изстискаме, доизстисквам се, доизстискам
се страд.
ДОИЗСТЙСКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизстисквам и от доизстисквам се; достискване1.
ДОИЗСТЪРГВАМ, -аш, несв.; доизстържа, -еш, мин. св. доизстъргах, св., прех. Стържа, изстъргвам и това, което е останало да се стърже, изстъргвам нещо докрай; достъргвам. При кацата със сиренето още се въртяха две-три бабички, които доиз-стъргваха дъното. К. Калчев, ЖП, 477. до-изстъргвам се, доизстържа се страд.
ДОИЗСТЪРГВ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизстъргвам и от доизс-търгвам се; достъргване.
ДОИЗСТЪРЖА. Вж. доизстъргвам.
ДОИЗСУКВАМ, -аш, несв.; доизсуча, -еш, мин. св. доизсуках, св., прех. Изсуквам млякото докрай, изсуквам и това, което е останало за сукане. Издоихме кравата и пуснахме телето да доизсуче каквото е останало. доизсуквам се, доизсуча се страд.
ДОИЗСУКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизсуквам и от доизсуквам се.
ДОИЗСУЧА. Вж. доизсуквам.
ДОИЗСУША. Вж. доизсушавам.
ДОИЗСУШАВАМ, -аш, несв.; доизсуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Суша, изсушавам и това, което е останало да се суши, изсушавам докрай; досушавам. доизсушавам се, доизсуша се страд. То [сеното] се приготовлява, като покосената трева се оставя да повехне, след което се доизсушава на сянка. Осн. сел. стоп. VIII кл., 99.
ДОИЗСУШАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизсушавам и от доизсушавам се; досушаване. Окосеното днес сено те събират на другия ден на малки купчинки за доизсушаване. Така то запазва зеления си цвят и витамините си. ВН, 1961, бр. 3060, 1.
ДОИЗСЪРБАМ. Вж. доизсърбвам.
ДОИЗСЪРБВАМ, -аш, несв.; доизсър-бам, -аш, св., прех. Сърбам и това, което е останало да се сърба, изсърбвам докрай; до-сърбвам. Домакинът доизсърба кафето си без да откъсне острия си проницателен поглед от своя събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 561. Бързо доизсърбах супата и веднага станах от масата, доизсърбвам се, доиз-сърбам се страд.
ДОИЗСЪРБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизсърбвам и от доизсърбвам се; досърбване.
ДОИЗСЪХВАМ, -аш, несв.; доизсъхна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Съхна, изсъхвам напълно, докрай; досъхвам. Остави ризата да доизсъхне и тогава ще я изгладим.
ДОИЗСЪХВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизсъхвам; досъхване.
ДОИЗСЪХНА. Вж. доизсъхвам.
ДОИЗТЕКА. Вж. доизтичам.
ДОИЗТЙКАМ. Вж. доизтиквам.
ДОИЗТЙКВАМ, -аш, несв.; доизтйкам, -аш, св., прех. Изтиквам напълно, докрай. Непознатият беше стигнал вече до вратата, когато двама души го хванаха и го дои-зтикаха. доизтиквам се, доизтикам се страд.
ДОИЗТЙКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтиквам и от доизтиквам се.
ДОИЗТЙЧАМ, -аш, несв.; доизтека, до-изтечеш, мин. св. доизтекох, доизтече, прич. мин. св. деят. доизтекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. За течност — тека, изтичам напълно, докрай. Голяма част от водата е изтекла и ако не поправим съда, ще доизтече и останалата.
ДОИЗТЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтичам.
ДОИЗТЛАСКАМ. Вж. доизтласквам.
ДОИЗТЛАСКВАМ, -аш, несв.; доизтласкам, -аш, св., прех. Изтласквам и това, което е останало да се изтласква, изтласквам напълно, докрай. Струята прясна гори-вна смес доизтласква остатъците от изгорелите газове през отвора, т.е. извършва се така нареченото продухване на цилиндър. Гр. Тимчев и др., УВА, 26. доизтласквам се, доизтласкам се страд.
ДОИЗТЛАСКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизтласквам и от доизтласквам се.
ДОИЗТОЧА1. Вж. доизточвам1.
ДОИЗТОЧА2. Вж. доизточвам2.
ДОИЗТОЧВАМ1, -аш, несв.; доизточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, източвам и това, което е останало да се точи, източвам докрай; доточвам1. Виното в бъчвата почти се е свършило и колкото е останало трябва да го доизточим.
2. Точа, източвам още, допълнително; доточвам1. Доизточи вино, че това няма да стигне, доизточвам се, доизточа се страд.
ДОИЗТОЧВАМ2, -аш, несв.; доизточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Точа, източвам, изострям и това, което е останало да се точи, точа докрай; доточвам3. Още вчера източих ножовете, но на него не му се харесаха, та сега ги доизточва.
2. Точа, източвам, изострям още, допълнително; доточвам3. Доизточи ножа, че не е много наострен, доизточвам се, доизточа се страд.
ДОИЗТОЧВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизточвам1 и от доизточвам се; доточване1.
