довтасало и за женитба. М. Георгиев, Избр. разк., 49. Син му, на възраст когато довтаса, / пак ще пътува в четвъртата класа. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 135.
6. Непрех. Диал. За плодове, зеленчуци, житни растения — узрявам напълно; дозрявам. Сливите още не са довтасали. Н. Геров, РБЯI, 358.
7. Непрех. Диал. Доживявам до някакъв успех, до някаква сполука; достигам. Чираку-ва, що чиракува, не довтаса [Иго] да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Ако правителството е подхванало пътя на Стамболов.., то ще бъде така щастливо да достигне и неговия край; то ще бъде свидетел на онова, което Стамболов не довтаса да види. В такъв случай даже и Стамболов няма да му завиди. Г. Георгиев, Избр. пр, 36-37. довтасвам се, довтасам се страд, от довтасвам1 във 2 и 3 знач.
ДОВТАСВАМ2, -аш, несв.\ довтасам, -аш, св., непрех. 1. Разг. Идвам, пристигам, обикн. неочаквано, изненадващо или нежелано. На площадката пред църквата се появи най-напред един от'четницигНе.., а след това довтасаха и другите десетмина. Д. Талев, И, 210. — Знаех, че ще довтасаш — пошегува се той. — Ти аслъ за добро не идваш. Ем. Манов, ДСР, 303. Пристигам аз, приготвям се, разполагам дюзените и хоп
— довтасва кметът. К. Колев, ТЕ, 29. И какво станало след туй? — Сватба. Туй стана. Дорде се озърна, и дядо ти., довтаса с годежарите да ме иска. К. Калчев, ПИЖ, 102.
2. Диал. За вест, хабер — получавам се, пристигам, обикн. неочаквано, изненадващо. А момчетата гинеха по фронтовете. Не минаваше седмица, а често и през ден, да не довтаса някоя вест за убит. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 118. „Снощи ми хабер довтаса, / че ми се либе годило, / годило и оженило — / зато съм толкоз кахърен!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 202.
ДОВТАСВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довтасвам1 и от довтасвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВТАСВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от довтасвам2.
ДОВЧАС нареч. Диал. След малко, много скоро. И с таз усмивка, привечер веднаж /говореше невястата на Ива, /.. / — Защо ли се забави майка тъй?.. /Довчас ще втаса хляба и зарана / ще имаш топъл за в гората. Ранко / нал' ще излезеш? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94.
ДОВЧЕРА нареч. До скоро, до неотдавна. Ученици довчера,.., с по една торба през рамо и с по една свирка на пояса, гонеха по някоя и друга овца. Й. Йовков, В АХ, 155.
— Женитбата е дадената дума, а не разните там подписи, печати и дандании всякакви.. — Абе какви ги приказва тоя Миле, довчера кротък и послушен, откъде навлизат тия работи в главата му?! Д. Бегунов, ЧОД, 38. И знойно лято позлати / довчера злачни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Стопи се мартенския сняг / и селската ре-чица, довчера заледена / облива с пяна своя бряг, / от топъл вятър съживена. П. К. Яворов, Съч. I, 33.
ДОВЧЕРАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е бил някакъв в съвсем близко минало, до много скоро; доскорошен, неотдавнашен. Колцина предприемачи,.., фабриканти и притежатели на грамадни здания, довчерашни лумпени,., днес дължат своето положение на покритата с гъсто було тя-хна и на сподвижниците им "патриотична дейност7 Г. Георгиев, Избр. пр, 334. Мислех си, че всичко е предопределено, и исках да видя само как Сюлейман ага ще запази достойнството си. Как довчерашният господар на долината ще се подчини на Кара-ибрахим, без да се унижи. А. Дончев, ВР, 42. Евгени с мъка разпозна в това мъртво, разкривено лице довчерашния доктор Сами Меворах. Д.. Ангелов, ЖС, 285. Той от сърце желаеше да направи нещо хубавода изкупи греховете на довчерашния си живот. И. Йовков, Ж 1945, 97.
ДОВЧЕСВАМ, -аш, несв.\ довчеша, -еш, мин. св. довчесах, св., прех. Вчесвам докрай, вчесвам и това, което остава да се вчесва; досресвам. — Разправяйте, какво правите, какво струвате? — подкани Мата другарите си и приведена обърна лице към огледалото да довчеше косата си. Д. Вълев, 3, 298. довчесвам се, довчеша се страд. и възвр.
ДОВЧЕСВАНЕ ср. Отгл. същ. от довчесвам и от довчесвам се; досресване.
ДОВЧЕША. Вж. довчесвам.
ДОВЪРВЯ. Вж. довървявам.
ДОВЪРВЯВАМ, -аш, несв.\ довървя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. довър-вял, -а, -о, мн. довървели, прич. мин. страд. довървян, -а, -о, мн. довървени, св., непрех. Рядко. С вървене изминавам и това, което остава; извървявам всичко. Довървях и останалото разстояние до град
ДОВЪРВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от довървявам.
ДОВЪРЖА. Вж. довързвам.
ДОВЪРЗВАМ, -аш, несв.; довържа, -еш, мин. св. довързах, св., прех. Връзвам и това, което е останало за връзване, връзвам всичко докрай; доизвързвам. Днес трябва най-после да довържем лозето, довързвам се, довържа се страд.
ДОВЪРЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довързвам и от довързвам се; до-извързване.
ДОВЪРТЯ. Вж. довъртявам.
