удоволствие, но не мога да го печатам в Денница по причина, за която и Вие трябва да се догаждате. Ив. Вазов, НПис., 80. Никой не можа да се догади за истинската цел на това посещение. 3. Стоянов, ЗБВ III, 253. Сконфузена и объркана, Станка погледна крадешком към неговата стая и като се изплаши да не се догадят за тайната й, изтича, настигна братовчедка си и я хвана под ръка. Г. Караславов, ОХ I, 68. Борели се е догаждал за съществуването на сила, об-ратно пропорционална на квадрата от разстоянието. М. Калинков, ГГ, 114.
ДОГАЖДАМ2, -аш, несв.; догодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Нагаждам, на-тъкмявам. Той не съблюдаваше никакъв такт. Свирците опитаха всички варианти на кючека, но нито един не се съгласуваше с неговите произволни кълчения,.. Само ту-панджията съобрази да догажда своите лумкания по неговите движения. Т. Хар-манджиев, КВ, 395. От преждата после тъчеха шаяци и хубави шарени черги. Но особено хубаво догаждаха вълнениците и месалите, чиито багри се преливаха в галещи окото живи причудливи фигурки и цветчета. П. Здравков, НД, 160. догаждам се, догодя се страд.
ДОГАЖДА МИ СЕ несв.(рядко); догади ми се, мин. св. догади ми се, св., непрех. Започва да ми се гади, повръща ми се. Така ми се догади, че бих из бълвал чая, ако не знаех, че това ми е храната за целия ден. Б. Рай-нов, ДВ, 127. Догади му се и той повърна през главата на коня си, както седеше на седлото. А. Гуляшки, ЗВ, 238. Като мигаше с малките си кръгли очички и душеше с лъскавия си като копче нос, към него вървеше голяма бяла мечка. В гърлото ме надигна ледена буца, догади му се. К, 1970, кн. 7, 30.
ДОГАЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; догодя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал.
1. Случвам се, улучвам се, ставам. Ако ся догоди някое нещастие на някой честен че-ловек, цял свят бива наскърбен. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 81.
2. Оказвам се, излизам някакъв. — Че то, чичо Йона, самият живот на човека тъй се е догодил, че ако от едната страна го заплиташ, то той от другата страна се сам разплита! И. Радичков, К, 15. Дове-щем две млади етърви, / и двете ще се кучки дого-дят, / веднъг ще ни, брайно, разделят. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 555.
ДОГАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от догаждам1 и от догаждам се; догадка. Ако Кехайов знаеше каква беда ще връхлети, щеше да предупреди Милка, Керанов и Маджурина. Ала той носеше смътно догаждане за опасност. Д. Въ-лев, Ж, 100. Сега когато Майдовски му обади догажданията си, а морякът турчин разправи пак как е намерил убития бей, очите на Болярски светнаха. А. Страшими-ров, ЕД, 138. Доказаното чрез устно доказателство (..) са счита също вярно, както и онуй, което разумяваме чрез догажданията. ДЗОИIII (превод), 31.
ДОГАЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от догаждам2 и от догаждам се.
ДОГАЖДАНЕ3 ср. Рядко. Отгл. същ. от догажда ми се.
ДОГАЖДАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от догаждам се.
ДОГАЗВАМ, -аш, несв.; догазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С газене достигам до някъде, до нещо. Тръгнахме направо през реката и едва догазихме до отсрещния бряг.
2. Газя и това, което е останало да се гази, газя всичко докрай, догазвам се, догазя се страд.
ДОГАЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от догазвам и от догазвам се.
ДОГАЗЯ. Вж. догазвам.
ДОГАН м. Остар. и диал. Сокол. В това време., в третия кат на сарая се дигаше врява и препирни между ханъмите. Едни викаха орли са, други — догани, трети — диви гъски, жерави. Ц. Гинчев, ГК, 215. Турците бяха облечени пъстро, не приличаха на униформени аскери.. На раменете на първите двама., се държаха остроклюни догани. Г. Манов, КД, 47. Открито е небето за догана, няма тайни за певеца. Н. Рай-нов, БЛ, 221.
— Тур. сю|ап.
ДОГАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и.
Остар. и диал. Прил. от доганджия.
ДОГАНДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие, длъжност на доганджия.
ДОГАНДЖИЯ, -йята, мн. йи, м. Остар. и диал. Лице, което отглежда и обучава соколи за лов или което ловува с такива соколи; соколар, соколник, крагуяр. Рипна белият хат на султана, от рамото му хвръкна соколът му и се устреми подир гургулицата. Доганджиите нададоха ловджийските си викове и препуснаха конете си. И. Йовков, СЛ, 33. Конете на българите се изправиха на задните си крака, изцвилиха. А доганджиите, окопитили се,.., се пипнаха за оръжието. Г. Манов, КД, 47. // Обикн. мн. Истор. В Османската империя — лица, задължени да отглеждат и обучават ловни соколи за султанския двор, срещу което се ползвали с някои привилегии.
— От тур. сю^апа.
ДОГАНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от доган; малкото на доган. Извих си врата да погледна към Петка, но где Петка? Той дошел на половината на пътя към селото Гранчарските колиби, само калпакът му се премерджава от време на време
