ва, което е останало да се изличава, изличавам нещо докрай. Върнахме се, за да доиз-личим следите от вчерашното си посещение на това място, доизличавам се, доиз-лича се страд.
ДОИЗЛИЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизличавам и от доизличавам се. доизловя. Вж. доизлавям.
ДОИЗМАЖА. Вж. доизмазвам.
ДОИЗМАЗВАМ, -аш, несв/, доизмажа, -еш, мин. св. доизмазах, св., прех. Мажа, из-мазвам и това, което е останало да се маже, измазвам нещо докрай; домазвам. Бъдещият ми хазаин грижливо доизмазва цимента и чак тогава се обръща към мене, за да отговори на поздрава ми. К. Калчев, ДНГ, 60. доизмазвам се, доизмажа се страд.
ДОИЗМАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмазвам и от доизмазвам се; до-мазване. Тате издигна къща на два ката, на която работехме всички. Като дойде ред за доизмазване, мама каза, че няма да влезе в нея. Др. Асенов, ТК, 265-266.
ДОИЗМ АЧКАМ. Вж. доизмачквам.
ДОИЗМАЧКВАМ, -аш, несв.; доизмач-кам, -аш, св., прех. Измачквам нещо напълно, съвсем, докрай, измачквам и това, което е останало неизмачкано; домачквам. Не лягай с дрехите си, ще ги доизмачкаш. доизмачквам се, доизмачкам се страд.
ДОИЗМАЧКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмачквам и от доизмачквам се; домачкване.
ДОИЗМЕРВАМ, -аш, несв/, доизмеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Измервам и това, което е останало да се мери, измервам нещо докрай; домервам. Доизмери останалото жито и го насипа в общия хамбар, доизмер-вам се, доизмеря се страд.
ДОИЗМЕРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмервам и от доизмервам се; домерване.
ДОИЗМЕРЯ. Вж. доизмервам.
ДОИЗМЕСВАМ, -аш, несв/, доизмеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Меся, измесвам и това, което е останало да се меси, измесвам докрай; домесвам. Доизмесих хляба и го сложих да се пече.
2. Меся, измесвам още, допълнително. Не си измесила добре тестото, доизмеси го. до-измесвам се, доизмеся се страд.
ДОИЗМЕСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмесвам и от доизмесвам се; до-месване.
ДОИЗМЕСЯ. Вж. доизмесвам и до-измесям.
ДОИЗМЕСЯМ, -яш, несв. (диал.); доизмеся, -иш, мин. св. -их, св. прех. Доизмесвам, домесям. доизмесям се, доизмеся се страд.
15 Речник на българския език, т. IV
ДОИЗМЕСЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доизмесям и от доизмесям се; доизмес-ване, домесяне.
ДОИЗМЕТА. Вж. доизмитам.
ДОИЗМЙВАМ, -аш, несв.; доизмйя, -йеш, мин. св. доизмйх, прич. мин. страд. доизмйт, св., прех. 1. Мия, измивам и това, което е останало да се мие, измивам докрай; домивам. Тя пак се върна, доизми чашите, похлупи ги, за да се изцеждат. И. Радичков, СР, 229.
2. Мия, измивам още, допълнително; домивам. Детето си ми ръчичките, но не успя и трябваше да ги доизмивам. доизмивам се, доизмия се страд. и възвр. Съдовете трябва да се доизмият с топла вода. Д Водата спря и не можах да се доизмия.
ДОИЗМЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмивам и от доизмивам се; до-миване. След пренасянето на цялата утайка количествено върху филтъра се пристъпва веднага към доизмиването й. М. Ко-жухаров и др., АХ, 195.
доизмйсля. Вж. доизмислям.
ДОИЗМЙСЛЯМ, -яш, несв/, доизмйсля,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Измислям нещо докрай, измислям още нещо към това, което вече съм измислил. — Измисли ли нещо за утрешния празник. — Още не съм го доиз-мислил. доизмислям се, доизмисля се страд.
ДОИЗМЙСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмислям и от доизмислям се.
ДОИЗМЙТ АМ, -аш, несв.; доизмета, -еш, мин. св.доизметох, прич. мин. св. деят. доизмел, прич. мин. страд. доизметен, св., прех. Мета, измитам и това, което е останало да се мете, измитам нещо докрай; домитам1. Който е започнал да мете двора, той трябва да го доизмете. доизмитам се, доизмета се страд.
ДОИЗМЙТ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмитам и от доизмитам се; до-митане1.
ДОИЗМЙЯ. Вж. доизмивам.
ДОИЗМЪКВАМ, -аш, несв.; доизмък-на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доиз-мъкнат, св., прех. Измъквам, извличам нещо докрай, измъквам и това, което е останало да се измъква. Серкмето е много тежко, помогни ми да го доизмъкнем. доизмък-вам се, доизмъкна се страд.
ДОИЗМЪКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизмъквам и от доизмъквам се.
ДОИЗМЪКНА. Вж. доизмъквам.
ДОИЗМЪРСЯ. Вж. доизмърсявам.
ДОИЗМЪРСЯВАМ, -аш, несв.; доиз-мърся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Измърся-вам нещо докрай, измърсявам и това, което е останало неизмърсено. Внимавай, ще си
