М. Арнаудов, Г, 45. Той сигурно вярваше сляпо в догмите на религията, в безсмъртието на душата. Д. Димов, ОД, 151.
— Гр. ôôypa 'мнение, учение'.
ДОГМАТ м. Остар. Книж. Догма. Всъщност протестантското тълкувание на християнството за него [Икономов] никога не е било съвсем чуждо. Не като догмат и църковна организация, а като душевно предразположение и изповед. Т. Жечев, БВ, 382. Единството на Въсточната черква постоянно се разваляше от ересите, които едни отдръпваха от черквата, а в други възбуждаха съмнение и недоумение за най-важните догмати на християнската вяра. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 53-54. Като хора, които познават доколко са свети догматите на фанариотските св. безумци, — които догмати и mue сами днес не изпълняват,..
— mue би могле да унищожат постите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 162.
— От гр. боуда, -<xtoç през рус. догмат.
ДОГМАТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Сляпо придържане към определени догми, към неизменни понятия и формули, без съобразяване с конкретните условия на мястото и времето; догматичност, догматика. Фанатизмът., накара католическата черква да се отнесе много жестоко към много просветени хора като Джордано Бруно,.., които дръзнаха да се опълчат срещу заблудите и религиозния догматизъм. Г. Томалевски, АН, 215. Изкуството на Италия — Ренесансът — е връхната еманация на живия човешки дух, разкъсал тежкото покривало на схоластиката и догматизма. НК, 1958, бр. 29, 5. Той [дразмахлен-ският Сорел] не може да свикне с мирната еволюция, нито с мисълта, че светът се нуждае от стабилност, следователно и от известен догматизъм. Ем. Манов, ПС, 37. Той не подхожда към конкретните жизнени явления с готови тези.. Бешков усеща догматизма,.., като духовен мраз, като ан-тихуманизъм. Е. Каранфилов, Б III, 108.
ДОГМАТИК, мн. -ци, м. Книж. 1. Лице, което изгражда своето мислене и своя мироглед върху догми, което се отличава с догматизъм. -Аз имам само една склонност: строго и точно да изпълнявам нарежданията на Централния комитет. — Той се усмихваше хапливо.. —Да, но ти всичко възприемаш механично — въздишаше Ефремов.
— Ти си опасен догматик! А. Гуляшки, СВ, 211.
2. Специалист по догматика (в 1 знач.).
ДОГМАТИКА ж. Книж. 1. Богословска дисциплина, системно изложение на догмите на дадена религия; вероучение. — А ти какво, къде си учил? — Магнаур, братче! — отговори с гордост Алунянос. — История на всички народи, естествознание, канони, догматика. И. Вълчев, СКН, 26. Бил изпратен да са учи в една от руските семинарии, но като буйна и необикновена натура,.. — скоро са простил с катехизиса на Филарета и с догматиката. 3. Стоянов, ЗБВ I, 168. „Когато Бог сътворил света — четяхме ние по догматика, — в шестия ден той замислил да създаде човека по свой образ и подобие.“ВН, 1960, бр. 2740, 2.
2. Система от догмите на дадена религия, на някакво учение. Християнската догматика в учението си за Бога се е отразила в следните пословици: Господ всичко види; Господ види кой е прав и кой е крив. Б. Ангелов, ЛС, 75. Не е било възможно през IX век дори и за най-проницателните очи да открият, че християнството по основна-та си догматика е човекопотискащо.
Н. Драгова, КО, 33-34. — Теофил не е ограничен от каноните, нито от догматиката на църквата. Ив. Сарандев, ЕС, 45.
3. Само ед. Догматизъм, догматичност.
— От гр. боудатпсп.
ДОГМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до догми, който се отличава с догматизъм; догматически. Очевидно Ибсен встъпва във все по-тясна връзка с идеите на своето време, докато най-сетне става най-съвремен от съвременните драматически писатели. Новите негови идеи не са нещо догматично, а — пламък на живота, негова искра, душа на времето. Н. Лилиев, Съч. III, 235. — Ето това не мога да приема аз във вашата философия, нейната догматична, повърхнос-тна и суха теоретичност. Да я приема, значи да се върна сто години назад. Ем. Станев, ИК I и П, 55. Въоръжен с тези критерии, подсказани от руските критици, и свободен от догматична едностранчивост, Друмев прави оценка на ред научни книги и преди всичко на статиите в цариградското списание „Читалище“. М. Арнаудов, БКД, 221.
2. Който се отнася до догмите, до догматиката на дадена религия или учение; догматически. Малко по-късно, почти през целия XIV в., животът на монасите бил разтърсван от догматични спорове, на първо място от прочутата ерес на исихастите или на безмълвието. Пр, 1952, кн. 6, 48. Въпреки догматичния характер на Написанието за правата вяра, въпреки малобройността на въпросите, засегнати в него, и тяхното решение с оглед на християнския традици-онализъм, това съчинение се включва в оная голяма борба, която Кирил и Методий водят за прогресивното развитие на европейските народи. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 60.
ДОГМАТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Догматичен. — Тия [стихове] ги не бива... Де е рода, де е мамалига — каза Македонски с догматическа увереност. Ив. Вазов, Съч. VI, 54. То [духовенството] заяви, че кръщението и бракосъчетанието са две тайнства, чисто духовни, догматиче
