2. Дълбая, издълбавам още, допълнително. Малка е дупката за това дръвче, додълбай-те я. додълбавам се, додълбая се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОДЪЛБАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от додълбавам и от додълбавам се; доиздълбаване.
ДОДЪЛБАЯ. Вж. додълбавам. ДОДЪРЖА. Вж. додържам. ДОДЪРЖАМ, -аш, несв.; до държа, -йш, мин. св. -ах, се., прех. Диал. 1. Държа до определено време, до даден момент. Додържах ратая до Димитровден. Н. Геров, РБЯ I, 314.
2. Удържам, устоявам. Додържа си думата.
Н. Геров, РБЯ I, 314. додържам се, додържа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОДЪРЖАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от додържам и от додържам се.
ДО ДЯВАМ, -аш, несв.; додея, -ееш, мин. св. додеях и (диал.) додях, прич. мин. св. деят. додеял и (диал.) додял,-а, -о, мн. додели, св., непрех. Разг. 1. Досаждам, дотягам.
— Питай ти мен, колко ми е мъчно и тежко, като съм тръгнал сега да се моля за служба и да додявам на хората с моите ядове и кахъри! Т. Влайков, Съч. II, 193. Войдан беше решил да не до дява на зет си с лишни въпроси. М. Смилова, ДСВ, 248. Йовков идваше понякога в моя кабинет да изпуши по една цигара .. Той влизаше някак си стеснително,.., пристъпваше бавно, почти нерешително — като че се боеше да не додява. Ив. Данчов, СбАСЕП, 392. Стоян майка додеваше: / „Майко, сакам да ме жениш!“ Нар. пес., СбБрМ, 336.
2. Остар. Преча. В Сливен образованието ще успява, но засега има само едно нещо, което му додява. П. Р. Славейков, СКНГ,
50.
ДОДЯВА МИ несв.; додее ми, мин. св. додея ми и (диал.) додя ми, св., непрех. Разг. Обикн. св. Става ми досадно, омръзва ми.
— Да яхваме конете и да бягаме оттук. Мен ми додея да живуркам сред хора, които се гърчеят или се сами зорлем потурч-ват. Г. Манов, КД, 91. —Додея ми вече само разправии да слушам и да разправям. П. Тодоров, Събр. пр II, 127. — Птици отлетяха / на юг, на чужбина, / додея ми вече / сиромашка стряха, / искам надалече / и аз да замина. Ем. Попдимитров, ПМ, 42. Мене ми вече додея / от твойта пушка бойлия, / от жалбите ти по нея, / та скиташ млад харамия. М. Минева, МП, 18. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки хайдушки, /.. / Ах, че мен, дядо, додея, / любовни песни да слушам, / а сам за тегло да пея. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.
ДОДЯВА МИ СЕ несв.; додее ми се, мин. св. додея ми се, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. св. Додява ми. Рибар чловек много ся отрудва и чясто му ся додява да лови риба, а който иде да лови само за разтуха, нему за един час ще додражее. Лет., 1873, 239. — Че докога ще ни държат тук! — кипна Иван.. — Почакай! — рече кротко, но присмехулно Димо. — Много отрано ти се набра душата .. Иван стисна челюсти, дръпна се на предишното си място и се облегна... И с право го подмята Димо: много бързо му се додея... Г. Караславов, Тат., 174. Дружина вярна сговорна, / мен ми са вече додея / млада войвода да бъда. Нар. пес., СбНУ XXVI, 112.
ДОДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от додявам.
ДОДЯЛАМ. Вж. додялвам.
ДО ДЯЛВАМ, -аш, несв.; додялам, -аш, св., прех. 1. Дялам и това, което е останало да се дяла, дялам нещо докрай; доиздялвам. Гледай до довечера да додялаш и тая греда. 2. Дялам още, дялам допълнително, додялвам се, додялам се страд.
ДОДЯЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от додялвам и от додялвам се; доиздялване.
ДО ДЯЛКАМ. Вж. додялквам.
ДОДЯЛКВАМ, -аш, несв.; додялкам, -аш, св., прех. 1. Дялкам и това, което е останало да се дялка, дялкам нещо докрай.
2. Дялкам още, дялкам допълнително, додялквам се, додялкам се страд.
ДОДЯЛКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от додялквам и от додялквам се.
ДОЕН, дойна, дойно, мн. дойни, прил.
1. За женско домашно животно — който се дои, който дава мляко. Надигам глава и мярвам едни хора да се навират под козата.., види се, гладни,.., те се наврели, горките, под козата да видят дали не е дойна, пък тя се изялови, та не беше дойна. К. Георгиев, ВБ, 53. Те преувеличават добивите на мляко от дойна крава и царевица от декар. Й. Попов, ИЖП, 28. Дойна овца.
2. Спец. За период от време — през който женските домашни животни се доят. Една крава дава 6-7 хиляди литра мляко за доен период.
О Дойна крава. Разг. Богат и постоянен източник на блага, на приходи за някого. Почна [Борис] да мърмори недоволно, никой вече не го зачитал за нищо. Имал значение само дотолкова, доколкото могли да го използуват като дойна крава. Д. Димов, Т, 521.
ДОЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доя и от доя се. Има пак и [такива майки], които си отглядат всичките деца без нен-ка,.. С това не искам да кажа, че такова из
