ствие; докъде. — Тогаз той захваща да се бори с камъка: обръща го, търкаля го. Глей доде го е докарал. Й. Йовков, ПГ, 168.
— Ти сам чу, чорбаджи Петко, доде е стигнало всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 427. Той искаше да се върне, да се увери сам, доде се простираше големината на злото. Ив. Вазов, Съч. XXII, 156-157.
ДОДЕВ м. Диал. Додяване, досаждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДО ДЕК. Вж. д о д е к а.
ДОДЕКА и (съкр.) додек нареч-съюз. Диал. 1. Докато, докогато. — И вашата работа, сине, дето сте я почнали, и тя е такава... Щом веднъж сте се хванали, трябва да стискате, додека може... Пуснете ли, с вас е свършено, тъй да си знаете... П. Ве-жинов, ЗНН, 138. — Платил съм си, брате, и отгоре надплатил. / Ова душа знае, що съм си изпатил, / бил съм си жената таман десет пати, /зер продавах ниви, додек да се плати. / Па она не дава, реве, та се дере. Елин Пелин, Съч. V, 156. Либе се либи, додек е младост, / цвеке се кине, додек е роено. Нар. пес., СбНУ XI, 10. — Ако сте, синко, вие, / постойте и почакайте, / додека слънцето зайде. Нар. пес., СбНУ XLI, 413.
2. Докъде, докъдето. Ошел си вечерта и попът го пита: Додека изора, бре?" — „До кучката“, рекъл Щъркелят. Нар. прик., СбНУ XVL, 392.
ДОДЕКАЁДЪР, -ът, -а, мн. -дри, след числ. -дъра, м. Геом. Правилен дванадесе-тостенник.
— От гр. 8о)5екае8роу 'който има дванадесет страни1.
ДОДЕКАТО нареч. Диал. Додето, докъдето. Карай сега, пък додекато стигнеме. Ст. Младенов, БТР, 556-557.
ДОДЕКАФОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Муз. Който се отнася до додекафония. Додекафонична музика. Додекафо-нични композиции.
ДОДЕКАФОНИЯ, мн. няма, ж. Муз. Метод на композиране на музика, при който музикалната творба се гради върху серия от 12 тона, подредени така, че никой да не се повтаря, преди да са прозвучали останалите.
— Бритън е съвременен композитор, но той е чужд на крайностите в музиката, на додекафонията и атоналността. У него има мелодичен и изразителен музикален език. ВН, 1964, бр. 4120, 4.
— От гр. 8(Ь8ека 'дванадесет' + фсоуд 'глас, звук'.
ДО ДЕРА. Вж. д о д и р а м.
ДОДЕТО и (рядко) догдето нареч.-съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — докато, докогато. Трябва да поспрем тука, додето мине бурята. Ив. Вазов, Съч. XII, 134. И аз го помня и няма да го забравя, додето съм жив. Й. Йовков, В АХ, 95. През тия часове притичваха [младежите] ту до този, ту до онзи ъгъл, разговаряха с погледи,.., надяваха се, додето падна дъхтяща тъмнина. Д. Шумналиев, ПЛ, 33. — Върви си! И знай, догдето съм жив — това няма да стане. Г. Стаматов, Разк. I, 89. Любен Каравелов, който се е въздържал известно време да пише за дружеството, догдето разбере как то ще се прояви, остава немалко разочарован, когато вместо сериозни дела и прогресивни начала долавя у действителните членове мудност, празен шум и дори реак-ционерство. М. Арнаудов, БКД, 152-153.
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — при посочване на граница, предел в пространството; докъдето. От тук зафаща вече манастирската държава. Додето се простира тя, все е така хубост и благодат. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. Над-лъж и шир, догдето стига поглед, се разстила зеленото море на полето и нивите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 159.
ДОДЕЯ Вж. додявам.
ДОДИР м. Диал. Докъсване; докъс.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОДИР АМ, -аш, несв.\ додера, -еш, мин. св. додрах, прич. мин. св. деят. додрал, прич. мин. страд. додран, св., прех. 1. Дера всичко докрай, дера и това, което е останало да се дере. Одрахме едното прасе, сега ще додерем и другото.
2. Разг. Дера, износвам докрай дрехи или обувки. Един що-годе наред баща,.., като си е имал един кат дреха за свят ден, и други за ката-ден, той са имал за най-богат; тие дрехи му стигваха и за него, и за синовете му, и най-сетне внучките му ги додираха. Ил. Блъсков, ПБ, 2. Додрал си е дяволът цървулите. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 144. додирам се, додера се страд.
ДОДИР АМ СЕ несв.; додера се св., непрех. За дрехи и обувки — скъсвам се, износвам се докрай. Обувките на детето съвсем са се додрали.
ДОДИР АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от додирам и от додирам се.
ДОДОЛА ж. Диал. 1. Само ед. Народен обичай, обред против суша, при който момите пеят песни с припев „додоле“ и обливат с вода накичено с цветя и бурени момиче и така обикалят от двор на двор; пеперуда.
2. Накиченото с трева и бурени момиче, което изпълнява главната роля в такъв обред.
ДОДОЛАРКА ж. Диал. Мома, която участва в обреда додола; додолица, додолка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОДОЛИЦА ж. Диал. Додоларка, додолка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОДОЛКА ж. Диал. Додоларка, додолица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
