зир, ковчежник, заговорник, дойка, бавачка и сводник. В. Мутафчиева, СД, 317.
ДОЙКА2 ж. Диал. Гръд, бозка, нянка. Дали си немам белото гърло, / мамо мори де, свекърво де! / Дали си немам белите дойки, /мамо мори де, вещице де! Нар. пес., СбНУ XV, 52. Кога от вода си идете [Гюр-гя], / дойките й се тресея / како мрени риби вардарски. Нар. пес., СбНУ X, 37.
доикиня ж. Остар. Дойка1, кърмачка, бавачка; дойница. Треба прочее,.., да имат попечение., сами майките, за да хранят своите деца, ако обаче не могат., нека земат дойкини. Й. Стоянович, ДСС (превод), 10. Но случва се често, че майката,.., не може да кърми детето си, тогива най-доброто е да земе дойкиня. Лил., 1884, кн. 7, 22.
ДОЙНИЦА ж. Остар. и диал. Дойка1, кърмачка; дойкиня. Ако не на кон, а то на тояга препускаше той по дворовете и за най-малка неправдина излазяше на бой, и ся бореше то с мама си, то с дойница си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 30.
ДОЙНИЦА1 ж. Диал. Животно, обикн. овца, крава или биволица, което се дои; доилка2, доилница1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОЙНИЦА2 ж. Диал. Съд, в който се дои млякото; доилка1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
доичо, -то, мн. -вци, м. Остар. Пре-небр. Дойчовец.
ДОЙЧОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Пре-небр. Подигравателно прозвище на германец; дойчо. Не съм гастроном, та не можах да се радвам на тия блага, но имаше „дой-човци“ и „англо-френци“, които си опапва-ха до дъно всичко. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 15. — А де отива нашето жито, бре сине? — изправи се внушително бащата. — Па тука всичко смитат, от реквизиционни комисии не можем бял ден да видим. — Нагъват го дойчовците. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121. Пред магазина се бяха събрали десетина немски войника.. — Е, дойчовци — подвикна им подигравателно [работникът], саламчета ли искате, а? Д. Ангелов, ЖС, 11.
ДОК съюз. Диал. Докато; докле. Дай паричка за наука. / Де, помогни и ти, док си жив! Кр. Пишурка, МК (побълг.), III.
ДОК1, докът, дока, мн. докове, след числ. дока, м. Инженерно пристанищно съоръжение, което служи за построяване на кораби и други плавателни съдове или за извличане на кораби от водата при преглед, почистване и ремонт на подводната им част.
◇ Плаващ док. Док, който представлява плаващо желязно или железобетонно съоръжение с двойни стени и с профил на обърната буква „П“. Сух док. Док, който е изграден на сушата, в близост до естествен залив. Имаха си къщичка в края на тая земя, на брега, в морския град. Бащата се връщаше от ремонтната, от сухия док — кога денем, кога нощем. Г. Стоев, НХ, 107.
— Англ. dock. — Цариградски вестник, 4. П. 1856.
ДОК2, докът, дока, мн. (рядко) докове, м. Възгруб плътен памучен плат, който се употребява обикновено за ушиване на рабо-тно облекло. Беше облечен във формен зелен сюртук,.. със сиви летни панталони от док. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. Всички имат еднакви дрехи — син панталон и синя блуза от док. Г. Караславов, ПМ, 39. Едър, висок мъж, облечен в бяло палто от док, с лента на руски орден през рамо, Хитрово поразяваше многолюдието със своята внушителна снага. С. Радев, ССБ I, 291. Разработихме технологията за производство на док за работно облекло — по-лек и много поздрав от досегашния. ВН, 1958, бр. 2186, 2.
— Хол. dok.
ДОКАЖА1. Вж. доказвам1 и доказу-вам1.
ДОКАЖА2. Вж. доказвам2 и доказу-вам2.
ДОКАЗ1, мн. няма, м. Диал. Обикн. в съчет. Няма доказ. Не може да се каже, да се изкаже докрай.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОКАЗ2 м. Остар. Книж. Доказателство; доказание. В уводна статия наскоро „Свобода“ бичува ретроградството на българите по отношение на училищата и просветата, за да изтъкне как учредяването на Книжовното дружество било доказ за патриотичната воля на народа ни. М. Арнаудов, БКД, 144. Любезността е най-добър доказ за чловечещина. Й. Груев, СП (превод), 317. Писах им много пъти, а тий ми ся нищо не отговарят, види се, че искат и от другиго доказ. АНГ, кн. 1, 27. Такевият софистичен начин за доказа на своите мнения., е престъпен. Бълг., 1902, бр. 506, 3. Там изпитня последна / народа преживя — той падна победен. / Но ден на падане — той бе и първий ден, / во който дадохме доказ за свойта сила. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 298.
ДОКАЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от докажа като прил. За който има доказателства, за който няма съмнение; безспорен, несъмнен. Обаче някои проверяват багажите с такава безпардонност, сякаш пред тях стоят доказани мошеници, а не хора с достойнство. НК, 1970, бр. 52, 8.
— Пуснете ме, моля ви се .. Деца имам!.. Не ме убивайте, другари! .. — Ние убиваме само доказани престъпници — каза му Камен. К. Ламбрев, СП, 383-384. Това са крушки „Осрам“. Съвсем пресни. Доказана трайност. Чудомир, Избр. пр, 77. Ако поместихме гореспоменатата дописка из Т. Мугуре-ле, ние направихме това, защото беше на
