ДОЗАВЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дозавивам и от дозавивам се. За дозавиване на болтовете ще са необходими поне още няколко минути.
ДОЗАВЙЯ. Вж. дозавивам.
ДОЗАВЪРЖА. Вж. дозавързвам.
ДОЗАВЪРЗВАМ, -аш, несв.\ дозавър-жа, -еш, мин. св. дозавързах, се., прех. Завързвам и това, което е останало да се завързва, завързвам нещо докрай, напълно, съвсем. Не забеляза, че половината от яката на ризата му остана над сакото. Не до-завърза лявата си обувка. Ем. Манов, БГ, 245-246. Личеше, че току-що е станал от ниската кушетка и набързо се е облякъл и обул, защото на кушетката имаше събрано накуп одеяло, а връзките на жълтите му офицерски обуща не бяха дозавързани и се влачеха. Ем. Станев, ИК I и II, 141. дозавързвам се, дозавържа се страд.
ДОЗАВЪРЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дозавързвам и от дозавързвам се.
ДОЗАКОЛВАМ, -аш, несв.\ дозаколя, -иш, мин. св. дозаколих и дозаклах, св., прех. Коля, заколвам някого или нещо докрай. Другите първенци и свитата стояха, прилепнали о крепосната стена, бледи, умрели отнапред. От един поглед Кабакчиоглу разбра, че с тия е свършено — оставаше да ги дозаколят. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 470. дозаколвам се, дозаколя се страд.
ДОЗАКОЛЯ. Вж. дозаколвам.
ДОЗАКОПЧАВАМ, -аш, несв.\ дозакопчея, -ееш, мин. св. дозакопчах и дозакопчая, -аеш, мин. св. дозакопчах св., прех. Закопчавам и това, което е останало да се закопчава, закопчавам всичко докрай. Панчо обличаше новото си палто и трескаво закопчаваше копчетата.. Като видя Лена, не дозакопча копчето си, а подаде стол и объркано занарежда. В. Ченков, СНД, 136. Дозакопчах и последните копчета на палтото си. дозакопчавам се, дозакопчея се и дозакопчая се страд. и възвр.
ДОЗАКОПЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дозакопчавам и от дозакопчавам се.
ДОЗАКОПЧАЯ. Вж. дозакопчавам.
ДОЗАКОПЧЕЯ. Вж. дозакопчавам.
ДОЗАСАДЯ. Вж. дозасаждам.
ДОЗАСАЖДАМ, -аш, несв.\ дозасадя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Засаждам и това, което е останало да се сади, засаждам всичко докрай или колкото още е необходимо; досаждам2. Агрономът пък отишъл на един блок, където кооператорите доза-саждали ментата. Оф, 1958, бр. 4424, 2. дозасаждам се, дозасадя се страд.
ДОЗАСАЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дозасаждам и от дозасаждам се;
досаждане2. Останаха няколко декара за дозасаждане с картофи.
ДОЗАСЁЯ. Вж. дозасявам.
ДОЗАСЯВАМ, -аш, несв.; дозасёя, -ёеш, мин. св. дозасях и дозасёях, прич. мин. св. деят. дозасял, -а, -о, мн. дозасёли и доза-сёял, прич. мин. страд. дозасят, -а, -о, мн., дозасёти и дозасёян, св., прех. Засявам и това, което е останало да се сее, засявам всичко докрай или колкото още е необходимо; досявам1. Житата са вече наболи, а едно време бащите ни ринеха снега подир Коледа, за да дозасеят. А. Каралийчев, С, 105. От два-три дни в някои села на окръга вече не вали. Земята поизпръхна и пак събра кооператори и механизатори да дозасеят слънчогледа, фия, люцерната и цвеклото. Оф, 1963, бр. 5790, 1. дозасявам се, дозасея се страд.
ДОЗАСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дозасявам и от дозасявам се; досяване1. Заваля дъжд и дозасяването на пшеницата пак се отложи.
ДОЗАТВЪРДЯ. Вж. дозатвърдявам.
ДОЗАТВЪРДЯВАМ, -аш, несв.; дозатвърдя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Затвърдявам нещо напълно, докрай. Победите им [на аяните] над кърджалийския поход само дозатвърдили господството на Токатжи-кли, Сербестзаде, Сирозли Исмаил и пр. [известни аяни]. В. Мутафчиева, КВ, 229. дозатвърдявам се, дозатвърдя се страд.
ДОЗАТВЪРДЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от дозатвърдявам и от дозатвърдявам се.
ДОЗАТЁГНА. Вж. дозатягам.
ДОЗАТОР м. 1. Техн. Уред за автоматично отмерване на определени количества материали по обем или по тегло; дозирма-шина. Тя [бетонобъркачката] е снабдена с подемен кош, движещ се на ролки по направляващи греди за подаване на сухите съставни материали и с дозатор за водата (водомерен съд). Д. Христов, СПМ, 325. На-ливането на тестото става ръчно със съд с определен обем или машинно — със специални дозатори. А. Генадиев и др., ТЗ, 131. Обемен дозатор. Теглови дозатори.
2. Апт. Съд за отмерване на лекарствени дози.
3. Спец. Лице, което определя доза, което отмерва определени количества материали.
ДОЗАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от дозатор. Дозаторен съд. Дозаторна камера.
ДОЗАТЯГАМ, -аш, несв.\ дозатёгна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, дозатёг-нат, св., прех. 1. Затягам и това, което е останало да се затяга, затягам нещо докрай, напълно, съвсем. С разтреперани ръце до-затегнах последната гайка, захвърлих ключа и скочих от стълбичката. А. Радева, С (превод), 68.
