си човек бунтовник... 3. Стоянов, ЗБВ I, 425. Ивана. Да кажа ли молитвата ти се-тня? Кралят. Доволно! Вярвам. Туй човек не може / сам си да знае... Ив. Вазов, ИГП (превод), 55. Вий, значи, българин?... Мерси.., / Сега у вас е друго, волно... / У нас — война, ни миг покой, / но ний ще викнеме: „Доволно!...“ О. Василев, П, 67.
ДОВОЛСТВО1, мн. няма, ср. Чувство на вътрешно удовлетворение, състояние на доволен; задоволство. — Което е право, право е — дигна той глава и метна неволно един кос поглед към годеницата, усмихната сдържано, но цялата просветлена от щастие, от доволство, от радост. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 142. Не знам за какво точно се радваше, но наистина от цялото му лице лъхаше радост, доволство. Г. Рай-чев, Избр. съч. П, 125. Теленцето пак се залюля на тънките си крака, кое-как дойде под майка си и взе да сучи, като позавър-таше от доволство опашката си. И. Йовков, АМГ, 211 .И доволство се разля по лицето му. Радостта на човек, който много се бе мъчил, много бе страдал и който най-после щеше да отдъхне успокоен. Зл. Чола-кова, БК, 129.
ДОВОЛСТВО2, мн. няма, ср. Книж. Обилие от материални блага; охолство. Той измисли по-после „Сухоежбината“ за политическите си противници, с която люто ги подиграваше и на която ги осъждаше — сам плувнал в доволство и световни блага и почести. Ив. Вазов, Съч. XXV, 218. Такива [плодородни] години дават възможност на селския стопанин да изплати., дълговете си,..; също занаятчията намира в такова време повече купувачи,.. Но това сравнително доволство минава заедно с плодородието. Г. Георгиев, Избр. пр, 215. —Два двора ще обзаведа за двамата си сина, та да живеят в доволство и с пръст да ме сочат в селото... Б. Обретенов, С, 50. — Едни, накупили земя, имоти, живеят постоя-нно в излишъци, доволство и пари, а други само за трохите работят. П. Михайлов, ПЗ, 34.
ДОВОЛСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Задоволявам нечия нужда, потребност, главно от храна. Баща ми и братя мои ся заимаха със своя работа; те си имаха ладия своя, рибната ловитба до-волствуваше всинца ни. С. Радулов, ГМП (превод), 13. Водата й [на мелницата] иде от текущата пред портата река Друшля-вица. Она е с два витела и доволствува всичката потреба монастирска, като меле непрестанно, но някога и замръзнува зимно време. Неофит Рилски, ОМР, 53. доволству-вам се страд.
ДОВОЛСТВУВАМ СЕ несв., непрех. Ос-тар. Книж. Задоволявам се с нещо, доволен съм от нещо. Животът го е научил да живее по спартански и той се доволствува от онова, що има. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 142. Италианските народи отдавно вече не рачили да са доволствуват с названието „съюзници“ , и искали за себе си граждански права, равни на римляните. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 244. Никога не по-завидях на другите за славата, за богатството, за великолепието им, доволствувах са на настоящето си и харчах парите не за химери. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод),
111.
ДОВОЛСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от доволствувам и от доволствувам се.
ДОВОЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Задоволявам се. Лани закупиха., десятока от храната.. турците., от мезлишите.., та събраха от пет едно вместо десяттях; па и на това като ся не доволиха, прочетоха кръсци-те по нивята. ДЗ, 1868, бр. 25, 94. Ние сме хора сиромаси, поминуваме си и се доволим с малко. ИГ (превод), 113.
ДОВРАЧУВАМ, -аш, св., непрех. Свърша, довърша да врачувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВРЕМЕ нареч. Диал. До определено време, до известна възраст, до определени години. — Довреме всичко в света чедо — и юнака е довреме. След теб пък друг ще дигне глава. П. Тодоров, Събр. пр II, 199. Милко: Може Севдана да те е поразсърдила нещо. Току-тъй не отмилява... Горан:.. Севдана! моми навсякъде, момче, но и то ддв-реме, а туй, що дума балкана — дума го винаги... Ц. Церковски, ТЗ, 153-154.
— Друга форма: д о в р е м и.
ДОВРЯ. Вж. д о в и р а м.
ДОВТАСАМ1. Вж. довтасвам1.
ДОВТАСАМ2. Вж. довтасвам2.
ДОВТАСВАМ1, -аш, несв.\ довтасам, -аш, св. 1. Непрех. За тесто и под. — втасвам докрай, втасвам колкото още е необходимо. Хлябът не е довтасал.
2. Прех. Диал. Довършвам, завършвам нещо. Невястата се разправяше с малкото дете,.. — Я го полюлей, като седиш там, та да си довтасам тук ръкава — каза Пан-човица. Т. Влайков, Съч. П, 125-126.
3. Прех. Диал. Достигам, застигам. Гоних го, не можах да го довтасам. Н. Геров, РБЯ I, 358.
4. Непрех. Диал. Обикн. с отриц. Достатъчен съм, стигам, достигам. Град градила са-мовила, що пенджери [прозорци] ми редеше, cè дечина [деца, дечица] отбирани. Едно не е довтасало, то'а що е спроти слънце. Ст. Младенов, БТР I, 590. Не ми довтасват пари да ся разплатя. Н. Геров, РБЯ I, 318.
5. Непрех. Диал. За рожба, челяд — достигам до младежка възраст; съзрявам. Мъжка челяд расте под камък, а женска под кал!.. Божем го гледаш дете, а оно, да прощаваш,
