ДОЗИМЯВА МИ несв. ; дозимёе ми,
мин. св. дозимя ми, св., непрех. Диал. Става ми студено. Облякох си дреха, че ми дозимя. Т. Панчев, РБЯд, 100.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДОЗИРАМ1, -аш, несв. и св., прех. Разпределям на дози. Събраната [светлинна] енергия, дозирана съответно от един регулатор на натоварването, се натрупва в никелово-кадмиеви елементи, които предават този електрически ток на шевната машина. ВН, 1959, бр. 2477, 4. Упражненията, които той [Хенрих Линг] прилагал, били строго дозирани. Н. Манчева, ЛФ, 11. дозирам се страд. Материалите се дозират ръчно — направо или с помощта на обикновени везни. ВН, 1960, бр. 2619, 2.
ДОЗИРАМ2, -аш, несв. ; дозра, -èui, мин. св. дозрях, прич. мин. св. деят. дозрял, -а, -о, мн. дозрёли, прич. мин. страд, дозрян, -а, -о, мн. дозрёни, св., прех. Диал. Съзирам, съг-леждам нещо отдалеч, дозирам се, дозра се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЗИРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дозирам1 и от дозирам се; дозировка. Правилно-то дозиране на витамините и равномерното им разпределяне из цялата маса на тестото и хляба е необходимо за целесъобразно провеждане на витаминизирането. Б. Банков и др., ВВ, 96. По улиците ще се монтират автомати за газирани напитки с апарат за дозиране, който се задействува автомащично. НТМ, 1961, кн. 1, 14.
ДОЗИРАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дозирам2 и от дозирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЗИРАНО нареч. В умерено количество, в умерена доза. Хора, които нямат заболявания на храносмилателната система, могат дозирано да употребяват запръжки, .. Л. Петров и др., БНК, 56.
ДОЗЙРМАШИНА ж. Техн. Дозатор.
ДОЗИРОВКА ж. 1. Разпределяне на дози; дозиране1. Радиоактивният йод действува по-разрушително на болните тъкани. При правилна дозировка на йода може съвсем точно да се възвърне нормалното състояние на щитовидната жлеза. Е. Киркова, АМ, 66. Правилният подбор и дозировка на упражненията [гимнастическите] оформят хармонично и всестранно развито красиво тяло. Ив. Мангъров и др., ПГ,
5. „Снаха“ показа, че не в дозировките на положителното и отрицателното се крие реализмът на художественото произведение. Лит. XI к л, 268.
2. Разг. Доза1 (в 1 знач.). Навлезли сме във фазата на оздравяването. Лекарят започна да чува все по-чисти тонове и намали дозировката на страшното и могъщо лекарство кортансил. Н. Стефанова, ОС, 35—46. // Количество. Напоследък били изобретили инструмент, който показвал точната дозировка алкохол, погълната от водача на превозното средство. К. Калчев, СНГ, 130.
ДОЗИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с дозировка, който служи за дозиране. С този нов дозировъчен апарат ще могат да се дозират автомати-чно разни насипни материали като цимент, зърнени храни. ВН, 1961, бр. 2979, 4. Дозировъчен автомат. Дозировъчно отделение. Дозировъчни машини. Дозировъчно устройство.
ДОЗЛЕЕ МИ. Вж. дозлявами.
ДОЗЛЯВА МИ несв.; дозлее ми, мин. св. дозля ми, св., непрех. Диал. Почвам да се чувствам зле, става ми зле; прилошава ми, призлява ми. Чини ти се, че ти се сърцето превърне с дъното нагоре, па ти стане тежко, тежко, дозлее ти, като че си се наял с млечок, или с вълча ябълка! М. Георгиев, Избр. разк., 64. Повечето са тръгнали юнашки, за да идат да претърпят последното си наказание. Само на едного му доз-ляло и паднал като в несвяст пред мисълта, че отива на смърт. К. Величков, ПССъч. I, 141.
ДОЗНАВАМ, -аш, несв.; дозная, -аеш, мин. св. дознах, прич. мин. страд. дознат, св., прех. Остар. Узнавам, научавам. С една реч, ми дознаваме из нея [историята] живота и съдбата на различните народи. Г. Йо-шев, КВИ (превод), 16. „Това е сичкото“, сключва бащата известието си, „което съм могъл да дозная за сина си“. Ч, 1871, бр. 23, 735. Той дозна много тайни; но като беше един почтен момък, никога нищо не казваше, което можеше да нанесе зло някому. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 311. до-знавам се, дозная се страд. Тук, ако и да ся не изложиха и не споменаха ecu случаи, с които ся обиждава ближния ни, но от речените лесно могат да ся дознаят и остали-те. Хр. Данов, ППК (превод), 91.
ДОЗНАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от дознавам и от дознавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЗНАНИЕ, мн. -ия, ср. Юрид.
1. Предварително административно разследване на престъпни деяния, което се извършва обикн. преди следствието. Всички агитатори бяха арестувани. Нямаше никакво следствие, дори и най-обикновено полицейско дознание. Никой не дойде да разговаря с арестуваните. В. Геновска, СГ, 503. В община Чорбаджийско кметът на същата преди няколко дни бе ударен на улицата с една пръчка от една местна жена в присъствието на германци, турци и други жители на селото, .. Води се дознание. П. Илиев, ЛВ, 59.
