доживеят мига, когато подбитите им крака ще превалят последното българско било. А. Дончев, СВС, 561. — Ти ме заплашваш, заплашвам те и аз. Хайде да вървиме в конака!.. — Боже, и това доживях! — каза хаджи Василий.. — Неблагодарност... Черна неблагодарност... Ст. Дичев, ЗС I, 258.
— Ние нямаме смелостта да предприемем нищо... чакаме да доживеем някак до края на войната и се спотайваме. П. Славински, ПЩ, 40. — Честити сме, че няма да доживеем до тоя чер ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 49.
— Боже, доживях да видя такова чудо. та това не е нива, а жълто море! К. Петканов, ЗлЗ, 129. // Обикн. с предл. до. Живея, достигам до определена възраст. Баща му доживя до седемдесет и девет годишна пора.
С. Бобчев, ЖФ (превод), 10. От дванадесетте й деца само три доживяха до по-зря-ла възраст. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 27. Доживях до дълбока старост, доживявам се, доживея се страд.
ДОЖИВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доживявам и от доживявам се.
ДОЖЪНА. Вж. дожънвам.
ДОЖЪНВАМ, -аш, несв.’, дожъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дожънат, се., прех. Жъна, ожънвам и това, което е останало да се жъне, довършвам жътвата на нещо; доизжънвам, доожънвам. Кака и мама също довършват своята работа — дожън-ват и последното кюше. Т. Влайков, Пр I, 297. Хората пъргаво се трудеха. Едни до-жънваха, други събираха снопето. Т. Хар-манджиев, КЕД, 171. И тъй като братята й [на Елица] искаха от понеделник да возят вече снопето, тя свика снощи от махалата момичета, за да дожъне днес. И. Волен, БХ, 101. дожънвам се, дожъна се страд.
ДОЖЪНВАНЕ ср. Отгл. същ. от дожънвам и от дожънвам се; доизжънване, доожънване.
ДОЗА1 ж. 1. Определено количество лекарство, което трябва да се вземе или препарат, който трябва да се използва наведнъж. Макар че беше взел двойна доза от лекарството, Вълков прекара неспокойно нощта. Ст. Марков, ДБ, 155. Две дози хинина, които ми даде в продължение на два дена, пресякоха окончателно треската. К. Величков, ПССъч. I, 25. Голяма част от пшеницата и ечемика получиха допълнителна доза амониева селитра в началото на вретененето. СЗ, 1982, бр. 62, 1. Смър-тоносна доза. II Разш. Определено количество от нещо, взето като условна единица мярка. Калъпите се пълнят с бетон според предписаните от технологията дози. ВН, 1958, бр. 2257, 1. Доза при йонизиращите излъчвания.
2. Прен. Само ед. Книж. Със съгл. опред., в съчет. със същ. като истина, справедливост, вяра, подлост и др. Количество, относителен дял, част; процент. Образът, който сам той си създава в тази книга, не е лишен от известна доза позъорство. Хр. Ковачевски, СК, 131. В усилията ми има известна доза инерция, инстинкт, с разума си аз съм се отписал от живите. Л. Стоянов, X, 49. Той презираше Василев .. макар че презрението му се допълваше с голяма доза съжаление. С, 1980, кн. 1, 47. Славейков жигосваше тежко, биваше понякога несправедлив и краен, но понеже неговите читатели и слушатели намираха в думите му голяма доза от истина, повечето се питаха — няма ли право тоя всезнаещ човек? М. Кремен, РЯ, 235-236.
◇ Конска доза. Разг. Много голямо количество (обикн. за кафе, лекарства, спиртни напитки и др.). Нощта преваля, а сънят не идва. И наум не ми идва, че причината е в „конската доза“ кафе, която изпихме. К. Видински, НСП, 53. Поднесох кафето на табличка от бабините времена .. Графът изпи конска доза за разсънване. Бл. Димитров, ПКС, 264. Край масите сега седяха по-млади и делови хора, които, без да се страхуват за здравословното състояние на своята карантия, поглъщаха конски дози гроздова и сливова ракия без мезе. ВН, 1960, бр. 2857, 4.
— От гр. ôoctiç 'даване' през рус. доза, нем. Dose или фр. dose.
ДОЗА2 ж. Фотогр. Специален съд за проявяване на филми. Всред фотолюбителите и в научнотехническите лаборатории с малък капацитет се използуват изключително ванички и дози за проявяване. П. Бърнев, П (превод), 72.
ДОЗАБЛУДЯ. Вж. дозаблуждавам.
ДОЗАБЛУЖДАВАМ, -аш, несв.; дозаблудя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Заблуждавам някого напълно, докрай. Разнобоят в сведенията относно борбата между Портата и големия кърджалийски съюз е напълно обясним, след като знаем, че централната власт била слабо информирана за състоянието на Румелия изобщо. Дозаб-луждавали я собствените й емисари или провинциални органи, понеже нямали интерес да ù признаят несполуките си. В. Мутафчиева, КВ, 97. дозаблуждавам се, доза-блудя се страд.
ДОЗАБЛУЖДАВАМ СЕ несв.’, дозаблудя се св., непрех. Заблуждавам се напълно, докрай.
ДОЗАВЙВАМ, -аш, несв.’, дозавия, -йеш, мин. св. дозавйх, прич. мин. страд. до-завйт, св. прех. Завивам и това, което е останало да се завива, завивам нещо или всички докрай. Отвред тичаха жени, деца и мъже, които чак на пътя дозавиваха поясите си. Ст. Сивриев, ПВ, 166. Дозавийте и останалите гайки, дозавивам се, дозавия се страд. и възвр. Гайката трябва да се доза-вие. А Дръпнах одеялото и се дозавйх.
