ДОЗЕМАМ2 и ДОЗЙМАМ2, -аш, несв.-, дозема, -еш, мин. св. дозех, прич. мин. страд. дозет, св., прех. Диал., сега обикн. поет. 1. Разбирам, схващам, възприемам, усещам. Той бе копал с часове и в душата си доземаше, че ако имаше тук нещо, изкопал го би досега. А. Страшимиров, ЕД, 47. Христо стоеше спокойно срещу Коля и Бояна и съвсем не доземаше онова, което тъй гръмко и с буйно ръкомахане му се разправяше. Ц. Церковски, Съч. Ш, 138. Ще трябва да го изгоним от училище. Вземете мерки, поговорете му вие, защото от нас не дозема. ВН, 1965, бр. 4287, 4. Горнякът вей и сухи листи / застилат дол и рът. / Угрижи се тогаз лозата, / дозела кобен знак. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 146. Оралото грабна и вдигна остена, — / а яки волове, дозели, че твърда / десница набляга ръчи-цата, дружно / напрегнаха мишци, и палеш-ник тежък / се плъзна, затъна. Ем. Попди-митров, Събр. съч. V, 12.
2. Долавям, дочувам, възприемам със слуха си. Отдалеч / тя стъпките неравни на мъжа си / дозе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 161. Младежът днешен — .. — / говори живо с тракториста наш — / едва доземам, в глъчката голяма, / по някой викот: нафта, амбриаж... Н. Марангозов, ЯВ, 104.
3. Непрех. Рядко. Възползвам се. [Мравката] ощипала стрелеца по крака, който от болест изпуснал лъка, от което дозел гълъбът и побягнал. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. доземам се и дозимам се, дозема се страд. Двете жени гледаха огорчени: не, тук нямаше никъде следа от живот! Далеч само, по отвъдния бряг на огледалното езеро, тъмнеяха лесове, личеха пасбища и изрядко се доземаше лай на каракачански псета. А. Страшимиров, Съч. V, 113. ДОЗЕМАМ СЕ и ДОЗЙМАМ СЕ несв.; дозема се св., непрех. Диал., сега обикн. поет. Досещам се. Но какво бе това, което ми се стори, че превърна сърцето ми с дъното нагоре? Такъв глас никога досега не бях чувал и не можах никак да се дозема какво бе то. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49.
ДОЗЕМАНЕ1, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от доземам1 и от доземам се; дозимане1, довземане1, довзимане1.
ДОЗЕМАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доземам2 и от доземам се; дозимане2, довземане2, довзимане2.
ДОЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Който стига до земята. Васил, пълен с набожност, приближи ся честно и, след доземний си поклон, целуна му [на владиката] десницата и ся оттегли пак назад. Ил. Блъсков, ИС, 53.
ДОЗЕМИ нареч. Диал. Ниско до земята. Камбаната биеше тържествено, дядо поп пееше с наслада,.., малкото богомолци падаха на колене и се кланяха доземи. Ст. Даскалов, БП, 11. Излезе вятър, разлюля първом ракитите, огъна тънките им вейки и ги преви доземи. Н. Нинов, ЕШО, 6—7. Снишена доземи и потънала в избуяли бурени и цветя, столетната църквица дреме под сребърен слънчев дъжд. К. Константинов, ПЗ, 56. „Крушице“, летна рожбице, /я сведи слъпе доземи, / да метна свилно коланче — / ега се, крушо, обеса!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 211.
ДОЗЙЖДАМ, -аш, несв.; дозидам -аш, св., прех. Зидам, иззиждам и това, което е останало да се зида, зидам нещо докрай; до-иззиждам. дозиждам се, дозидам се страд.
ДОЗЙЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от дозиждам и от дозиждам се; доиззиждане.
ДОЗЙМАМ1. Вж. доземам1.
ДОЗЙМАМ2. Вж. доземам2.
ДОЗИМАНЕ1, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от дозимам1 и от дозимам се; доземане1, довземане1, довзимане1.
ДОЗИМАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дозимам2 и от дозимам се; доземане2, довземане2, довзимане2.
ДОЗИМЁЕ МИ. Вж. дозимявами.
ДОЗИМЕТРЙСТ м. Спец. Лице, което работи с дозиметър, което извършва дози-метрични измервания. Разузнавателното отделение има приблизително следния състав: командир, дозиметристи, разузнавачи химици и сапъори разузнавачи или общо от 4 до 10 души. Н. Иванов и др., ГО, 183.
ДОЗИМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до дозиметър, който е свързан с определяне, измерване дозите или мощността на йонизационните излъчвания; дозиметрически. Дозиметрична апаратура. Дозиметрични прибори.
ДОЗИМЕТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Дозиметричен. Дозиметричес-ките съоръжения [на реактора] всеки момент контролират и при опасност сигнализират за радиоактивни лъчения. НТМ, 1961, кн. 10, 13. Дозиметрически прибори.
ДОЗИМЁТРИЯ, мн. няма, ж. Спец.
1. Дял от приложната физика, свързан с изучаването на физическите величини, характеризиращи действието на йонизиращите излъчвания, както и с методите и уредите за измерване на тези величини.
2. Измерване, определяне величината на йонизиращите излъчвания.
ДОЗИМЁТЬР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Устройство, уред за измерване и отчитане, показване на дозите или мощността на йонизиращите лъчения в дадена среда. Индивидуалните дозиметри служат за контрол на външното облъчване на отделните хора, които са били в заразен район. Н. Иванов и др., ГО, 177.
