ДОВЪРТЯВАМ, -аш, несв.; довъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. довър-тял, -а, -о, мн. довъртели, св., прех. Въртя докрай, довършвам въртенето на нещо. до-въртявам се, довъртя се страд.
ДОВЪРТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довъртявам и от довъртявам се.
ДОВЪРША. Вж. довършвам и до-вършам.
ДОВЪРША. Вж. довършавам.
ДОВЪРШАВАМ, -аш, несв.; довършел, -ееш, мин. св. довършах, и (диал.) довърша, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Вършея и това, което е останало да се вършее, вършея всичко докрай. Едни вършееха с дикани, други бяха довършали и почистваха харманите, трети още свличаха снопи от далечните ниви и чакаха вършачката. Г. Кара-славов, С, 39. довършавам се, довършея се и довърша се страд.
ДОВЪРШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от довършавам и от довършавам се.
ДОВЪРШАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); довърша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Довършвам. Две семейни фотографии на същата стена довършаха съкровищата на тая картинна галерия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 31. Хлорний газ и хлорната вода довършат всякакви шарове на животното и растителното царство, както и отровните частици, които ся намират у въздуха. С. Веженов, X (превод), 29. довършам се, довърша се страд. С обричане имане са не довърша. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 140.
ДОВЪРШАМ СЕ несв. (остар. и диал.); довърша се св., непрех. Довършвам се. Три дни са ели и пили, / нито са манджа довърша, /нито са вино изпива. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 87.
ДОВЪРШАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довършам и от довършам се; довършване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВЪРШВАМ, -аш, несв.; довърша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Върша, извършвам нещо докрай, върша последната част от някаква работа, това, което е останало да се върши. — Почакай де. Къде бързаш? Ожънахте ли нивата?.. — Не можахме. Остана съвсем малко. Утре с тате ще го довършите. Г. Райчев, ЗК, 109. А ето че кака и мама също довършват своята работа — дожънват и последното кюше. Т. Влайков, Пр I, 297. [Велика] зашепна молитва, но не я довърши. Димо се сърдеше на двора и я викаше. К. Петканов, МЗК, 151. Виктория довършваше гимназиалното си образование, а Елена следваше последна година в Бестужевските педагогически курсове. В. Ееновска, СГ, 145. Работата, свързана с организирането на четите през 1867 г., и болестта са попречили на великия котле-нец [Раковски] да довърши труда си.
Н. Ферманджиев, РХ, II.
2. В съчет. със същ. дума, реч и под. или самост. след пряка реч. Казвам последната част, края на това, което говоря. Едва бе довършил думите си Момчил и взеха отново да долитат стрелите на агарянците. Ст. Загорчинов, ДП, 487. — Сберете му ума, да не се изгори момъкът, довършваше тя с участие. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 12. — Защо му беше да дохожда в нашата проклета земя, — довърши той и сълзи измокриха очите му. Ив. Вазов, Съч. XI, 37. — Другари войници, не стреляйте, елате при... Той [Марин] не довърши. Кр. Велков, СБ, 127.
3. Изчерпвам, изразходвам или изяждам нещо докрай. Ние зачестихме с лъжиците и довършихме набързо таратора. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 154. Един ден той донесе цяла торба ябълки,.., извади джобното си ножче и започна една по една да бели и лакомо да ги хруска.. И така моят съсед довърши и последната ябълка от торбата. Мл. Иса-ев, Н, 349. Кмета довърши бутилката и за-махна да я изхвърли през борда, но в последния момент забеляза, че по невнимание бе оставил на дъното половин глътка. Евг. Кузманов, ЧДБ, 28. Довършвахме храната още в края на зимата.
4. В съчет. със същ. живот, години, дни, старини и под. Живея, изживявам последните си години, дни и т. н. Той беше доволен от начина, по който довършваше дългия си живот. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 62. На плочника, съборен по очите си, / довършваше живота си мъчително / един младеж, преди минута весел, здрав. М. Петканова, Ст, 44. — Ти ще можеш да довършиш старините си в Солун или в Константинопол, както намериш за добре. ВН, 1958, бр. 2103, 4.
5. Само несв. Съм, представлявам последна, завършваща част на нещо, придавам цялостен, завършен вид на нещо (образ, портрет, прилика и под.). Висок, прав, широки рамене, красива глава с къси, тъмнокафяви къдрави коси,..; лек червеникав мъх вместо брада и една усмивка на тънките устни -..-довършваха лика на този човек. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Това бяха страшни пистолети и което е най-важното — много приличаха на истински. Повърхността на изгладената глина блестеше като потъмняла стомана, а цифрите, които издълбавах-ме, довършваха приликата. Ст. Стратиев, СВМ, 100. Образът на орача с древното дървено рало,.., тежката ръка върху рал-ника и остенът, насочен към бляскавите гърбове на кравите,.., довършват чертите на този неизменен пасторал. 3. Сребров, Избр. разк., 178.
6. Разг. Прекратявам съществуването на нещо; погубвам, съсипвам, разрушавам. Заради стъпката на Крум върху Пътя импера
