гасям, доизгасявам. догасявам се, догася се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГАСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догасявам и от догасявам се; дога-сяне, доизгасяване.
ДОГАСЯМ, -яш, несв.; догася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Догасявам, доизгасявам. до-гасям се, догася се страд.
ДОГАСЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догасям и от догасям се; догасяване, доизгасяване.
ДОГАТВАМ, -аш, несв., прех. Индив. Отгатвам. Във външната си форма тоя стил не е плавен,., подсеща само за нещата и остава да ги догатваме. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 43.
ДОГДЕ. Вж. доде.
ДОГДЕТО. Вж. додето.
ДОГЛАВА нареч. Диал. Само в съчет. Дохожда ми / дойде (доде) ми доглава.
Обикн. в св. За нещо неприятно, лошо, за някаква беда, нещастие — случва се, сполетява ме. Ти добре ми думаше най-напред да не зимам другоселка, дето я не познавам добре, ама кой те послуша? И на, какво ми доде сега доглава. Т. Влайков, РП I, 30. Тази басня ни учи повече да предвиждаме прин-ките, що ни приготвят нашите недоброжелатели, та да избягуваме злото, доде не ни е дошло доглава. А. Хаджоглу, ББ, 56-57.
ДОГЛАДЯ. Вж. доглаждам.
ДОГЛАЖДАМ, -аш, несв.; догладя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Гладя и това, което е останало да се глади, изглаждам всичко докрай; доизглаждам. Доглаждам чаршафите.
2. Гладя още, допълнително; доизглаждам. Доглади полата, че отзад има гънки, доглаждам се, догладя се страд.
ДОГЛАЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доглаждам и от доглаждам се; до-изглаждане.
ДОГЛЁДАМ. Вж. доглеждам.
ДОГЛЁЖДАМ, -аш, несв.; доглёдам, -аш, св., прех. 1. Гледам и това, което е останало да се гледа, изглеждам всичко докрай; доизглеждам. Опасно е, я да минем по-на-зад. Той мина назад и другите също поот-стъпиха и от доста почтително разстояние догледаха филма... Й. Радичков, НД, 46. На другия ден, когато отец Сергей догледа и последните редици на своите,.., той свали черния калпак и се закръсти, с поглед към отминаващите. Р, 1927, бр. 238, 2.
2. Гледам, оглеждам и това, което е останало да се огледа, оглеждам всичко докрай; дооглеждам. Гороломов седна до прозореца и пак погледна навън — искаше да догледа широкия богатски двор. Й. Йовков, ПГ, 170.
3. Обикн. с отриц. Виждам добре, забелязвам, обръщам внимание на нещо. Ще видят неговия подпис на разрешителното. Как ще обясни, че не е догледал? Сляп ли е бил да не разбере.., че тия хора приличат на всичко друго, но не и на тухлари? П. Вежи-нов, ДБ, 43-44. И после, пак от тях залисан, той не догледа, ами остави, та изкипя каймака на кафето. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 381. Гледаше упреците да не наранят Керанов. Вярно, той не е догледал; бил е прекалено радостен и не предвидил, че и утре ще има човешка мъка. Д. Вълев, Ж, 139. Тук прави грешка, там пък — не дог-лежда, / един го граби, друг пък го подвежда. В. Ханчев, СбСт, 144.
4. Разг. Гледам, грижа се за някого или нещо докрай, докогато е нужно. — Ех, тежък е вдовишкия живот -..- Ама някога, гледаш, и на вдовица излял късмет, та се поразсла-би и си догледа по-лесно децата. Добър е господ и за тебе — рекла тя. Т. Влайков, Съч. П, 223. доглеждам се, догледам се страд.
ДОГЛЕЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от доглеждам и от доглеждам се. Едно от най-посещаваните кина,.., където публиката непрекъснато влиза и излиза, защото прожекциите са с доглеждане, също е с трудни условия за работа. ВН, 1960, бр. 2638, 4.
ДОГЛОЗГАМ. Вж. доглозгвам.
ДОГЛОЗГВАМ, -аш, несв.; доглозгам,
-аш, св., прех. Глозгам и това, което е останало за глозгане, изглозгвам всичко докрай. Хвърлиха кокалите да ги доглозгат кучетата. доглозгвам се, доглозгам се страд.
ДОГЛОЗГВАНЕ ср. Отгл. същ. от доглозгвам и от доглозгвам се.
ДОГМА ж. Книж. Положение, принцип, който се приема за абсолютна, безусловна и неизменна истина на основата на религиозна вяра или подчинение на някакъв авторитет. Догмите на католишката църква, фанатизмът на папското духовенство не са позволили да проникне знанието на древността до ушите и умовете на хората. Г. Томалевски, АН, 226. В литературата няма догми и авторитети, а има таланти, които за да се развият и да произведат, имат нужда от простор и свобода. К. Величков, ПССъч. VIII, 64. Там, където има характер, там догмата умира, доктринер-ството съхне, тълкувателството губи смисъл. Е. Каранфилов, Б 1П, 108. Рушейки старите научни догми, опирайки се само на научните факти, той [Айнщайн] направи такива смели и велики изводи, че само на двадесет и шест години стана най-великият физик на нашето време. Матем., 1965, кн. 5, 2. Гьоте поддържа догмата на свя-тост на брака и я защищава разпалено.
