ДОДОЯ. Вж. додоявам.
ДОДОЯВАМ, -аш, несв; додоя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Доя, издоявам и това, което е останало да се дои; доиздоявам.
2. Доя допълнително, още колкото е необходимо. додоявам се, додоя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОДОЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от додоявам и от додоявам се; доиздояване.
ДОДРАЖАВАМ, -аш, несв.; додражея, -ееш, мин. св. додражах, се., непрех. Остар. и диал. Ставам драг, мил някому; домиля-вам. Как додражават човеку ясните есенни дни! Я пък тия по нашите балкани — по сенчеста хайдушка Странджа! А. Страши-миров, А, 544.
ДОДРАЖАВА МИ несв.', додражее ми,
мин. св. додража ми, се., непрех. Остар. и диал. Става ми драго, мило; домилява ми.
— Пустото твое сърце! — смее се Севдана и приема дара. Йонко се усмихне, додражава му, като че с перце са го погалили. Ц. Цер-ковски, Съч. Ш, 71. Петровий стар баща салт се усмихваше под мустак. Додражава-ше му на горкия, като си въображаваше, че всичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 32. — Кой се е разпял в планината? — кипна Радой.. — Я ми го доведете! Да ми каже той на мене какво толкова му е додражало. Ив. Гайдаров, ДЧ, 98.
ДОДРАЖАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от додражавам.
ДОДРАЖЕЯ. Вж. додражавам.
ДОДРЕМЕ МИ СЕ. Вж. додрямва ми
се.
ДОДРЯМВА МИ СЕ несв.; до дреме ми
се, мин. св. додряма ми се, св., непрех. Разг. Обхваща ме дрямка, започва да ми се спи; доспива ми се. Когато седна до разпалената печка и от замръзналите му цървули потекоха вадички вода, той едвам тогава усети колко е уморен и му се додряма. И. Йовков, ЖС, 60. От изпитото вино и от умора нему [на Събо] се додряма. Ст. За-горчинов, ДП, 135. Дядото дреме, котето преде, а момченцето си шепне нещо. Но ето, че и на него се додрямва. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. • Нар.-поет. Обикн. дрямка ми се додряма. Янки са дрямка додряма,/ та ми е Янка легнала/ на Балъо-вото коляно. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 143.
ДОДУМ, мн. няма, м. Нар.-поет. Уговорка, споразумение. Събраха ми ся дружина, / та ся додум додумаха, / кой дека ще да зимуе, / да зимуе, да летуе. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 314.
ДО ДУМАМ. Вж. додумвам.
ДОДУМАМ СЕ. Вж. додумвам се.
ДОДУМВАМ, -аш, несв.; додумам, -аш, св., прех. Диал. Казвам, думам и това, което е останало за казване, казвам, думам нещо докрай; доизказвам, доиздумвам. А вперила во него модри очи, / като че ли тя искаше това, / що не издума с замъглени думи, / да го додума с поглед. — Дълга нощ, / и Ненко е в Загоре... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 157. додумвам се, додумам се страд.
ДОДУМВАМ СЕ, -аш се, несв.; додумам се, -аш се, св., непрех. Диал. Уговарям се, споразумявам се, наговарям се с някого.
— Парите са си пари, — казваше му тогава Венко, но услугата е важна. А услугата не се плаща с пари. Малко и в работата да се помогне .. — Ще се додумате с жена ти и така по жътва барем за една седмица да ми помогнете... Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. До моста народът се сбира, додум-ват се, бързат / да чуят какво глашатая говори. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 42.
ДОДУМВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от додумвам и от додумвам се; доиздумване.
ДОДУМВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от додумвам се; наговаряне, уговаряне.
ДОДУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Диал. 1. Сговорен, задружен. Додумни калугери и в сряда месо ядат. Послов.
2. Досетлив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДО ДУША. Вж. додушвам.
ДО ДУ ШВАМ, -аш, несв.; до душа, доду-шйш, мин. св. додушйх, св., прех. Разг. Душа докрай, удушвам напълно, съвсем, додушвам се, до душа се страд.
ДОДУШВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от додушвам и от додушвам се.
ДОДЪВКАМ. Вж. додъвквам.
ДОДЪВКВАМ, -аш, несв.; до дъвча, -еш, мин. св. додъвках и додъвкам, -аш, св., прех. Дъвча нещо докрай, дъвча и това, което е останало за дъвкане. — Наздраве, съседе! — додъвква едро парче пържола дебелакът Иванов, чаша вдига. — До дъно! Ч. Шинов, ПВ, 127. Оня, непознатият отсреща додъвка вечерята си. С доволно лице примлясна, лисна отгоре и направо от бутилката жълт швепс. Ч. Шинов, ПВ, 121. Додъвчи си залъка и тогава говори, додъвквам се, додъвча се, додъвкам се страд. ДОДЪВКВА МИ СЕ несв.; до дъвче ми се, мин. св. додъвка ми се, и додъвка ми се, мин. св. додъвка ми се, св., непрех. Приисква ми се да дъвча, обикн. дъвка. На малките деца често им се додъвква дъвка.
ДОДЪВКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от додъвквам и от додъвквам се.
ДОДЪВЧА. Вж. додъвквам.
ДОДЪЛБАВАМ, -аш, несв.; до дълбая, -аеш, мин. св. додълбах, св., прех. 1. Дълбая и това, което е останало да се дълбае, из-дълбавам нещо докрай; доиздълбавам.
