през гората, като че хвърка доганче.
3. Стоянов, ЗБВ Ш, 352.
ДОГАНЯМ, -яш, несв., непрех. Диал.
1. С предл. н а. Приличам, наподобявам на някого, нещо, имам прилика с някого или с нещо; докарвам4, мязам. Туй дете доганя малко на сестрин ми Христа. СбНУ XTV, 217. // Подхождам някому. —Димитре, чадо мамино, / хайда са, синко, ожени, / с тебе си лика намери, /.. / дето на тебе прилича, / прилича, синко, доганя. Нар. пес., СбВСт, 404.
2. Мириша, намирисвам на нещо. „Болял ли си болест невярна, че тъй ти / миришеш на пръст, на подмухнал?“ /— „От болест не ще е... Но къщи сме седем / по дигнали, сестро, туй лято; / на пръст аз доганям, че ред ми се пада / сам си да прехвърлям земята“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.
ДОГАНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доганям.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГАРЯМ1, -яш, несв.\ догоря, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. догорял, -а, -о, мн. догорели, св., непрех. 1. Горя, изгарям до край, постепенно довършвам горенето си; догорявам, доизгарям1. Огънят започна да догаря. Отслабналите пламъци хвърляха чудновати сенки по дърветата.
В. Райков, ПВ, 50. След малко коларите -..
— се натъркаляха на тревата край догарящата жарава на огъня. Г. Русафов, ИТБД, 177. Сламата и сеното спокойно догаряха, раздухвани от слабия ветрец. Ст. Марков, ДБ, 244. Въздушната тревога се удължи. Тънката черковна свещица догоря, угасна и ние останахме да чакаме в тъмното небесната милост. О. Василев, ЖБ, 138. Животът му, помрачен и злочест, е угаснал постепенно и бавно, както догаря една свещ. Й. Йовков, Разк. III, 141. Но изведнъж едната свещ гасней, / догаря втора, третата мъждей, / ще догори и тя. К. Христов, В, 126. // Поет. За слънце, светлина, залез и под. — горя, блестя, светя докрай или постепенно преставам да горя, да блестя, да светя; изчезвам. На запад догаряха последните лъчи на залеза. Когато сенките под дърветата се сгъстиха съвсем, бащата сгъна вестника си. П. Бобев, ЗП, 105. На запад червеното слънце треперливо, разтревожено догаряше между куп черни облаци и прибираше златните си едри лъчи от потъмняващата земя. И. Волен, БХ, 116. Събудиха ме рано. Още беше тъмно. По зеленикавото небе догаряха звездите. Ив. Венков, ХКН, 13. Пламтящият заник догаря. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 160. • Обр. Догаряше денят. Последните лъчи докосваха скалите на отсрещния склон. М. Яворски, ПОББ, 51. Бързо угасна усмивката на старата жена, но остана да догаря светлината на лицето й, очите й гледаха умилно и както беше сега цяла разнежена, рече: — Да се засмея ли велиш? Д. Талев, ПК, 1в\.„Може ли да се опише студът, може ли да се опише дебелият сняг, виелицата през оная зима?“ — каза си той и усмивката догоря в неговите очи; на нейно място остана пепелта от преживяното... Н. Нинов, ЕШО, 51. В теб скоро всичко младо ще угасне: —/ ще догорят очи, ще догори / безплодний пурпур на уста безгласни... К. Христов, ВС,
9.
2. Прен. Поет. Постепенно намалявам силата си, замирам, изчезвам. Петър чувствуваше, че животът му догаря и той бързаше, бързаше да работи и свири, за да задоволи всичките стремежи на богатата си душа. Ив. Борисов, НПГ, 52. Цяла зима сякаш свредели бяха дълбали ставите му, а сърцето от ден на ден догаряше и гаснеше. В. Ге-новска, СГ, 448. — Копринената косица на болното се е сплъстила; слепите му очи будно бият, а на посърналото му побледняло лице догарят сякаш последни трепети. П. Тодоров, И II, 119. Освен теб, мале, никого нямам, / ти си за мене любов и вяра; /но тука вече не са надявам /тебе да любя: сърце догаря! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. И непригледана, сама / догаря пламенна любов. Д. Дебелянов, С, 1936, 11.// За човек — постепенно губя сили, умирам. В кухничка-та догаря нейният втори баща. А. Гуляш-ки, Л, 501. Ако всеки знаеше си края, / точ-но във кой ден ще догори, / би ли радости познал — не зная — / и най-силният човек дори. К. Христов, ППож., 71.
ДОГАРЯМ2, -яш, несв.; догоря, -йш, мин. св. -их, св., прех. Горя и това, което е останало да се гори, изгарям всичко докрай; доизгарям2. Зимата продължава, а ние догорихме вече дървата, догарям се, догоря се страд.
ДОГАРЯНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догарям1; догоряване, доизгаряне1. Ха-ритинината восъчница е на догаряне. Ето Възкресение дойде, а тя няма нова свещ, душата й няма нови радости. А. Каменова, ХГ, 221. Ако месечината не бе на догаряне, още по-далеч, още по-долу сега биха блестели големите скъпоценни води на Марица, които бяха дарявали обилно тая долина и с плод, и с похитители. Г. Стоев, Зав., 15.
ДОГАРЯНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догарям2 и от догарям се; доизгаряне2.
ДОГАСВАМ, -аш, несв.; догасна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Гасна, изгасвам напълно, съвсем, докрай; доизгасвам.
ДОГАСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догасвам; доизгасване.
ДОГАСНА. Вж. догасвам.
ДОГАСЯ. Вж. догасявамидогасям.
ДОГАСЯВАМ, -аш, несв.; догася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Гася и това, което е останало да се гаси, гася всичко докрай; до-
