деното, за да си купуват опинци. Д. Талев, И, 17.
ДОИЗХРАНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизхранвам и от доизхранвам се.
— Научил си се сиромасите да ти се умилк-ват и да ти клатят капа само защото си им дал по някой лев в заем или защото ще им подхвърлиш напролет по някоя крина царевица за доизхранване. Г. Караславов, ОХ III, 24.
ДОИЗХРАНЯ. Вж. доизхранвам.
ДОИЗЦЕДЯ. Вж. доизцеждам.
ДОИЗЦЁЖДАМ, -аш, несв.; доизцедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Цедя, изцеждам и това, което е останало да се цеди, изцеждам докрай; доцеждам. Калина,.., е натрупала опрани дрехи в коритото пред герана. Тя доизцежда още няколко, хвърля ги една след друга в коритото. П. Тодоров, Събр. пр. II, 187. доизцеждам се, доизцедя се страд.
ДОИЗЦЕЖДАМ СЕ несв.; доизцедя се св., непрех. Цедя се, изцеждам се напълно, докрай. Доизцеди се и последната капка вино.
ДОИЗЦЁЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизцеждам и от доизцеждам се.
ДОИЗЦЕРЯ. Вж. доизцерявам.
ДОИЗЦЕРЯВАМ, -аш, несв.; доизцеря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Доизлеку-вам; доцерявам. Лекуваха ме в болницата, а сега ще отида при билкарите да ме доизце-рят. доизцерявам се, доизцеря се страд. ДОИЗЦЕРЯВАМ СЕ несв.; доизцеря се св., непрех. Диал. Доиз лекувам се; доцерявам се. На много места се церих, при вас дано се доизцеря.
ДОИЗЦЕРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доизцерявам и от доизцерявам се; доцеряване.
ДОИЗЧАКАМ. Вж. доизчаквам.
ДОИЗЧАКВАМ, -аш, несв.; доизчакам, -аш, св., прех. и непрех. Изчаквам докрай, изчаквам още толкова, колкото е необходимо. Бяхме изпреварили основната група и спряхме да я доизчакаме. доизчаквам се, доизчакам се страд, и взаим. Партизанската колона потегли към Брезово .. Един след друг партизаните се промъкваха през шубраците, прескачаха малките трапчета и се доизчакваха, когато веригата се разкъсваше. К. Ламбрев, СП, 176.
ДОИЗЧАКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизчаквам и от доизчаквам се.
ДОИЗЧЕТА. Вж. доизчитам.
ДОИЗЧЙСТВАМ, -аш, несв.; доизчйс-тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чистя, изчиствам и това, което е останало да се чисти, изчиствам докрай; дочиствам. Илия Киров още чистеше коня. — Дай ми чесалото
— поиска Кирил .. Баща му леко се усмихна и го остави да доизчисти коня. Т. Харман-джиев, КВ, 172.
2. Чистя, изчиствам още, допълнително; дочиствам. Доизчисти и двора, за да знаем, че сме свършили с чистенето, доизчиствам се, доизчистя се страд., възвр. и взаим. Дълго се чистих, но не успях да се доизчистя.
ДОИЗЧЙСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизчиствам и от доизчиствам се; дочистване.
ДОИЗЧЙСТЯ. Вж. доизчиствам.
ДОИЗЧЙТАМ, -аш, несв.; доизчета, -ёш, мин. св. доизчётох, прич. мин. св. деят. доизчёл, св., прех. Чета, изчитам и това, което е останало да се чете, изчитам докрай; дочитам. Вечерта в хотела доизчетох повестта. П. Росен, СбАСЕП, 28. Владиков седна на стола, доизчете писмото. Ив. Вазов, Съч. VI, 80. доизчитам се, доизчета се страд.
ДОИЗЧЙТАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизчитам и от доизчитам се; до-читане.
ДОИЗЧОПЛЯ. Вж. доизчоплям.
ДОИЗЧОПЛЯМ, -яш, несв.; доизчопля,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Изчоплям и това, което е останало да се изчопли, изчоплям всичко, докрай. Мате и Стефан, надвиснали над проснатия в кревата, умрял за сън Васил, доизчопляха като изкълвана от птици слънчогледова пита последните информационни способности на приятеля си. Д. Вълев, 3, 228. Малкият доизчопли и последните остатъци от пластелина, полепнал по корицата на книжката му. доизчоплям се, доизчопля се страд.
ДОИЗЧОПЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от доизчоплям и от доизчоплям се.
ДОИЗЧУКАМ. Вж. доизчуквам.
ДОИЗЧУКВАМ, -аш, несв.; доизчукам, -аш, св., прех. Чукам, изчуквам и това, което е останало да се изчуква; изчуквам докрай, доизчуквам се, доизчукам се страд.
ДОИЗЧУКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизчуквам и от доизчуквам се.
ДОИЗЧУПВАМ, -аш, несв.; доизчупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чупя, изчупвам докрай, изчупвам и това, което е останало несчупено; дочупвам. Снощи пак се напиха и доизчупиха чашите, доизчупвам се, доизчупя се страд.
ДОИЗЧУПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизчупвам и от доизчупвам се; до-чупване.
ДОИЗЧУПЯ. Вж. доизчупвам.
ДОИЗЯДАМ, -аш, несв. (диал.); доизям, доизядёш, мин. св. доизядох, прич. мин. св. деят. доизял, пое. доизяж, св., прех. До-изяждам. доизядам се, доизям се страд.
ДОИЗЯЖДАМ, -аш, несв.; доизям, доизядёш, мин. св. доизядох, прич. мин. св.
