доизпи и с бързи стъпки излезе. А. Страши-миров, А, 111. У тях е убита всяка воля, всяко съзнание за собствено достойнство, опасано сякаш от безбройната гад, от въшките, които доизпиват и последната им кръв. Л. Стоянов, X, 115. доизпивам се, доизпия се страд.
ДОИЗПЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпивам и от доизпивам се; до-пиване.
ДОИЗПЙПАМ. Вж. доизпипвам.
ДОИЗПЙПВАМ, -аш, несв.; доизпйпам,
-аш, св., прех. Изпипвам и това, което е останало да се изпилва, изпипвам нещо докрай, напълно, съвсем. — Знам, знам! — успокояваше го Лиляна и продължаваше да го доизпипва. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 46. Хубава е станала дрехата, но има някои неща, които трябва да доизпипам. доизпипвам се, доизпипам се страд.
ДОИЗПЙПВ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпипвам и от доизпипвам се. По навик всичко върша със същото търпение и доизпипване, както при разкопките. Бл. Димитрова, О, 75. Хората се научиха да строят красиво и мъдро .. И всичко, което следва надолу, е дреболии за доизпипване. ВН, 1958, бр. 2225, 4.
ДОИЗПЙРАМ, -аш, несв.; доизпера, -еш, мин. св. доизпрах, св., прех. 1. Пера, изпирам и това, което е останало да се пере, изпирам всичко докрай; допирам2. Доизпрах прането.
2. Пера, изпирам още, допълнително. Доиз-пери покривката, че още личат лекетата. доизпирам се, доизпера се страд.
ДОИЗПЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпирам и от доизпирам се; допиране2. Останали са няколко дрешки за доизпиране.
ДОИЗПЙСВАМ, -аш, несв.; доизпйша, -еш, мин. св. доизпйсах, св., прех. Пиша, изписвам и това, което е останало да се пише, да се изписва, изписвам нещо докрай. Останали са няколко листа от тетрадката, скоро ще я доизпиша. доизписвам се, доиз-пиша се страд.
ДОИЗПЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизписвам и от доизписвам се.
ДОИЗПЙТАМ. Вж. доизпитвам.
ДОИЗПЙТВАМ, -аш, несв.; доизпйтам, -аш, св., прех. 1. Изпитвам и тия, които са останали за изпитване. Часът свърши, останалите ще доизпйтам утре.
2. Изпитвам някого докрай. Ще те доизпи-там следващия час. доизпитвам се, доизпи-там се страд.
ДОИЗПЙТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизпитвам и от доизпитвам се.
ДОИЗПЙЧАМ, -аш, несв.; доизпека, доизпечеш, мин. св. доизпекох, доизпече, прич. мин. св. деят. доизпекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. доизпечен, св., прех. 1. Пека, изпичам нещо докрай, пека го още толкова, колкото е необходимо, за да се изпече съвсем; допичам. Крокодилското месо те не доизпичат, а го ядат полусурово. ВН, 1959, бр. 2441, 4. Бяха извадили хляба суров, та сега го доизпичат.
2. Пека, изпичам още, допълнително към това, което вече е изпечено; допичам. Трябва да доизпечем картофи, защото тия няма да стигнат, доизпичам се, доизпека се страд.
ДОИЗПЙЧАМ СЕ несв.; доизпека се св., непрех. Пека се, изпичам се докрай, напълно, съвсем; допичам се. — Хубава ли е? — Сурова — каза момичето,.., — още малко й трябвало да се доизпече. К. Калчев, ДНГ,
89. По време на своя път върху скарата суровината се обезводнява напълно .. От скарата тя постъпва направо във въртящата се пещ, където се доизпича. Б. Костов, ХС, 42.
ДОИЗПЙЧАНЕ, лш.няма, ср. Отгл. същ. от доизпичам и от доизпичам се; до-пичане.
ДОИЗПЙША. Вж. доизписвам.
ДОИЗПЙЯ. Вж. доизпивам.
ДОИЗПЛАВЯ. Вж. доизплавям.
ДОИЗПЛАВЯМ, -яш, несв.; доизплавя,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Плавя, изплавям и това, което е останало да се пла-ви, изплавям всичко докрай; доизплаквам. Доизплавихме дрехите.
2. Плавя, изплавям още, допълнително; доизплаквам. Доизплавям прането, че водата му е още мътна. доизплавям се, доизплавя се страд.
ДОИЗПЛАВЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доизплавям и от доизплавям се; доизплакване.
ДОИЗПЛАКВАМ, -аш, несв.; доизпла-кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. до-изплакнат, св., прех. 1. Плакна, изплаквам и това, което е останало да се плакне, изплаквам всичко докрай; доплаквам. Доизплакнах съдовете.
2. Плакна, изплаквам още, допълнително; доплаквам. Доизплакнах и твоите дрехи. доизплаквам се, доизплакна се страд.
ДОИЗПЛАКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизплаквам и от доизплаквам се; доплакване.
ДОИЗПЛАКНА. Вж. доизплаквам.
ДОИЗПЛАТЯ. Вж. доизплащам.
ДОИЗПЛАЩАМ, -аш, несв.; доизплатя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Изплащам и това, което е останало да се изплаща, изплащам всичко докрай; доплащам. Като доизплати някои недоизплатени още разноски, като брои Лукану парите, които предварително е дал, и печалбата, що му се припада, все
