вам и това, което е останало да се пее, изпя-вам нещо докрай; допявам. Но песнопойците доизпяха трагическата си песен пред нашия прозорец. Ив. Вазов, Съч. ХП, 98. — Има такава песен, бай Атанасе — засмя се добродушно Бародка и като се надвеси над ухото му, запя тихо: Барада мая, бародка .. Той се наведе съвсем до ухото на мандраджията и доизпя шепнешком: Барада мая, бародка / почему ти так расла! П. Вежинов, ВП, 65. доизпявам се, доизпея се страд.
ДОИЗПЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпявам и от доизпявам се; допя-ване.
ДОИЗРАБОТВАМ, -аш, несв.; доизра-ботя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Работя, изработвам и това, което е останало да се работи, изработвам всичко докрай; доработвам. Прозорецът свети до късно! Той си-гурно доизработва пиесата си. А може би е започнал нова? М. Кремен, РЯ, 447. Те [българските народни представители] веднага се оттеглили на съвещание: ще доиз-работят исканията си, ще бдят, ще чакат по-сгодно време. Хр. Бръзицов, НД, 108. Противно на мнозина — на хората на действието, — чиито пръсти неспокойно се движат, сякаш доизработват речта или изказват онова, което тя не успява да изрази, ръцете на Пазвантоглу лежаха мир-но, като заспали. В. Мутафчиева, ЛCB II, 185.
ДОИЗРАБОТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизработвам и от доизра-ботвам се; доработване.
ДОИЗРАБОТЯ. Вж. доизработвам.
ДОИЗРАВНЯ. Вж. доизравнявам.
ДОИЗРАВНЯВАМ, -аш, несв.; доизравня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Изравнявам и това, което е останало да се изравни, изравнявам всичко докрай.
2. Равня, изравнявам още, допълнително, доизравнявам се, доизравня се страд.
ДОИЗРАВНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизравнявам и от доизравнявам се.
ДОИЗРАВЯМ, -яш, несв.; доизровя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изравям и това, което е останало да се изравя, изравям всичко докрай, доизравям се, доизровя се страд.
ДОИЗРАВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от доизравям и от доизравям се.
ДОИЗРАЗЯ. Вж. доизразявам.
ДОИЗРАЗЯВАМ, -аш, несв.; доизразя, -йш, мин. св. йх, св., прех. Изразявам и това, което е останало да се изрази, изразявам нещо докрай, напълно, съвсем. — Някога преди много години и аз също мечтаех за тия социални промени... Той помълча, като че ли търсеше думи да доизрази някаква ми-
съл. Кр. Велков, СБ, 28. доизразявам се, доизразя се страд.
ДОИЗРАЗЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизразявам и от доизразявам се.
Д ОИЗР АСНА. Вж. доизраствам.
ДОИЗР АСТА. Вж. доизраствам.
ДОИЗРАСТВАМ, -аш, несв.; доизрас-на, -еш, мин. св. -ах и доизраста, -ёш, мин. св. доизрастох, прич. мин. св. деят. доизра-съл, -ела, -ело, мн. -ели, св., непрех. Раста, израствам още толкова, колкото е необходимо, за да стигна до определена височина, ръст или възраст; дораствам.
ДОИЗРАСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизраствам; дорастване.
ДОИЗРЕДЯ. Вж. доизреждам.
ДОИЗРЕЖА. Вж. доизрязвам.
ДОИЗРЕЖДАМ, -аш, несв.; доизредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изреждам докрай, изреждам и това, което е останало да се изрежда, доизреждам се, доизредя се страд.
ДОИЗРЕЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизреждам и от доизреждам се.
Д ОИЗРЕКА. Вж. доизричам.
ДОИЗРЁСВАМ, -аш, несв.; доизреша, -еш и -иш, мин. св. доизрёсах и доизрёших, прич. мин. св. деят. доизрёсал и доизрёшил, прич. мин. страд. доизрёсан и доизрёшен, св., прех. Реша, изресвам и това, което е останало да се реши, изресвам докрай; дорес-вам. доизресвам се, доизреша се страд. и възвр.
ДОИЗРЕСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизресвам и от доизресвам се; до-ресване.
ДОИЗРЕША. Вж. доизресвам и до-изрешвам.
ДОИЗРЁШВАМ, -аш, несв. (диал.); доизреша, -еш и -иш, мин. св. доизрёсах и доизрёших, прич. мин. св. деят. доизрёсал и доизрёшил, прич. мин. страд. доизресан и доизрёшен, св., прех. Доизресвам. Момичето до-изрешваше косите си, когато се появи непознатият. доизрешвам се, доизреша се страд. и възвр.
ДОИЗРЁШВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доизрешвам и доизрешвам се; доизресване.
ДОИЗРЙНА. Вж. доизрйнвам.
ДОИЗРЙНВАМ, -аш, несв.; доизрйна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. доизри-нат, св., прех. Изринвам и това, което е останало да се рине, рина докрай; доринвам. доизрйнвам се, доизрина се страд.
ДОИЗРИСУВАМ, -аш, св. и несв., прех.
1. Рисувам и това, което е останало да се рисува, рисувам докрай; дорисувам. Не успях да доизрисувам модела, защото часът свърши.
