ДОВОЗВАМ, -аш, несв.\ довозя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С возене придвижвам някого или нещо до мястото, където се намира лицето, което говори или на което се говори. Вечерта сипеше прохлада над малкото курортно селище, автобусът с пръхтене довозваше и отвозваше все нови и нови летовници... В. Ченков, СВД, 195. Тогава Наке пригласи конската каруца за волска. Да си откара на воденицата с нея, да си довози снопи, дърва. Кр. Григоров, ТГ, 112. // С предл. д о. С возене придвижвам някого или нещо до определено място. Върза количката и я спусна.. — Ха довози я до стълбището — каза поп Антония от язлъ-ка. Т. Харманджиев, КЕД, 219.
2. Довършвам возенето на нещо, возя и последното, което е останало да се вози. до-возвам се, довозя се страд. Той ще бъде главният воден път, по който ще се изнасят суровините и фабричните изделия от Средна Азия, а ще се довозват въглища, дървен материал, машини и др. Икон. гео-гр. на СССР IX кл, 108.
ДОВОЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от довоз-вам и от довозвам се.
ДОВОЗЯ. Вж. довозвам.
ДОВОЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство, който е изпълнен с приятни чувства. По широкия манастирски двор., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята, всички доволни и щастливи. Елин Пелин, Съч. I, 189. И в свещеническия курс Левски е пръв между другарите си — .. Вуйчо му е извънредно доволен. Ив. Унджи-ев, Съч. XXII, 73. Той облегна гръб о въз-главката. Беше доволен от себе си. Ст. Дичев, ЗС I, 467. Колчо беше прилежен и бързо префаташе. Майстор Димо бе много доволен от него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. — Добре! — непознатият човек изглеждаше много доволен от моите отговори — аз отговарях кратко и ясно. А. Гуляшки, ЗР, 193-194.
2. Който изразява доволство, удовлетвореност. Лицето му беше пак така пълно, румено, доволно. Ив. Вазов, Съч. XI, 195. Царевото лице, огряно от слънчевите лъчи, беше доволно и честито. Ст. Загорчинов, ДП, 375. [Бащата] хвърли доволен поглед към синовете си, после пристъпи към иконостаса. К. Петканов, СВ, 8. По красивото му лице., играеше доволна усмивка. Ем. Станев, ИК I и П, 249-250.
ДОВОЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. 1. Достатъчен. Немският народ нямаше нито доволна политическа зрялост, нито енергия, за да остане сам да осъществи декретите на парламента. Лет., 1872, 203.
2. Значителен, голям. Требел събра доволна войска и опълчи ся против непризнателния гръцки цар. Д. Войников, КБИ, 39. — Татко ми., като умря, остави около четиресе хиляди лири приходи. Като аз съм едничка негова дъщеря, това беше доволно богатство. Ч, 1875, кн. 8, 378-379. Дарбата ми е доволна, / мената и аризмата, / ти ми си, либе, на сърце, / на сърце още на воля. Нар. пес., СбНУ XLVI, 60.
доволник, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който е задоволен във всяко отношение, който има всичко, което пожелае. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията. Хр. Смирненски, Съч. III, 231. Доволници тук весели и тъпи, там — тегла, / сърца свирепи. Д. Бояджиев, С, 22.
ДОВОЛНО1. Нареч. от доволен1; със задоволство, с удовлетворение. От лекарството ми ставаше топло в стомаха, болките бързо минаваха и аз оздравявах.. — Мина му, мина му — доволно казваше тате и добавяше: — Хайде отивай сега да играеш! Г. Белев, ПЕМ, 18. Ловецът нагази с гумени ботуши, взе патицата, поразтърси я доволно и като излезе на брега, радостно извика на другарите си. И. Петров, ЛСГ, 98. Берое го помилва по дългата шия, извади от джоба си бучка захар, която конят пое с черните си влажни бърни, като доволно изпръхтя. Д. Кисьов, Щ, 186.
ДОВОЛНО2 нареч. Остар. и диал.
1. Колкото е необходимо, нужно; достатъч-но. Всичко имам доволно и предоволно, Бог ми е дал. Само едно не ми е дал Бог много — с много мъжка челяд не ме е сподобил. Ст. Загорчинов, ДЦ, 225. — Имам си доволно всичко, живея. И. Йовков, Ж 1945, 207. Найден реши, че Невенка не е още доволно силна, за да пренесе безбедно нови вълнения. Йв. Вазов, Съч. XXV, 149. Дрехи имам до живот да носа, / пари имам доволно да арча. Нар. пес., СбНУ XIV, 68.
2. В голяма степен или в голямо количество; много, твърде. Колата спря пред някаква боядисана в зелено дървена врата, на чиято брава висеше доволно голям катинар. С. Северняк, ОНК, 245. Как живеете в Пловдив? Моят живот тука,.., е доволно скучен (К. Величков, Писмо до М. Маджаров). СбЦГМГ, 251. Секи, който би прочел тая статия, би видял доволно ясно, че авторът й напада повечето на достойнствата, нежели на недостатоците на това списание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 344. Изминахме доволно място от селото навън, а никой са от нас не решава да каже истината, да дигне ръка. 3. Стоянов, ЗБВ II, 37. Някои от тия писма [на читатели на вестник „Новое время“] са доволно любопитни. С. Радев, ССБ П, 213.
3. Като междум. Достатъчно, стига. — Доволно, братко! — каза той. — Нож и граматика са невместими на едно място! Ти
