доизмърсиш дрехите. доизмърсявам се, до-измърся се страд. и възвр.
ДОИЗМЪРСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмърсявам и от доизмърсявам се.
ДОИЗНАСЯМ, -яш, несв.; доизнеса, -еш, мин. св. доизнесох, прич. мин. св. деят. доизнесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех.
1. Изнасям и това, което е останало да се изнася, изнасям всичко докрай.
2. Изнасям още, допълнително, колкото е необходимо. Столовете няма да стигнат, трябва да доизнесем още няколко, доизна-сям се, доизнеса се страд.
ДОИЗНАСЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизнасям и от доизнасям се.
ДОИЗНЕСА. Вж. доизнасям.
ДОИЗНЙЩВАМ, -аш, несв.; доизнйщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нищя, изнищвам и това, което е останало да се нищи, изнищвам нещо докрай; доизнищям. доизнищвам се, доизнищя се страд.
ДОИЗНЙЩВАМ СЕ несв.; доизнйщя се
св., непрех. За тъкан, нишка и под. — нищя се, изнищвам се докрай, напълно; доизнищям се.
ДОИЗНЙЩВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизнищвам и от доизнищвам се; доизнищяне.
ДОИЗНИЩЯ. Вж. доизнищвам и доизнищям.
доизнйщям, -яш, несв. (рядко); доизнйщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Доизнищвам. доизнищям се, доизнищя се страд. ДОИЗНЙЩЯМ СЕ несв.(рядко); доизнйщя се св., непрех. Доизнищвам се.
ДОИЗНЙЩЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от доизнищям и от доизнищям се; доизнищване.
ДОИЗНОСВАМ, -аш, несв.; доизнося,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Нося, износвам докрай, напълно, съвсем дрехи, обувки и под., които обикн. са износени до известна степен; доносвам1. В тия дрехи той изглеждаше по-дребен и напомняше конте отпреди войната,.., застаряло и обедняло, което доизносва старите си костюми. Ем. Станев, ИК I и II, 424. — Виж сина си колко е измършавял от недояждане .. Разбира се, това беше малко пресилено от нейна страна [на жена ми], защото Иван вече стърчеше над мене няколко сантиметра и обувките ми, които доизносваше, не му ставаха. К. Калчев, СР, 95-96. • Обр. Окръжният управител прие оставката на доктор Гъ-бев .. Остарелият лекар Гъбата,.., се оттегли на улица „Опълченска“ да приема в частния си кабинет и да доизносва професията си заедно с овехтялата си пелерина и златното пенене, купени преди много години в Санкт Петербург. Ем. Станев, ТЦ, 10-11.
ДОИЗНОСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизносвам и от доизносвам се; до-носване1.
ДОИЗНОСЯ. Вж. доизносвам.
ДОИЗОПВАМ, -аш, несв.; доизопна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доизоп-нат, св., прех. Изопвам докрай, напълно, съвсем, изопвам и това, което е останало да се изопва. Доизопвам въжетата, които се бяха поразхлабили. доизопвам се, доизопна се страд.
ДОИЗОПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизопвам и от доизопвам се.
ДОИЗОПНА. Вж. доизопвам.
ДОИЗОРА. Вж. доизоравам.
ДОИЗОРАВАМ, -аш, несв.', доизора, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Изоравам и това, което е останало да се оре, изоравам нещо докрай; дооравам. Днес ще доизорем нивата и ще я засеем, доизоравам се, доизора се страд.
ДОИЗОРАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизоравам и от доизоравам се; до-ораване.
ДОИЗОСТРЯ. Вж. доизострям.
ДОИЗОСТРЯМ, -яш, несв.', доизостря,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Изострям докрай, изострям нещо още толкова, колкото е необходимо, за да се изостри напълно. Доизострям молива. А Доизострям отношенията си с някого, доизострям се, доизостря се страд.
ДОИЗОСТРЯМ СЕ несв.\ доизостря се св., непрех. Изострям се напълно, докрай, изострям се още, допълнително. От тогава отношенията ни се доизостриха.
ДОИЗОСТРЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизострям и от доизострям се. Повод за доизостряне на отрицателното отношение на Русия и Австрия спрямо видинския отцепник дали неговите действия отвъд Дунава през 1800 г. В. Мутафчиева, КВ, 220-221.
ДОИЗПЕКА. Вж. доизпичам.
ДОИЗПЕРА. Вж. доизпирам.
ДОИЗПЕЯ. Вж. доизпявам.
ДОИЗПЙВАМ, -аш, несв.; доизпйя -йе, мин. св. доизпйх, прич. мин. страд. доизпйт, св., прех. Изпивам и това, което е останало да се пие, изпивам всичко докрай; допивам. — Та и Селямсъзът стока ли е? — обърна се Иван Капзамалинът,.., като си люшкаше чашката, за да доизпие утайката на кафето на дъното. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Жи-ка Пешоти преглъща, доизпива канчето и казва: — Ножът ли? За всеки случай ми беше, сеньоре. М. Вълев, ПСС, 92. Наложи си [Коце] шапката, пи от млякото, но го не
