днес един за друг, / не питаха от север ли, от юг ли / хайдушки вятър беше ги довял. Бл. Димитрова, Л, 169. И охотно заразпра-вя романтичната, довеяна нейде от Италия легенда за търговеца Антонио и красивата Обречена от женския метох, която лицемерните монахини осъдили. Н. Стефанова, РП, 86. довявам се, довея се страд.
◇ Какъв (кой) вятър те довя (довея) някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочакваното появяване, идване на някого някъде. —Да чуем сега, драги, какъв вятър те довея насам — надявам се, че си дошъл при мене не само да видиш моята кулинарна изложба? Г. Русафов, ИТБД,
103. — Кажи, съседе — започна Климент Бенков още сядайки, — какъв вятър ги довея у тебе тия двама люде... Не съм ги виждал друг път в двора ти. Д. Талев, ЖС, 156.
— Кой вятър ви довя насам Каргонец? — запита Дойко, като се запътиха към гаро-вата постройка. Д. Вълев, 3, 293.
ДОВЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от довявам1 и от довявам се.
ДОВЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от довявам2 и от довявам се.
ДОГ, догът, дога, мн. догове, след числ. дога, м. 1. Порода едри кучета с къса глава, тъпа муцуна и силно развити челюсти. При археологичните разкопки в древна Месопотамия са намерени кости на едри кучета, близки до съвременните породи хрътка и дог. НТМ, 1967, бр. 4, 37.
2. Куче от такава порода. Техният дог е много умен.
— От англ. dog 'куче'.
ДОГАДАВ АМ, -аш, несв.; догадая, -àeni, мин. св. дoгaдàx, св., прех. О стар. Книж. Отгатвам. За да пресуши съвсем извора на тия размирил, намисли едно средство, истина здраво, но толкова опасно, щото и най-смелий человек да го чуе и ще затрепери. Оставам ви да догадайте сами какво е било това средство. П. Кисимов, ОА II (превод), 66. догадавам се, догадая се страд.
ДОГАДАВАМ СЕ несв.; догадая се св., не-прех. Остар. Книж. Досещам се, догаждам се.
ДОГАДАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от догадавам и от догадавам се.
ДОГАДАЯ. Вж. догадавам.
ДОГАДКА ж. Предположение, което не се основава на достатъчни и сигурни данни. Вярно е, че още древногръцките философи са издигали множество хипотези, някои от които се оказаха правилни,.. Но в истинския смисъл на думата .. това не са били хипотези, а догадки. М. Калинков, ГГ, 119.
— Другарю началник! Аз мисля, че тази работа не е свършил един човек. Мисля, че няколко души са се наговорили... Изказаха се всички. Повечето подкрепиха догадката на Димитър. Цв. Ангелов, ЧД, 80. Недоиз-казаното от докторовата история оставяше простор за всякакви догадки и предположения. Ив. Вазов, Съч. XII, 52. Не беше виждал никога в ръцете на баща си книга — откъде тогава той ще знае стихотворения!... Но момчето нямаше време дълго да се губи в догадки, защото скоро-скоро топлият приглушен глас на татко му го увлече и замая още с първите куплети. Г. Русафов, ИТБД, 151.
13 Речник на българския език, т. IV
ДОГАДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Досетлив, съобразителен. Той беше догадлив човек. Знаеше, че дядо Славчо, освен у ну ката си, друга челяд нема... А заран, или ако не заран, други ден, си думаше дядо Хаджия, той ще да се катури.. И колко нещо още ще се притури след това към неговия имот! Т. Влайков, Съч. I 1925, 120. Наконец други, по-догадливи, доказваха, че работата се касаела за укрепване не на человек, а на свинята на Кирка Айрянът. Ив. Вазов, Съч. VII, 45.
ДОГАДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от догадлив; досетли-вост, съобразителност. Най-после Рада със свойствената си женска догадливост забележи неравно ду шното отношение на студента към нея. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 95.
ДОГАДИ МИ СЕ. Вж. догажда ми се.
ДОГАДЯ. Вж. догаждам1.
ДОГАЖДАМ1, -аш, несв.; догадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Усещам, схващам, долавям, отгатвам. Павел разбираше братята си, догаждаше страданията на баща си и се чувствуваше чужд в къщата. Елин Пелин, Съч. Ш, 19-20. От няколко дена и той също се безпокоеше, като гледаше угрижения вид на двамата млади, и догаждаше, че има раздор в семейството. Ив. Вазов, Съч. XXV, 98. — Сега е късно — сякаш догадил мислите ми, заяви председателят след краткото си съвещание с непознатия. — Утре ще продължим за другите стаи. А. Христофоров, О, 131. Хрипти, цвили кон хвъркат, / пот облива косъм злат — / луд умора не догажда, / тънка свирка си изважда. Ц. Церковски, Съч. I, 231. Той [Омар] желаеше да узнай какво мисли Емин, та да може лесно да изпълнява своя план.. Но Емин догади Омаро-вите мисли и,.., не му отговори нищо.
В. Друмев, НФ, 52. Какви са били тези искания — летописците не казват, но ние до-гаждаме, че едно от първите искания е било и туй:., да са върнат правдините и преимуществата на българската търговия. Т. Шишков, ИБН, 164. догаждам се, догадя се страд.
ДОГАЖДАМ СЕ несв.; догадя се св., неп-рех. Остар. и диал. Досещам се, отгатвам, идва ми на ума. Ръкописа ви прочетох с
