2. Затягам още, допълнително. Дозатегни крана, че водата тече. дозатягам се, доза-тегна се страд. Единият от болтовете трябва да се дозатегне.
ДОЗАТЯГАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дозатягам и от дозатягам се. При повторното дозатягане някой от болтовете се е скъсал.
ДОЗВОЛА, мн. няма, ж. О стар. Книж. Позволение; дозволение. В този исти ден обадиха Святославу, че някой си калугерин богомолец иска дозвола да ся поклони на великия княз от неизказано светло лице. Е. Мутева, РБЦ (превод), 98.
ДОЗВОЛЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд, от дозволя като прил. Позволен. През време на войната правилно или неправилно, по дозволен или неморален път се натрупаха капитали у много личности. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 23. Най-после може ли човек да почита такъв един черковен клир, който упот-реблява и дозволени и недозволени средства против своето стадо и накарва го насила да се отдели от черквата и да приеме някоя схизма? С, 1872, бр. 34, 265.
ДОЗВОЛЕНИЕ ср. Остар. Книж. Позволение. И рече също, че който иска от монасите в обителта, ще получи от него дозволение да отиде в оная епархия, за да помогне на страждущите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. Той ни показа пределите на нашата държава, извън която нямахме дозволение да прекрачваме. Ив. Вазов, Съч. ХП, 91. Нашето мнение е такова: ни един поп, ни една черкова няма право да отстъпя от старите предания черковни без дозволението на църковния български събор. Н. Бончев, Съч. I, 57. Буля Славовица довтаса и го дръпна за ръката, като му се караше, че той няма право да влезе в чужда къща, без да поиска за това дозволение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 182. Когато нашето цариградско читалище поиска да издава той вестник [„Читалище“], то изпроводи г. Найденова да иска дозволение от правителството. С, 1872, бр. 31,244.
ДОЗВОЛЕНО нареч. Остар. Книж. Сгл. съм в 3 л. ед. Позволено, разрешено. — Всичко друго е грешно, брате мой, и не е дозволено на никой смъртен, па бил той и най-изкусният зограф, да помътва съзнанието на простодушните верующи със земни образци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 85. Аз ви съветвам да гледате да са заловите на работа, защото у нас не е дозволено да седи човек празен". П. Хитов, МП, 63. „Седмият ден ще бъде посветен Богу, и не е дозволено в него ден да ся работи.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 217. Изпитванията ставаха публично, и секиму беше дозволено да слуша отговорите им. НБ, 1876, бр. 12, 47.
ДОЗВОЛЯВАМ, -аш, несв.\ дозволя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Позволявам, разрешавам. Хаджи Генчо никога не дозволява на жената си и на децата си да участвуват на неговата трапеза. Л. Кара-велов, Съч. II, 6. "Дозволете ми, господи, туй нещо, ако то е добро за ваша слава и мое спасение. " Кр. Пишурка, МК (побълг.), 130. Смъртните наказания ще са извършват тайно, но ако обстоятелствата не дозволяват, ще са извършват на явни места и посред пладне. Ив. Унджиев, ВЛ, 183. Ние не желаеме да владееме над другиго, и за това не дозволяваме да ни владеят и другите. 3. Стоянов, ЗБВ I, 115. —Дозволи на мене, кръвника, твоята честна десница да целуна.П. Спасов, ГЛЗЗ, 11. Ако обичате, то ни дозволете да напечатаме дописката ви като притурка на нашия вестник. С, 1872, бр. 40, 320. дозволявам се, дозволя се страд. За да бъде изпълнена тая цел [освобождението на България], дозволява се сяко средство: пропаганда, печат, .. и пр.
3. Стоянов, ЗБВ I, 114. "Покорнейше прося разрешение да ми ся дозволи за три дни да пребъда в София по частни дела ". П. Р. Славейков, ПХС, 3.
ДОЗВОЛЯВАМ СИ несв.\ дозволя си св., непрех. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Позволявам си, разрешавам си. Той и насъне не би си дозволил да помисли, че Нено чорбаджи, тоя тежък човек, ще да му каже подобни неща. Л. Каравелов, Съч. VII, 65. Първо си начертахме една линия на поведение, вън от която не си дозволихме нито колкото косъм да излезем. Ч, 1871, бр. 13, 391. Но понеже и обаче и наша милост твърде често си дозволяваме да пи-шеме глупости.., то негова милост [г. Од-жаков] заслужава нашето всемилостивейше снизхождение. С, 1872, бр. 33, 263.
ДОЗВОЛЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от дозволявам, дозволявам се и от дозволявам си.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЗВУКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Дозвукова скорост. Спец. Скорост, която е по-малка от скоростта на звука. Дозвуковата скорост обхваща интервала от 0 до 1200 км/ч. НТМ, 1967, кн. 4, 33.
ДОЗЁМА1. Вж. доземам1 и дозимам1.
ДОЗЕМА2. Вж. доземам2 и дозимам2.
ДОЗЁМАМ1 и ДОЗЙМАМ1, -аш, несв.\ дозёма, -еш, мин. св. дозёх, прич. мин. страд, дозёт, св., прех. Простонар. Довзе-мам1, довзимам1. Баба ни каза, че братята на Силвина я отвели. Баба я не давала, бутнали я баба и я взели. Рекли, че Силвина от чеиза имала да си дозима. Н. Хайтов, ДР, 216. доземам се и дозимам се, дозема се страд.
ДОЗВОЛЯ. Вж. дозволявам.
