се бозае, избозавам всичко докрай; добоза-вам. доизбозавам се, доизбозая се страд.
ДОИЗБОЗАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизбозавам и от доизбозавам се; добоза-ване.
ДОИЗБРОЯ. Вж. доизброявам.
ДОИЗБРОЯВАМ, -аш, несв.', доизброя, -ойш, мин. св. -йх, св., прех. Изброявам и това, което е останало да се брои, изброявам всичко докрай, доизброявам се, доизброя се страд.
ДОИЗБРОЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизброявам и от доизброявам се.
ДОИЗБРЪСВАМ, -аш, несв.; доизбръс-
на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доиз-бръснат, св., прех. Бръсна, избръсвам и това, което е останало да се бръсне, бръсна, избръсвам някого, нещо или всички докрай; дообръсвам, добръсвам. доизбръсвам се, доизбръсна се страд. и възвр. Той се доиз-бръсна грижливо, като си подсвиркваше някакъв стар валс и мислеше за снощния им разговор. Ем. Манов, БГ, 243.
ДОИЗБРЪСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизбръсвам и от доизбръсвам се; дообръсване, добръсване.
ДОИЗБРЪСНА. Вж. доизбръсвам.
ДОИЗБЪРСВАМ, -аш, несв.', доизбър-ша, -еш, мин. св. доизбърсах, св., прех.
1. Бърша, избърсвам нещо докрай, избърсвам и това, което е останало да се бърше; добърсвам, дообърсвам. Вратата се отвори. Домакинята доизбърсваше ръце в кърпа. Бл. Димитрова, ПС, 13. Мърчината дои-збърса врата си, пъхна кърпата в долния джеб на палтото си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 44. Цял ден бърсах прозорците, вече доиз-бърсвам.
2. Бърша, избърсвам още, допълнително; добърсвам, дообърсвам. доизбърсвам се, доизбърша се страд.
ДОИЗБЪРСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизбърсвам и от доизбърсвам се; добърсване, дообърсване.
ДОИЗБЪРША. Вж. доизбърсвам.
ДОИЗВАДЯ. Вж. доизваждам.
ДОИЗВАЖДАМ, -аш, несв.', доизвадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изваждам и това, което е останало да се вади, изваждам всичко докрай. Вчера цял ден вадихме картофи, днес ще ги доизвадим. доизваждам се, доизвадя се страд.
ДОИЗВАЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизваждам и от доизваждам се.
ДОИЗВАЙВАМ, -аш, несв.', доизвая, -аеш, мин. св. доизваях, св., прех. Вая, извайвам нещо докрай; довайвам. Тя дори го разглеждаше, като че искаше да го фотографира. Бил е 19-годишен [Л. да Винчи] младеж и когато е доизвайвал работата си, научава се, че родителите му, изнурени от бедност и робство под феодалите, за които той е извезвал тази врата [на храма], умрели. Т. Генов, Избр. пр, 335. Беше строен по природа, а редовният тенис го доиз-вайваше, без да го превръща в тежкоат-лет. И. Велчев, КЕЛ I, 18. доизвайвам се, доизвая се страд.
ДОИЗВАЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизвайвам и от доизвайвам се; довайване. Доизвайването на отделните детайли продължи цяла година.
ДОИЗВАРЯ. Вж. доизварявам.
ДОИЗВАРЯВАМ, -аш, несв.', доизваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Варя, изварявам и това, което е останало да се вари, изварявам нещо докрай, напълно, съвсем. От три дни се вари ракия .. Сега Малчовите туриха да доизваряват един казан. К. Константинов, СЧЗ, 138-139. доизварявам се, доизваря се страд. Наложи се да почакаме още малко, докато се доизварят инструментите.
ДОИЗВАРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизварявам и от доизварявам се. Дрехите не са изварени добре — да се върнат за до-изваряване.
ДОИЗВАЯ. Вж. доизвайвам.
ДОИЗВЛАЧА. Вж. доизвлачвам.
ДОИЗВЛАЧВАМ, -аш, несв.', доизвла-ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Влача, из-влачвам и това (вълна, кълчища и под.), което е останало да се влачи, извлачвам всичко докрай; довлачвам. доизвлачвам се, до-извлача се страд.
ДОИЗВЛАЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизвлачвам и от доизвлачвам се; довлачва-не.
ДОИЗВ ЛЕК А. Вж. доизвличам.
ДОИЗВЛЙЧАМ, -аш, несв.', доизвлека,
доизвлечеш, мин. св. доизвлякох, доизвлече, прич. мин. св. деят. доизвлякъл, -кла, -кло, мн. доизвлекли, прич. мин. страд. доизвле-чен, св., прех. Извличам и това, което е останало да се извлича, извличам всичко докрай. доизвличам се, доизвлека се страд. Първата задача е да се доизвлекат останалите трупи из гората.
ДОИЗВЛЙЧАНЕ ср. Отгл. същ. от доизвличам и от доизвличам се. Започна доизвличането на останките от потъналия кораб.
ДОИЗВЪРЖА. Вж. доизвързвам.
ДОИЗВЪРЗВАМ, -аш, несв.', доизвър-жа, -еш, мин. св. доизвързах, св., прех. Връзвам, извързвам и това, което е останало да се връзва, извързвам всичко докрай; довър-звам. доизвързвам се, доизвържа се страд.
ДОИЗВЪРЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от доизвързвам и от доизвързвам се; довърз-ване.
ДОИЗВЪРША. Вж. доизвършвам.
