ДОГОВАРЯМ СЕ несв.\ договоря се св., не-прех. 1. Водя преговори, уговарям се, споразумявам се с някого за нещо. Още когато се договаряше с хазаите, Каменов ги помоли да му отстъпят приземния етаж. Кр. Кръстев, К, 13. — Ако бяхте идвали да се съветваме, така както се договорихме, нямаше да стигнем да такова положение — да ни предписват да заведем срещу вас съдебно дирене. П. Вежинов, ВР, 249. Решихме да обявим еднодневна гладна стачка, след като се договорим и с останалите другари. Ем. Манов, ПЯ, 65. Тримата [парашутисти] преминаха широката поляна пред къшлата на голямо разстояние един от друг, спряха се на края на поляната, сякаш се договаряха, и после навлязоха в гората. Д. Ангелов, ЖС, 158. През април ... машините бяха готови, но парите за тях не са изпратени. От промкомбината ме дадоха под съд, тъй като аз се договарях с тях. ВН, 1960, бр. 2613, 2. Когато ся усетило, че Добре тайно ся договарял с царя [на Византия] за мир, безполезен тям, бъл-гарете си избрали нов цар. ВИ, 117.
2. Книж. Сключвам договор, обвързвам се чрез договор за нещо. — Добре, какво, собствено, искате да напиша? — Един договор. Искам да кажа, че ние се договаряме... Ст. Чилингиров, РК, 188-189.
ДОГОВАРЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от договарям 1 и от договарям се.
ДОГОВАРЯНЕ2, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от договарям2 и от договарям се; договориране. Кафенетата — централните клубове на партиите — кипяха от движение. Съвети, договаряния, проекти, всичко си вървеше с такава ревност и енергия.., както в нито едно държавно учреждение никога не се е работило. ВН, 1962, бр. 3253, 4. Всъщност всякакъв вид дипломатически документи са винаги мостче, просвано над пропастите и сигурно само додето се премине на другия бряг. Оттам насетне договарящите са свободни и като че ли действуват непременно в посока, об-ратна на договарянето. Д. Добревски, БИ, П2.
ДОГОВАРЯЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от договарям2 като прил. Обикн. в съчет. Договарящи страни. Книж. Юридически лица, които водят преговори, които са в договорни отношения помежду си. Наредбата задължава държавните и кооперативни предприятия да сключват писмени договори за всички сделки в кръга на стопанската им дейност, безразлично коя е другата договаряща страна. ОФ, 1950, бр. 1766,
2. Профиздат поема шефство над тази застава. На зелената поляна сред горите .. се състоя импровизирано тържество, на което двете договорящи страни дадоха обещания, сключиха договор за взаимно сътрудничество и помощ. Н. Стефанова, РП, 156. — Зная, че всеки брак е до известна степен сделка,.. — Но сделка, която може да бъде изгодна и за двете договарящи страни. Ст. Чилингиров, РК, 186.
ДОГОВЕДА, мн. няма, ж. Индив. Досе-щане, догаждане. „Или така ми се на мене само стори, / или — .. — тез слова / съм чувал?“ А Белин усмихнат го спогледна / и смигна: „Туй не е неправа договеда: / туй не е негово. Тук има пръст Младен.“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 159.
ДОГОВЕДЯ СЕ. Вж. договеждамсе.
ДОГОВЕЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; дого-ведя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. Досещам се, догаждам се, съобразявам. — Като си тръгнеш сега за село, по пътя все ще викаш само леща, леща, леща и така в къщи ще се договедиш да кажеш на вашите. Г. Краев, АЗ, 51. Той едвам сега се договеди, че не бе се спрял върху въпроса: какъв министър да се представи. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. Сиромах Ботю! Той беше подритнат от течението и духът на времето. .. Не беше са договедил още, че са мина вече времето на идеалния патриотизъм. 3. Стоянов, ЗБВ III, 53-54.
ДОГОВЕЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от договеждам се; досещане, догаждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГОВЕЯ. Вж. договявам.
ДОГОВОР м. 1. Формално, писмено или устно, споразумение по определен въпрос между две или повече лица, учреждения или държави, с което се определят взаимните им права и задължения, условията на техните взаимоотношения; спогодба. Вероломният епирски деспот Теодор Комнин нападнал неочаквано българските земи, като нарушил съществуващия между Византия и България мирен договор, подписан в 1224 г. Ст. Михайлов, ЕБС, 262. — Наемът ще плащам на всяко второ число .. С това устният договор между двамата беше сключен.
Н. Каралиева, Н, 112. Бяха сключили сякаш мълчалив договор да не се докосват до темата, която,.., можеше да ги раздели. Ем. Манов, ДСР, 474-475. България има действащ договор с „Газпром“ за доставка и транзит на газ. Мон., 2006, бр. 2572 [еа]. Имам договор с клуба [футболен[, но сме се разбрали при какви условия мога да напусна. 7 дни спорт, 2004, бр. 3617 [еа]. Търговски договор. Договор за ненападение. Договор за всеобщо и пълно разоръжаване.
2. Писмен документ с такова споразумение. За да убие времето с нещо полезно, Костов седна пред бюрото си, запали лампата и отвори папката с последните договори, сключени от „Никотиана“. Д. Димов, Т, 196. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха
