ДОИГРАВАМ СИ несв.; доиграя си св., не-прех. Играя още колкото ми се иска да играя, играя до насита. Един козаревчанин, .., се придружи до момчетата и взе да играе и да скача с малките долнооряховчанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и коза-ревчанинът не си до игра. Ц. Гинчев, ГК, 95. Тая вечер родителите ми ме извикаха рано, не можах да си доиграя.
ДОИГРАВА МИ СЕ несв.', доиграе ми
се, мин. св. доигра ми се, се., непрех. Приисква ми се, дощява ми се да играя. Това и други път щеш гледа, ами такова хоро всякога има ли го? Я послушай само! чак мен ми се доигра, а пък ти кой знае как траеш. Т. Влайков, РП I, 70. Усетих как ми се доигра хоро — така, както се доиграва на всички, що са расли на село, когато чуят игривите плетеници на селската музика. О. Василев, ЖБ, 166-167. Доигра ми се на карти. И ми се доплака... Д. Методиев, ДПТ, 39.
ДОИГРАВАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от доигравам, доигравам се и от доигравам си. Доиграването на отложените партии ще стане на следващия ден.
ДОИГРАЕ МИ СЕ. Вж. доиграва ми
се.
ДОИГРАЯ. Вж. доигравам.
ДОЙЖДАМ, -аш, несв. (диал.); дойда, -еш, мин. св. дойдох, прич. мин. св. деят. дошъл и дошел, -шла, -шло, мн. -шлй, св., непрех. Прихождам, прииждам. Там, .., е Бучин-ският мост и само он се още държеше, ама заобиколен с вода откъде нашия синор .. А Струма все повече доижда и събрал се народ, та гледат како че падне мостът. Нар. прик., СбНУ ХЬУ, 390.
ДОИЗБЕЛВАМ1, -аш, несв.', доизбеля, -иш мин. св. -их, св., прех. 1. Беля, избелвам и това, което е останало да се бели, избелвам всичко докрай; добелвам1.
2. Беля, избелвам още, допълнително. Още личат някои петна по покривката, доизбе-ли я. доизбелвам се, доизбеля се страд.
ДОИЗБЕЛВАМ2, -аш, несв.', доизбеля, -иш мин. св. -их, св., прех. 1. Беля, избелвам, обелвам и това, което е останало да се бели, избелвам, обелвам всичко докрай; добелвам2. Тя доизбели картофите и започна да ги реже на кръгчета.
2. Беля, избелвам, обелвам още, допълнително. Доизбели малко чушки, че тези няма да стигнат, доизбелвам се, доизбеля се
страд.
ДОИЗБЕЛВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от доизбелвам1 и от доизбелвам се.
ДОИЗБЕЛВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от доизбелвам2 и от доизбелвам се.
ДОИЗБЕЛЕЯ. Вж. доизбелявам.
ДОИЗБЕЛЯ1. Вж. доизбелвам1.
ДОИЗБЕЛЯВАМ, -аш, несв.', доизбе-лея, -ееш, мин. св. доизбелях, прич. мин. св. деят. доизбелял, -а, -о, мн. доизбелели, св., непрех. Избелявам докрай, напълно, съвсем. От силното слънце дрехата доизбеля.
ДОИЗБЕЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизбелявам.
ДОИЗБЙВАМ1, -аш, несв.', доизбйя, -йеш, мин. св. доизбйх, прич. мин. страд. до-избйт, св., прех. Избивам, убивам всички докрай, избивам и тия, които са били останали живи; доубивам. Схватката беше къса, но необикновено свирепа .. Склоновете на възвишението се покриха със зеленикави и черни униформи, чуваха се стенанията на ранените, .. Бойците от втора рота ги доиз-биваха с пушките си. П. Вежинов, ВР, 279. По пътя фелдфебелът злодей убил неколцина от групата, а като пристигнали в старопрестолния Търновград една нощ край Янтра доизбили останалите. Ив. Димов, АИДЖ, 127. доизбивам се, доизбия се страд.
ДОИЗБЙВАМ2, -аш, несв.; доизбйя, -йеш, мин. св. доизбйх, прич. мин. страд. до-избйт, св., прех. Избивам, бия нещо докрай, избивам и това, което е останало за биене, избиване. Доизбий тия клинове, щом като си започнал. Д Доизбивам млякото, доизбивам се, доизбия се страд. При всяко отваряне полепналата по перките, валяците и металните части на буталката сметана се прибира .. и се вкарва в общата сметана, за да се доизбие. Н. Димов и др., ТМ, 54.
ДОИЗБЙВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от доизбивам1 и от доизбивам се.
ДОИЗБЙВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от доизбивам2 и от доизбивам се.
ДОИЗБЙРАМ, -аш, несв.', доизбера, -еш, мин. св. доизбрах, св., прех. Избирам и това, което е останало да се избира, избирам нещо докрай, доизбирам се, доизбера се страд.
ДОИЗБЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от доизбирам и от доизбирам се.
ДОИЗБЙСТРЯ. Вж. доизбистрям.
ДОИЗБЙСТРЯМ, -яш, несв.', доизбйст-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Бистря, избистрям нещо докрай, съвсем, напълно, доизбистрям се, доизбистря се страд. ДОИЗБЙСТРЯМ СЕ несв.', доизбйстря се св., непрех. Бистря се, избистрям се докрай, съвсем, напълно. Само след няколко минути водата щеше да се доизбистри сама.
ДОИЗБЙСТРЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизбистрям и от доизбистрям се.
ДОИЗБЙЯ1. Вж. доизбивам1.
ДОИЗБЙЯ2. Вж. доизбивам2.
ДОИЗБОЗАВАМ, -аш, несв.', доизбо-зая, -аеш, мин. св. доизбозах, св., прех. Бозая, избозавам и това, което е останало да
ДОИЗБЕЛЯ2. Вж. доизбелвам2.
