ДОИЗТОЧВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизточвам2 и от доизточвам се; доточване3.
ДОИЗТОЩАВАМ, -аш, несв.; доизтощя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Изтощавам някого или нещо напълно, докрай. Те [реквизициите] не можели да не доизтощят и доозлобят производителя на Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 161. Не пускам отоплението в колата, за да не доизтощя акумулатора. Притеснението и грижите за бол-ното дете я доизтощиха и тя вече едва се държеше на краката си. доизтощавам се, доизтощя се страд.
ДОИЗТОЩАВАМ СЕ несв.; доизтощя се
св., непрех. Изтощавам се напълно, докрай. Той се доизтощи от появилия се бурен вятър.
ДОИЗТОЩАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтощавам и от доизтощавам се.
ДОИЗТОЩЯ. Вж. доизтощавам.
ДОИЗТРЁБВАМ, -аш, несв.; доизтрё-бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтребвам и това, което е останало, изтребвам докрай. Много вълци избихме тази зима, но не можахме да ги доизтребим. доизтребвам се, доизтребя се страд.
ДОИЗТРЁБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтребвам и от доизтребвам се.
ДОИЗТРЕБЯ. Вж. доизтребвам.
ДОИЗТРЕЗНЁЯ. Вж. доизтрезнявам.
ДОИЗТРЕЗНЯВАМ, -аш, несв.; доиз-трезнёя, -ёеш, мин. св. доизтрезнях, прич. мин. св. деят. доизтрезнял, -а, -о, мн. доизт-резнёли, св., непрех. Изтрезнявам напълно, докрай. Още не съм доизтрезнял от вчерашното пиене.
ДОИЗТРЕЗНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтрезнявам.
ДОИЗТРЁПВАМ, -аш, несв.; доизтрё-пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Трепя, изтрепвам, избивам и тия, които са останали живи, изтрепвам всички докрай. Ако бяха ни обкръжили отново, сигурно щяха да ни доизтрепят. доизтрепвам се, доизтрепя се страд, и взаим.
ДОИЗТРЁПВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от доизтрепвам и от доизтрепвам се.
ДОИЗТРЁПЯ. Вж. доизтрепвам.
ДОИЗТРЙВАМ, -аш, несв.; доизтрйя, -йеш, мин. св. доизтрйх, прич. мин. страд. доизтрйт, св., прех. Трия, изтривам и това, което е останало да се трие, изтривам докрай; дотривам. Оставаше още малко да го доизтрият, той поприведе гръб, опря се на курната и пак даде знак да спрат. Т. Хар-манджиев, КВ, 336. доизтривам се, доизт-рия се страд.
ДОИЗТРЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтривам и от доизтривам се; до-триване.
ДОИЗТРЙЯ. Вж. доизтривам.
ДОИЗТРОША. Вж. доизтрошавам.
ДОИЗТРОША. Вж. доизтрошвам.
ДОИЗТРОШАВАМ, -аш, несв.; доизтроша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Троша, изтрошавам и това, което е останало нест-рошено, изтрошавам докрай; дотрошавам. Вятърът изтроши много от прозорците, а после градушката ги доизтроши. доизтрошавам се, доизтроша се страд.
ДОИЗТРОШАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтрошавам и от доизтрошавам се; дотрошаване.
ДОИЗТРОШВАМ, -аш, несв.; доизтро-ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Доизтрошавам; дотрошвам. доизтрошвам се, доизтроша се страд.
ДОИЗТРОШВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доизтрошвам и от доизтрошвам се; доизтрошаване, дотрошване.
ДОИЗТЪКА. Вж. доизтъкавам.
ДОИЗТЪКАВАМ, -аш, несв.; доизтъка, доизтъчеш, мин. св. доизтъках, св., прех. Тъка, изтъкавам и това, което е останало да се тъче, изтъкавам докрай; дотъкавам. Преди десетина дена бях започнала едно платно и вчера го доизтъках. доизтъкавам се, доизтъка се страд.
ДОИЗТЪКАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтъкавам и от доизтъкавам се; дотъкаване.
доизтъкмя. Вж. доизтъкмявам.
ДОИЗТЪКМЯВАМ, -аш, несв.; доизтъкмя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Тъкмя, на-тъкмявам всичко или всички докрай; дотък-мявам.
2. Тъкмя, натъкмявам още, допълнително; дотъкмявам. Доизтъкми детето както трябва, доизтъкмявам се, доизтъкмя се
страд.
ДОИЗТЪКМЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтъкмявам и от доизтъкмявам се; дотъкмяване.
ДОИЗТЪНЯ. Вж. доизтънявам.
ДОИЗТЪНЯВАМ, -аш, несв.; доизтъня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изтънявам нещо докрай. Кучета с хрипкави от молба гласове доизтъняват синджирите, забравили дълг и вярност, сп. Отеч., кн. 2, 14. доизтънявам се, доизтъня се страд.
ДОИЗТЪНЯВ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтънявам и от доизтънявам се.
ДОИЗТЪРКАМ. Вж. д о и з т ъ р к в а м.
ДОИЗТЪРКВАМ, -аш, несв.; доизтър-кам, -аш, св., прех. Търкам, изтърквам и това, което е останало да се търка, изтърквам докрай; дотърквам. Цял ден търкам тоя