2. Рисувам още, допълнително. Има важни подробности в образа, които трябва да доизрисуваш. доизрисувам се страд.
ДОИЗРИСУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизрисувам и от доизрисувам се.
ДОИЗРЙЧАМ, -аш, несв.; доизрека, до-изречёш, мин. св. доизрёкох, доизрёче, прич. мин. св. деят. доизрёкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд, доизрёчен, се., прех. Изричам нещо докрай, изричам и това, което е останало неизречено; доизказвам.
— Тя как е? Не я познавам. Добра ли е? .. — Ще я видиш, — заговори наново чифликчия-та, като се задъхваше понякога и не доиз-ричаше думите. О. Василев, Т, 205. Ако нещо не е доизказано, наследниците им ще подземат от техните уста недоречената им реч — за да я доизрекат. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 70. — Аз съм общ работник. Знаете това и няма защо да ме ... — не доизрече момъкът и свъси пепеляворусите си вежди. Ив. Венков, ХКН, 120. — А ние ще останем тук, мила. Дотогава, докато има ранени. Ние ще си отидем последни от фронта — .. Докторът не бе доизрекъл думите си, когато край лазарета прелетяха двама конници на път към София. В. Ге-новска, СГ, 396. доизричам се, доизрека се страд.
ДОИЗРИЧАМ СЕ несв.; доизрека се св., непрех. Казвам, изричам докрай всичко, което имам да кажа; доизказвам се. — Тук ли ще отседнем? — Не, в Исляхането... Левски не можа да се доизрече. От кафенето излезе един висок мършав калугер, приближи ги и препречи пътя им. Ст. Дичев, ЗС II, 397.
— Бог да прости, умрял е голям велможа. Дали не е .., боже, прости ме — той пак се прекръсти, без да се доизрече. М. Смилова, ДСВ, 189. — Ага — обърнах се към едного,..
— прощавай, ага, не съм тукашен. Къде е... Той не ме остави да се доизрека, изруга, изпсува, махна с ръка и отмина. Ст. Дичев, Р, 18.
ДОИЗРЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизричам и от доизричам се.
ДОИЗРОВЯ. Вж. доизравям.
ДОИЗРОНВАМ, -аш, несв.; доизроня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Роня, изронвам и това, което е останало да се рони, изронвам всичко докрай. Вълните доизрониха каквото беше останало от брега, доизронвам се, доизроня се страд.
ДОИЗРОНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизронвам и от доизронвам се.
ДОИЗРОНЯ. Вж. доизронвам.
ДОИЗСЕКА. Вж. доизсичам.
ДОИЗСИЧАМ, -аш, несв.; доизсека, до-изсечёш, мин. св. доизсякох, доизсёче, прич. мин. св. деят. доизсякъл, -кла, -кло, мн. до-изсёкли, прич. мин. страд, доизсёчен, св., прех. Сека, изсичам и това, което е останало да се сече, изсичам всичко докрай; досичам. По това време гората още не беше доизсе-чена. доизсичам се, доизсека се страд.
ДОИЗСЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизсичам и от доизсичам се; доси-чане.
ДОИЗСКУБВАМ, -аш, несв.; доизску-
бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Скубя, изскубвам и това, което е останало да се скубе, изскубвам всичко докрай; доскубвам. Те [работниците] трябва да доизскубят цвеклото, да го почистят и изрежат листата. М. Дуковски, СМ, 590. доизскубвам се, до-изскубя се страд.
ДОИЗСКУБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизскубвам и от доизскубвам се; доскубване.
ДОИЗСКУБЯ. Вж. доизскубвам.
ДОИЗСЛУШАМ. Вж. доизслушвам.
ДОИЗСЛУШВАМ, -аш, несв.; доизслу-шам, -аш, св., прех. Слушам, изслушвам някого или нещо докрай, изслушвам и това, което е останало да се слуша; дослушвам1. Дори Цветана, която по-рано и не доизс-лушваше бръщолевенията на смахнатия поет, започна да се замисля върху думите му. И. Йовков, ПК, 41. — Сега виждам, че сте красива жена и .. — Не ви прилича да говорите баналности. — А вие ме доизслу-шайте .. Красива и разглезена жена, която е свикнала да постига всичко без усилия. Ем. Манов, БГ, 150. — С какъвто тръгнеш, такъв и ставаш. И той е един печалбар, та еша му няма! .. Луканчето не я доизслуша, хлопна вратата и излезе навън. В. Нешков, Н, 344. доизслушвам се, доизслушам се страд. и взаим. Трудно е да разберете, тъй като и двамата не се доизслушвате.
ДОИЗСЛУШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизслушвам и от доизслушвам се; дослушване1.
ДОИЗСМУКВАМ, -аш, несв.; доизсму-ча, -еш, мин. св. доизсмуках, св., прех. Смуча, изсмуквам и това, което е останало да се смуче, изсмуквам докрай; досмуквам. — Какво беше... заглавието на... бъдещия ви... проектиран роман? — попита с прекъсвания поетът, като се мъчеше да доиз-смуче мозъка от едно прешленче. Д. Кал-фов, Избр. разк., 93. доизсмуквам се, доизс-муча се страд.
ДОИЗСМУКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизсмуквам и от доизсмуквам се; досмукване.
ДОИЗСМУЧА. Вж. доизсмуквам.
ДОИЗСТЙСКАМ. Вж. доизстисквам.
ДОИЗСТЙСКВАМ, -аш, несв.; доиз-стйскам, -аш, св., прех. Изстисквам и това, което е останало да се изстисква, изстисквам нещо докрай; достисквам1. Изпрах чаршафа, но трябва да ми помогнеш да го до-
