тор Никифор предприема онзи поход, който едва не довършва България. В. Мутафчиева, ИКМ, 55. // Правя някого неспособен за по-нататъшна дейност; съсипвам, погубвам. — Двайсет години вече блъскам с обущарския чук, а двайсет гроша не съм спестил. С честен труд не можеш забогатя. А войната съвсем ни довърши! П. Здравков, НД, 120. Тя ме гледаше много дълго и хлипаше, а този поглед ме довърши. Г. Крумов, Т, 23.
7. Убивам, доубивам някого. Вълк беше и вълк си остана! — ръмжеше той, като го риташе, където му попадне.. — Брей, ти ще го довършиш! Стар човек е, не може да носи. А. Гуляшки, ЗР, 317. Често даже жестокостта им дохождаше до там, щото сами довършваха с един куршум някой ранен или полужив от глад въстаник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Изостанеше ли човек на пътя — отминаваха го, ариергардите го довършваха с удар на копие по главата и това беше милост, защото гладната смърт и вълчите зъби бяха много по-стра-шни. А. Гуляшки, ЗВ, 313-314. — Тя [Червената уста] е ранена и сега лежи в дупката си — обясни таралежът. — Дошли сме да молим да ни помогнете да я довършим. Ем. Станев, ПГВ, 10. довършвам се, довърша се страд. Някой,.., извика: Полиция!.. Запратен камък строши едно от стъклата на прозореца. Това беше сигнала, който повеляваше да се довърши всичко, преди да се е намесила властта. Ст. Чилингаров, ХНН,
94. Немй време да се довърши тая неприятна разправия. И. Йовков, Разк. II, 131. Днес се довършват последните приготовления за тържественото отпразнуване на 3-ти март.
ДОВЪРШВАМ СЕ несв.\ довърша се св., непрех. Свършвам, свършвам се, изчерпвам се. — Куненце, дай да впрегнем кравите и да отидем за дърва в балкана. Довършиха се и няма с какво да опека една погача. Кр. Григоров, ОНУ, 125. 'Дали са зора довърши, или са две нощи смесиха?" Хр. Ботев, Съч. 1929, 113. — Стоене, страшен войводо! / каква бе тази работа: / ако ни дарба дариха, / за тебе дарба не стигна; / ако ни вино черпиха, / за теб са вино довърши. Нар. пес., СбНУ XIV, 84.
ДОВЪРШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от довършвам и от довършвам се. Мислеше, че ще успее да го отклони от пакостния път, който може да урони неговото достойнство като кмет, а главно, може да попречи за успешното довършване на това хубаво дело. Т. Влайков, Съч. III, 188. Знамето бе на довършване. Правеха вече сърмените му ресни. В. Геновска, СГ, 294. Дойчин остави довършването на къщите за следната есен, за да могат работниците през пролетта да насекат кирпичи за стените. К. Петканов, ЗлЗ, 43.
ДОВЪРШЕК, мн. няма, м. Рядко. Завършване, свършване, край; довършък.
ДОВЪРШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Прич. мин. страд, от довърша като прил. Който е направен изцяло, напълно, докрай; завършен. Влязоха в доста широка стая с нисък таван, цяла затрупана и задръстена с довършени и недовършени части от църковния иконостас. Д. Талев, ЖС, 368. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бдението плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188.
ДОВЪРШЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от довършен; завършеност. Но един Фауст, един Омиров Зевс, един библейски Ехова нямат нужда от до-вършеност и съвършенство: величието им е доста за техния вечен живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 22.
ДОВЪРШЁЯ. вж. довършавам.
ДОВЪРШИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с окончателното завършване на нещо, обикн. някакъв строеж. Има и такива недопустими факти, когато непосредствено след предаването на жилището започва ремонтът или продължават довършителните работи. РД, 1959, бр. 300, 3. Останали са малко довършителни работи, но и те изискват време. Стр., 1958, бр. 51, 2.
ДОВЪРШЪК, мн. няма, м. Рядко. До-вършек.
ДОВЯВАМ1, -аш, несв.\ довёл, -èein, мин. ce. довях и довёях, прич. мин. св. деят. довял, -а, -о, мн. довёли и довёял, прич. мин. страд, довян, -а, -о, мн. довёни, довят, -а, -о, мн. довёти и довёян, св., прех. Вея, отвявам и това, което е останало да се вее, отвявам всичко докрай. Овършахме житото, утре ще го довеем, довявам се, довея се страд.
ДОВЯВАМ2, -аш, несв.\ довёл, -ёеш, мин. ce. довях и довёях, прич. мин. св. деят. довял, -а, -о, мн. довёли и довёял, прич. мин. страд, довян, -а, -о, мн. довёни, довят, -а, -о, мн. довёти и довёян, св., прех. За вятър и под. — докарвам, донасям нещо с веене. Слабият, горещ ветрец довява от време на време гъста и неприятна миризма на катран. Др. Асенов, СВ, 133. Небето над котловината потъмня като старо износено фередже. Дочуха се далечни гръмотевици, излезе вятър и довя краткотраен дъжд. Б. Несторов, АР, 122. Слънцето се бе скрило вече. Ветрец премина над пожънатите нивя, прошумоля из царевиците, довея тиха, заглушена още песен на щурци. К. Константинов, СЧЗ, 96. Бог знае де откъснато от нея, / в прегръдките ми бурята довея / са-мотно листче. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 104. Гора юнаку говори/.. / Зимни ми вихри повяха, / триста мъгли ми довяха. Ем. Попдимитров, ПМ, 61. • Обр. Не чували до
