куствено кърмене е еднакво с доенето. И. Груев, КН 7 (превод), 73. Електрическият агрегат за доене,.., бе почистен до неуз-наваемост и готов за употреба при даден сигнал. Г. Краев, СКТ, 20-21. Доенето на кравите започна. Ръчно доене. Механизирано доене. Машинно доене. Сутрешно доене. Вечерно доене.
ДОЕЦ, мн. дойцй, м. Диал. Бозка, цицка (на крава, овца и под.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЖ, дожът, дожа, мн. дожове и (ос-тар.) дожи, м. Истор. Държавен глава на средновековните републики Венеция и Генуа. Архитектурата на този музей като че има нещо общо с двореца на дожите във Венеция. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. Влязохме в църквата, където са стояли на колене толкова дожове, крале, рицари, художници и поети, чиито високи сенки пълнят хоризонта на средните векове. А. Каралийчев, С, 79.
— От ит. doge през фр. doge и рус. дож.
ДОЖАЛЕЕ МИ. Вж. дожа ляв а ми.
ДОЖАЛЯВА МИ несв.; дожалее ми,
мин. св. дожаля ми, св., непрех. Започвам да изпитвам жал, обхваща ме жал, става ми жално, мъчно. Станка се спря, пое ръката на приятелката си и я погледна с такава скръб, че на Цвета дожаля. Елин Пелин, Съч. III, 140. Като гледах как се измъчва, горката, над тая непосилна работа, мен ми дожаляваше за нея. Т. Влайков, Съч. II, 222. „Душа бера, умирам“, си каза Момчил, но чудно нещо, не му дожаля, сякаш някой друг вместо него лежеше на земята и умираше. Ст. Загорчинов, ДП, 488. Никой не я разбираше, видя се с трънения венец на главата и толкова й дожаля за самата нея. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 50. • Нар.-поет. Обикн. жалба (жал, жално) ми дожаля. Дафинки жалба дожаля, / тя при майка си отиде / и на майка си продума: /„Мамо ле, стара майчице, / далеко ли е град Враца / и Врачанския манастир?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 83. Свекърва Динка прекори: /.. / На Динка жал й дожаля. Нар. пес., СбНУ XLIV, 216. Лоша ми дума той рече, / .. мене ми жално дожале. Н. Ферманджиев, РХ, 48.
ДОЖЕНА. Вж. доженвам.
ДОЖЕНВАМ, -аш, несв.\ дожена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доженат, св., прех. Диал. Дожънвам. Жетвари и жетварки доженваха още ечемика. Д. Немиров, Б,
95. „Като нивата зажена, / самичка ли я за-жена, / самичка ли я дожена?“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 174. доженвам се, дожена се страд. Жетва се зажена, мома се разболя; / жетва се дожена, седенки са кладят, / седейки са кладят, мома се привдигна. Нар. пес., СбГЯ, 224.
ДОЖЕНВА МИ СЕ несв.; дожени ми се, мин. св. дожени ми се, св., непрех. Дощя-ва ми се, приисква ми се да се оженя. Още когато се женехме, бях просветен, но нали знаете, като му се дожени на човек — ..на всичко е съгласен. Хр. Пелитев, Ст, 1968, бр. 1172, 1. Надойдоха комари, / все ергени, все стари, / погледаха играта, / хареса им мухата. Пусти стари ергени —/всекиму се дожени! Елин Пелин, ПБ, 135.
14 Речник на българския език, т. IV
ДОЖЕНВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доженвам и от доженвам се; дожънване.
ДОЖЕНИ МИ СЕ. Вж. доженва ми
се.
ДОЖИВЕ нареч. Диал. До края на живота, докато човек е жив. Доживе ще го помня. Н. Геров, РБЯ I, 315.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОЖИВЕЯ. Вж. доживявам.
ДОЖИВОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който трае до края на живота на човек. В спомените си Никола Обретенов разказва, че отначало е получил смъртна присъда, която впоследствие, след намесата на чуждите консули, е била заменена с доживотен затвор. Н. Ферманджиев, РХ, 291. Боят над Теофил намалява,.. Идва ред на съда. Прокурорът му иска смъртна присъда. Осъждат го на доживотен затвор. Б. Турийски, Д, 19. Тя [Тереза] не отнася, всъщност (в Йлесис-Белвил, където се оттегли със своя Джон) друго, освен рентата от 14,000 лири, дадена от маркиза и разните малки доживотни приходи. Р, 1927, бр. 244,
3. Доживотна каторга. Доживотна пенсия. Доживотна рента.
ДОЖИВЯВАМ, -аш, несв.', доживея, -ееш, мин. св. доживях, прич. мин. св. деят. доживял, -а, -о, мн. доживели, св. 1. Прех. Живея, изживявам последните дни от живота си, това, което ми е останало да живея. Той доживяваше последните дни на дълголетния си живот тихо, просто. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. Дотогава в общината влизаха все от старите чорбаджии. Повечето от тях нямаха друга работа и доживяваха старините си по миндерите в общинската канцелария с чибуци и броеници в ръка. Д. Талев, ЖС, 119. В бай Минчовия двор всеки ден се мяркаха две прегърбени жени, лелите на Николай, които се бяха прибрали на стари години да доживеят дните си при своя племенник. А. Каралийчев, С, 234. 2. Прех. и непрех. С предл. до или със следв. изр. със съюз да. Съм, оставам жив до определен момент, до някакво събитие или за да бъда свидетел, участник в нещо, да изпитам нещо; дочаквам. Преждевременното обявяване на въстанието прави Младен активен участник в събитията. Той доживява Освободителната война и загива в боевете на Шипка. Лит. XI кл, 55. Малцина от четиридесетте хиляди войници, които тръгваха срещу българските земи, щяха да
