ДОВЛЙЧАНЕ ср. Отгл. същ. от до-вличам и от довличам се.
ДОВНАСЯМ, -яш, несв.\ довнеса, -ёш, мин. св. довнесох, прич. мин. св. деят. довнесъл, -ела, -сло, мн. довнесли, св., прех.
1. Внасям и това, което е останало да се внесе, внасям докрай. Довнесете въглищата, че ще вали.
2. Внасям още, внасям допълнително. В случай че стойността на внесения., инвентар не покрива инвентарната вноска, кооперативът довнася разликата в пари. РД, 1950, бр. 127, 3. Парите в общата каса не стигат, налага се да довнесем още по пет лева. довнасям се, довнеса се страд.
ДОВНАСЯНЕ ср. Отгл. същ. от довнасям и от довнасям се.
ДОВНЕСА. Вж. довнасям.
ДОВОД м. Разсъждение, мисъл, която се привежда за доказателство на нещо; аргумент. Ботев разгръща нашироко своята ос-новна мисъл. Неговата логика е необикновено силна, доводите убедителни. Лит. X кл, 145. Много ми беше интересно да чуя с какви чудновати доводи ще защити той моята кауза. П. Вежинов, ЗНН, 30. На логичните Филипови доводи Стефанка разгорещено отговаряше с цитати от Библията и Евангелието. В. Геновска, СГ, 217. Каквито и да са доводите на разума, сърцето си има своя логика, много автономна и понякога причудлива. А. Гуляшки, Л, 393.
— Рус. довод.
ДОВОДЯ. Вж. д о в о д я м1.
ДОВОДЯМ1, -яш, несв.; доводя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Водя някого или нещо докрай. Па отиде, мале, на хорото, / на хорото, песни да отпее, / на хорото танец да доводи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 58. доводим се, доводя се страд.
ДОВОДЯМ СЕ несв.; доводя се св., непрех. Диал. Водя се с някого, обикн. съпруг или съпруга, докрай. Знаем я таз бърза любов. Оженят се днеска.., водят се два-три месеца и не се доводят. Ст. Даскалов, ЕС, 32.
— И тяхната работа не е наред... Стефан навреме се опомни и млъкна. Той бе видял и двамата съпрузи. И оттогава все мислеше, че те едва ли ще се доводят. В. Геновска, СГ, 444. Па се провикна току що може: / — Иди със здраве, сестро ле Ддбро, / с кого отодиш, да се доводиш! Нар. пес., СбНУ XIV, 33.
ДОВОДЯМ2, -яш и -иш, несв. (остар. и диал.); доведа, -ёш, мин. св. доведох, прич. мин. св. деят. довёл, св., прех. Довеждам; доваждам, довождам. Но като не веруваха в него, не доводяха при него болните си да ги изцели. КТЕМ, 277. От время на время бащите доводили и синовете си в сената, за да-ся учат и они на работите на отечеството им. С. Радулов, НД (превод), 105. Свирепа е моята судбина,.. Какви не момци доводи пред нозете ми:.. Синките ме либеха,.. И ти, горка судбино моя, ни към едного от них не прилепи сърцето ми. Н. Бончев, ТБ (превод), 55.. Кога дойдеш, другар не доводи, / кога дойдеш, пушка не доноси. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 345. — Що ти е, мой синко? Ти си полудял! — каза владиката. — Не доводи ма до грях, а върви си по работата, извика баща ми, па отвори вратата и показа пътя с пръст на владиката. Л. Кара-велов, Съч. IV, 18. доводям се, доведа се страд.
ДОВОДЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от доводям1 и от доводям се.
ДОВОДЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доводям2 и от доводям се; довож-дане, доваждане.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОВОЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се появява, който съществува непосредствено преди някоя война, който е свързан с времето преди войната; предвоенен. Противоп. следвоенен. От 1926 г. се започнало известно оживление в българската индустрия,.. Селското стопанство достигнало довоенното равнище по количество на производството. Ист. VII кл, 143. Запътихме се към „Оборище“. Номер 243 се оказа стара довоенна солидна четириетажна сграда. П. Незнакомов, СМ, 19. — Сега, в тия времена, златото има цена... Парите са несигурни, ако комунистите останат — ще ги сменят, че са царски... Ако не останат — пак ще ги сменят, че са довоенни... Др. Асенов, ТКНП, 51-52.
ДОВОЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); доведа, -ёш, мин. св. доведох, прич. мин. св. деят. довёл, св., прех. Довеждам; доваждам, доводям2. Славка отиде да разбуди децата, но Живко й заръча да ги не довожда, преди да ги повикат. П. Бобеков, БВК (побълг.), 63-64. Това е едно от ония пагубни заблуждения, които са довождале до пропаст секи народ, който ги е следовал. НБ, 1877, бр. 59, 229. Това мрътвило навред., го стряскаше и му довождаше най-черни мисли. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 184. Четири пъти той е довождал тази си работа докрай. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),
11. довождам се, доведа се страд. В Австралия жената не е нищо друго, освен грубо животно, което са довожда в къщата на мъжа само за това, за да носи синките тяжести. Знан., 1875, бр. 20-21, 311. Онези, които в разстояние на осем дни три пъти едно подир друго са са призовали, и не са послушали, ако са частни лица, довождат са чрез полицейското началство. ДЗОИ I (превод), 116.
ДОВОЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довождам и от довождам се; довеждане, доводяне2, доваждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
