като въздишки се разнасяха глухи, продължителни трясъци — там реката доизграждаше ледената си броня. Ст. Марков, ДБ, 21. Боя се, че книгата ми ще бъде много тъжна .. Особено вълнуващо за мене е обстоятелството, че отново ще се срещна с любими мои герои. Но в това се състои и трудната задача — да доизградя техните образи. ВН, 1964, бр. 3888, 4. Но в цеха негов [на другаря] ученик, отличник, / ми каза, че заминал в друг завод / да доизгражда новия живот. Ламар, СГ, 25. доизграждам се, доизградя се страд. Градът е готов, последните две къщи се доизграждат. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VIII, 101. Съществуващата водопроводна мрежа ще се доизгради и преустрои. ВН, 1959, бр. 2466, 2. [Яворов] показва прекрасен пример на следващите поколения с каква любов и уважение трябва да се пази и доизгражда богатата езикова съкровищница. Лит. XI кл, 82.
ДОИЗГРАЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизграждам и от доизграждам се; дограждане. Най-известният персонаж на габровските анекдоти — богатият лихвар дядо Миню Попа, прочут със скъперничеството си — направил дарение през 1912 г. за доизграждане на читалищна библиотека „Априлов-Палаузов“ в размер на 40 хиляди златни лева. Ив. Коларов, Е, 47. Авангардните [туристически] групи работят с голямо усърдие и любов за доизграждането на своите лагери. ВН, 1959, бр. 2492, 3. Вниманието ще бъде насочено към доизграждане на започнатите вече жилищни комплекси. ВН, 1962, бр. 3286, 2.
ДОИЗГРЕБА. Вж. доизгребвам и доизгрибам.
ДОИЗГРЕБВАМ, -аш, несв.; доизгреба, -еш, мин. св. доизгребах, св., прех. Греба, изтребвам и това, което е останало да се гребе, изгребвам всичко докрай; догребвам. доизгребвам се, доизгреба се страд. Преди да се доизгребе водата, никой не бива да слиза в кладенеца.
ДОИЗГРЕБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгребвам и от доизгребвам се; догребване.
ДОИЗГРЙБАМ, -аш, несв. (диал.); доизгреба, -еш, мин. св. доизгребах, св., прех. Доизгребвам; догрибам. доизгрибам се, доизгреба се страд.
ДОИЗГРЙБАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доизгрибам и от доизгрибам се; доизг-ребване, догрибане.
ДОИЗГРИЗА. Вж. доизгризвам.
ДОИЗГРЙЗВАМ, -аш, несв.; доизгриза, -еш, мин. св. доизгрйзах, св., прех. 1. Гриза, изгризвам и това, което е останало да се гризе, изгризвам нещо докрай; догризвам. Вечерта старият седна в къта и дълго се дави в кашлицата, която доизгризваше прогнилите му от охтика дробове. Ст. Марков, ДБ, 87.
2. Гриза, изгризвам още, допълнително; догризвам. Кучето доизгриза кокала, доизгризвам се, доизгриза се страд.
ДОИЗГРЙЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгризвам и от доизгризвам се; догризване.
ДОИЗДАВАМ1, -аш, несв.; доиздам, до-издадеш, мин. св. доиздадох, прич. мин. св. деят. доиздал, прич. мин. страд. доиздаден, св., прех. Давам, издавам всичко докрай, издавам и това, което е останало да се дава, издава. Войниците имаха да доиздадат по някоя и друга вещ и веднага щяха да се уволнят, доиздавам се, доиздам се страд.
ДОИЗДАВАМ2, -аш, несв.; доиздам, до-издадеш, мин. св. доиздадох, прич. мин. св. деят. доиздал, прич. мин. страд. доиздаден, св., прех. Издавам, публикувам нещо допълнително. Оставих да доиздам тая добавка, ако условията на времето позволяват. Ст. Младенов, БТР I, 559. доиздавам се, доиздам се страд.
ДОИЗДАВ АНЕ1 ср. Отгл. същ. от доиздавам1 и от доиздавам се.
ДОИЗДАВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от доиздавам2 и от доиздавам се.
ДОИЗДАМ1 Вж. доиздавам1.
ДОИЗДАМ2 Вж. доиздавам2.
ДОИЗ ДЕРА. Вж. доиздирам.
ДОИЗДЙРАМ, -аш, несв.; доиздера, -еш, мин. св. доиздрах, св., прех. Дера, издирам и това, което е останало да се дере, издирам нещо докрай, напълно, съвсем. Влязох и в другата гора, но не намерих нищо, само си доиздрах дрехите и ръцете, доиздирам се, доиздера се страд. и възвр.
ДОИЗДЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от доиздирам и от доиздирам се.
ДОИЗДЙРВАМ, -аш, несв.; доиздйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диря, издирвам всичко докрай, издирвам и това, което е останало да се дири. доиздирвам се, доиздиря се страд.
ДОИЗДЙРВАНЕ ср. Отгл. същ. от доиздирвам и от доиздирвам се.
ДОИЗДЙРЯ. Вж. доиздирвам.
ДОИЗДОЯ. Вж. доиздоявам.
ДОИЗДОЯВАМ, -аш, несв.; доиздоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Издоявам и това, което е останало да се дои, издоявам добиче докрай; додоявам. — Я гледай, проклетницата, какво направи! — завика стрина Паковица, като удари кравата с пръчка. Па зе гърнето и я доиздои. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 202.
2. Доя, издоявам допълнително, още колкото е необходимо; додоявам. доиздоявам се, доиздоя се страд.
