ДОИЗВЪРШВАМ, -аш, несв.; доизвър-ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Върша, извършвам и това, което е останало да се върши; довършвам. Заедно с водворението на новата религия, Константин доизвършил и новата организация на Римската империя, начената от Деоклетиана. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 289. доизвършвам се, доизвърша се страд.
ДОИЗВЪРШВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизвършвам и от доизвършвам се.
ДОИЗГАРЯМ1, -яш, несв.; доизгоря, -йш, мин. св. доизгорях, прич. мин. св. деят. доизгорял, -а, -о, мн. доизгорели, св., непрех. Горя, изгарям докрай, свършвам да горя; догарям1. Газовете в камерата още не са доизгорели. А Вчера се пекох цял ден на слънцето и доизгорях.
ДОИЗГАРЯМ2, -яш, несв.; доизгоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Горя, изгарям нещо докрай, изгарям и това, което е останало да се гори; догарям2. Вече доизгаряме и последните количества дърва, доизгарям се, доизгоря се страд.
ДОИЗГАРЯНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгарям1; догаряне1, догоряване. Освен това в нея [вагрянката] за първи път се вдухва допълнително въздух за доизга-ряне на въглеродния окис, който се е образувал в разжарения кокс. Л. Калев, ВТЛ, 172.
ДОИЗГАРЯНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгарям2 и от доизгарям се; догаряне2.
ДОИЗГАСВАМ, -аш, несв.; доизгасна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Гасна, изгасвам напълно, докрай.; догасвам. Една мъждееща лампа доизгасва. Л. Стоянов, X, 70. Чувствуваше се още върху му силата и величието, чийто блясък не беше доизгаснал. И. Йовков, ПК, 168.
ДОИЗГАСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгасвам; догасване.
ДОИЗГАСНА. Вж. доизгасвам.
ДОИЗГАСЯ. Вж. доизгасявам.
ДОИЗГАСЯВАМ, -аш, несв.; доизгася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Гася, изгасявам докрай, изгасявам и това, което е останало да се гаси; догасявам, догасям, доугасявам. Недко Пашата и Бияза доизгасяваха живите още главни в двора. М. Яворски, ХСП, 281. доизгасявам се, доизгася се страд. Горящите мебели и постелните принадлежности обилно се поливат с вода, изнасят се навън и там се доизгасяват. Н. Иванов, ГО, 82.
ДОИЗГАСЯВАНЕ мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгасявам и от доизгасявам се; догасяване, догасяне, доугасяване.
ДОИЗГЛАЖДАМ, -аш, несв.; доизгла-дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Гладя, изглаждам нещо докрай, изглаждам и това, което е останало да се глади; доглаждам. Не можах да си доизгладя ризата, остана ми един ръкав.
2. Гладя, изглаждам още, допълнително; доглаждам. Гладих полата, но ми се вижда смачкана и ще я доизгладя. доизглаждам се, доизгладя се страд. Стената е добре измазана, трябва само малко да се доизглади.
ДОИЗГЛАЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизглаждам и от доизглаждам се; доглаждане. С едрозъбните пили се получава бързо и грубо изпиляване.., след което доизглаждането на повърхността се извършва със ситна пила. М. Тодоров и др., ТМСС, 33.
ДОИЗГЛЕДАМ. Вж. доизглеждам.
ДОИЗГЛЕЖДАМ, -аш, несв.; доизгле-дам, -аш, св., прех. Гледам, изглеждам и това, което е останало да се гледа, изглеждам всичко докрай; доглеждам. Същият този зрител-слушател, отива на филм и дори не го доизглежда. „Не ми са ясни филмите ви. Какви са едни такива?“ Р.Ралин, ННХ, 10. Вече съм стигнал началото на моста, когато край мене профучават линейката и полицейската кола. Спирам и се обръщам да доизгледам епилога. Б. Райнов, НН, 253. Токът спря и не успяхме да доизгледаме филма. доизглеждам се, доизгледам се страд.
ДОИЗГЛЕЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизглеждам и от доизглеждам се; доглеждане. Летният дъжд пада на прекъс-леци и често се сменява от сълнечни часове: аз оползотворявам тия промени на времето ту с доизглеждане вътрешността на манастира, ту с къси разходки край реката. Ив. Вазов, Съч. XV, 72.
ДОИЗГОВАРЯМ, -яш, несв.; доизгово-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изговарям нещо докрай, довършвам изговарянето на нещо. Като чете, не доизговаря думите. Н. Геров, РБЯ I, 317. доизговарям се, доизго-воря се страд.
ДОИЗГОВАРЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизговарям и от доизговарям се.
ДОИЗГОВОРЯ. Вж. доизговарям.
ДОИЗГОРЯ1. Вж. доизгарям1.
ДОИЗГОРЯ2. Вж. доизгарям2.
ДОИЗГРАДЯ. Вж. доизграждам.
ДОИЗГРАЖДАМ, -аш, несв.; доизградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Довършвам изграждането на нещо, изграждам и това, което е останало да се гради; дограждам. — Да беше излязъл ратая, щеше да нахвърля колата за час и ще си стане, та хайде. Но нали трябваше плета да доизгради. Ил. Волен, БХ, 97. Откъм теснината между насрещния остров и брега изрядко и тежко
ДОИЗГЛАДЯ. Вж. доизглаждам.
