ски. С. Радев, ССБ I, 231. Смъртта на Ила-риона Търновски и неговите 10 хиляди лири,.., ще да родят догматически въпрос между екзархията и патриархията. Хр. Ботев, Съч. 1929, 305. Тъй и нашата разпра с нея [фенерската черква] в същност не е ни догматическа, ни каноническа, ни беззаконна. Ч, 1971, кн. 13,396.
ДОГМАТЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. догматически; догматично. Една от големите заслуги на автора на Фауст е тъкмо това сродяване на поезията с проблемите на познанието, на съвестта, на вярата, без да се теоретизира сухо и проповядва догматически или алегорически. М. Арнаудов, Г, 79.
ДОГМАТЙЧКА ж. Книж. Жена догматик (в 1 знач.).
ДОГМАТЙЧНО. Книж. Нареч. от догматичен; догматически. Той обичаше да разглежда проблемите на химията не догматично, а в процеса на тяхното развитие. К. Манолова, ВХ, 287. Догматично устроените литератори обичат да говорят за математическата точност в литературата и литературознанието. Е. Ка-ранфилов, Б III, 160.
ДОГМАТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на догматичен (в 1 знач.); догматизъм. Тия приятни недостатъци на Пенчо Славейков, възприети ревностно от един сух и прозаичен темперамент,.., са — заедно с една по-тежка форма в критическите съждения и една по-строга догматичност в мисълта — най-характе-ристичното впечатление, което вдъхва първият прочит на „Стари и млади“. С. Радев, X, 1906, бр. 4-5, 20.
ДОГНЕВЁЕ МЕ. Вж. догневяваме.
ДОГНЕВЕЕ МИ. Вж. догневявами.
ДОГНЕВЯВА МЕ несв.; догневёе ме, мин. св. догневя ме, св., непрех. Обхваща ме, обзема ме гняв. Те и двамата щеха да се пръснат от яд. Догневя ги страшно и на тях си, и на Панча, и на снахата проклета, зарад която се забърка сичката каша. Т. Влайков, Съч. II, 100. Да, лепи се, кръв е... Може и да се е одраскал, разбира се. И го догневя. А. Страшимиров, Съч. V, 76. Героят скръцна зъби. Догневя го, че крият от него. Ст. Мокрев, ЗИ, 210.
ДОГНЕВЯВА МИ несв.; догневёе ми, мин. св. догневя ми, св., непрех. Диал. Догне-вява ме. Дожеля ми, догневя ми, / и аз извадих тънка сабя, / отрязох му руса глава, / руса глава с бяла брада. Нар. пес., СбАИ, 23.
ДОГНЙВАМ, -аш, несв.; догнйя, -йеш, мин. св. догнйх, св., непрех. Гния, изгнивам докрай. Отвъд остава старото село, с дървените рала, които догниват край плетищата, с вековните крамоли за парче земя. А Каралийчев, ПД, 39.
ДОГНЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от догни-вам.
ДОГНЙЯ. Вж. догнивам.
ДОГНУСЕЕ МЕ. Вж. догнусяваме.
ДОГНУСЙ МЕ. Вж. догнусява ме.
ДОГНУСЯВА МЕ несв.; догнусее ме,
мин. св. догнуся ме и (остар. и диал.) догну-сй ме, мин. св. догнуся ме, св., непрех. Започвам да изпитвам погнуса, отвращение, става ми гнусно. Отворих очите — котка! Пречукана котка във водата. Догнуся ме и бързо-бързо се измъкнах от вира. Н. Хайтов, ДР, 37. — Вешовски — отрониха устните ми — въпреки волята и съзнанието.
— Как не те догнуся да изречеш името му! Г. Райчев, Избр. съч. I, 207-208. Мързелив, пиенец, мръсник, то да та догнуси да го погледнеш. Ил. Блъсков, СК, 53.
— Друга (диал.)форма: догнъсяваме.
ДОГОВАРВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); договоря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Договарям се. Страните, които ся договарват, могат да представляват,.., домашни актове, в толкова екземпляри, колкото заинтересовани страни има. ВП, 83.
ДОГОВАРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от договарвам се; договаряне2.
ДОГОВАРЯМ1, -яш, несв.; договоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и (рядко) непрех. Обикн. в съчет. със същ. думай под. Говоря, казвам докрай; доизговарям, доизказвам, договорвам. Не можах да се сдържа и му за-бележих, че той [приставът] няма право да се обръща по този начин. Но не успях да договоря думите си и няколко жестоки удари се посипаха по главата ми. Ал. Константинов,Съч. I, 146. — Отивам...добре...ще ида... Тя не договорила своите думи, а извикала: „Хасан“. Л. Каравелов, Съч. II, 136. — И давно... — Той не можа да договори. Очите му отдавна беха пълни и сега рукнаха оние тежки старешки сълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 161. договарям се, договоря се страд.
ДОГОВАРЯМ2, -яш, несв.; договоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Книж. Сключвам договор за нещо, със специален договор уговарям, споразумявам се за извършване на някаква работа, доставка на стоки и др.; договорирам. Кооперативът ни е договорил да предаде на държавата 230 000 кг памук. ОФ, 1963, бр. 5947, 1. — Тази година гроздовата реколта е богата. С РКС Пловдив сме договорили да изкупим 1350 тона грозде за зимата. ВН, 1958, бр. 2225, 1.
2. Диал. Уговарям, спазарявам. Договорих слуга. Н. Геров, РБЯ I, 311. договарям се, договоря се страд.
