под, но няма да мога да го доизтъркам до вечерта. доизтърквам се, доизтъркам се
страд, и възвр.
ДОИЗТЪРКВАМ СЕ несв.; доизтъркам се
св., непрех. Разг. Обикн. за дрехи — търкам се, изтърквам се напълно, докрай; дотърк-вам се. От дългото носене дрехите ми вече съвсем ще се до изтъркат.
ДОИЗТЪРКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтърквам и от доизтърквам се; дотъркване.
ДОИЗТЪРПЯ. Вж. доизтърпявам.
ДОИЗТЪРПЯВАМ, -аш, несв.; доизтърпя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. доизтърпял, -а, -о, мн. доизтърпёли, прич. мин. страд, доизтърпян, -а, -о, мн. доизтър-пёни, св., прех. и непрех. Търпя, изтърпявам някого или нещо докрай, изтърпявам колкото още е необходимо да се търпи; дотърпя-вам. Филмът е ужасно скучен и едва ли ще го доизтърпя до края. А Не доизтърпях и накрая ме су скарах, доизтърпявам се, доизтърпя се страд.
ДОИЗТЪРПЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтърпявам и от доизтърпявам се; дотърпяване.
ДОИЗТЪРСВАМ, -аш, несв.; доизтър-ся, -иш, мин. св. -их, се., прех. Изтърсвам и това, което е останало да се изтърсва, изтърсвам докрай. Тръсината, както и плев-ното сито [на вършачката], са пригодени да доизтърсват само дребно нарязаната слама. М. Дуковски и др., СМ, 347. доизтър-свам се, доизтърся се страд. В чувалите е останало още брашно и трябва да се доиз-търсят.
ДОИЗТЪРСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтърсвам и от доизтърсвам се.
ДОИЗТЪРСЯ. Вж. доизтърсвам.
ДОИЗУЧА1. Вж. доизучавам и до-изучвам1.
ДОИЗУЧА2. Вж. доизучвам2.
ДОИЗУЧАВАМ, -аш, несв.; доизуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Уча, изучавам нещо докрай, изучавам и това, което е останало за изучаване; доизучвам1. Отдавна съм започнал да изучавам тоя език, но дали някога ще го доизуча, не се знае. доизучавам се, доизуча се страд. Проблемът Лора—Яворов,.., не бива да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни. М. Кремен, РЯ, 21.
ДОИЗУЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизучавам и от доизучавам се; до-изучване1.
ДОИЗУЧВАМ1, -аш, несв.; доизуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Доизучавам. доизучвам се, доизуча се страд.
ДОИЗУЧВАМ2, -аш, несв.; доизуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Уча, изучвам някого докрай, докато се изучи напълно, съвсем или докато завърши образованието си. Майка й я беше учила на тоя занаят, пък аз я доизучих. А Детето ми се учи добре, дано съм жив да го доизуча. доизучвам се, доизуча се страд.
ДОИЗУЧВАМ СЕ несв.; доизуча се св., непрех. Уча се, изучвам се докрай, напълно, съвсем, довършвам учението си. — Ф-ю, ф-ю-у-у-у! Влакът Москва—София потегля от първа линия — извика Лена. — Хайде да отидем да се доизучим и пак да поживеем в общежитието на Новолипки. .. Н. Стефанова, ОС, 184.
ДОИЗУЧВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизучвам1 и от доизучвам се; до-изучаване.
ДОИЗУЧВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизучвам2 и от доизучвам се.
ДОИЗХАБЯ. Вж. доизхабявам.
ДОИЗХАБЯВАМ, -аш, несв.; доизхабя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изхабявам напълно, докрай. Ножът е вече твърде много изхабен, за да можеш да го доизхабиш. А Първата шивачка ми изхаби плата, а другата го доизхаби. доизхабявам се, доизхабя се страд.
ДОИЗХАБЯВАМ СЕ несв. доизхабя се св., непрех. Изхабявам се напълно, докрай. Ножът се доизхаби напълно, никак вече не реже.
ДОИЗХАБЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизхабявам и от доизхабявам се. Не бива да се позволява доизхабяването на електронните лампи. Това причинява големи шумове и други дефекти на уредбите.
ДОИЗХАРЧА. Вж. доизхарчвам.
ДОИЗХАРЧВАМ, -аш, несв.; доизхар-ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Харча, изхар-чвам и това, което е останало да се харчи, изхарчвам напълно, докрай; дохарчвам. От отпуснатите суми е останало съвсем малко, което не успяхме да доизхарчим. доизхарчвам се, доизхарча се страд.
ДОИЗХАРЧВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизхарчвам и от доизхарчвам се; дохарчване.
ДОИЗХРАНВАМ, -аш, несв.; доизхра-ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изхранвам докрай, до когато трябва, колкото още е необходимо. Дълго време малките врани се навъртат около бащиния дом и старите ги доизхранват. Ст. Дончев, ПНД, 50. Храната е малко, няма да можем да доизхра-ним добитъка през зимата, доизхранвам се, доизхраня се страд. Далеч останаха годините, когато нямаше от какво да се дои-зхранят животните през зимата. ВН, 1958, бр. 2126, 1.
ДОИЗХРАНВАМ СЕ несв.; доизхраня се
св., непрех. Изхранвам се докрай, колкото още е необходимо. Селяните крадяха, за да се доизхранят, продаваха и в града от кра
