Page:RBE Tom4.djvu/188

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


и скъпа плячка. Й. Йовков, Разк. И, 37. С неотменно постоянство водата е издълбала проходите,.., довлякла е толкова много глина и камъни и ги е натрупала на цели хълмове по завоите. ВН, 1958, бр. 2063, 4. //Обикн. с предл. до. За крака, нозе — с влачене довеждам, донасям някого до някъде. Силният тъп удар разтърси главата на Лени — стълбата се начупи, залюля се стената, но все пак ръката й успя да се вкопчи в оградката и разтрепераните й крака я довлякоха до коридора. О. Василев, Т, 195. // В съчет. с крака, нозе — като влача краката си, стигам до някъде. Баба Денка довлече отмалели крака до Цвета и я погали по слепите очи. — Цвето, снахо, какво ти е, чедо? — Лошо ми е, мамо — изрече Цвета с мъка. Д. Ангелов, ЖС, 456.

2. Разг. Насила, против волята му карам някого да дойде до мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. Дебела желязна верига., заключваше ръцете в краката му; зад него пазачите, които го бяха довлекли дотук, безстрастно гледаха как се повдигат и свалят раменете му. Ст. Дичев, ЗСII, 650. Михо реши да протестира, че насила са го довлекли в ръженицата, но като долови мъката на Емил в широк голф и засенена винтяга, го обзе срам от своята ситост. Д. Вълев, Ж, 40. Насила едвам го измъкнах от там и довлякох назад при корабите, без да гледам на плача и сълзите им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146. [Трико Тричков] сбра една вечер другарите си, грабнаха Пена Го-ведарска, извикаха „иху-хууу“ и току я довлякоха. Ст. Даскалов, МЧ, 30.

3. Разг. Неодобр. Донасям; домъквам. Масларска. Не искам да дохождат в къщи. Кой знай каква кал са ми навлекли. Масларски. Нищо, Дафинке, нищо. Народ е туй. Народът може и малко кал да довлече. Й. Йовков, М, 129-130. Някакъв си майстор,.., цял-целеничък се вмъкнал в сърцето му, довлякъл със себе си пълен дзюм-бил сечива. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373. — О, имаше и мошеници... разбира се — перчеше се домакинята. — А моят мъж като кажеше — честност, и само честност. Когато бяха в Румъния, други какво не довлякоха тук, а той... М. Грубешли-ева, ПП, 29. Отишъл си той, нямало го една седмица и довтасал отново. Довлякъл още по-големи тефтери. Кр. Григоров, Р, 54. Влад довлече две торби цимент и ми предложи стол. Бл. Димитрова, ПКС, 294.

4. Разг. Неодобр. Довеждам със себе си някого, който не е желан или не е очакван някъде. — Какво не му думах/ Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я [снахата] довлече. Чудомир, Избр. пр, 40. — Беят е. Довлякъл е може би двайсет души. И пак е там, у Добра. Д. Талев, И, 332. В това време баевия Василов Дорчо,.., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57.

5. Прен. Неодобр. Причинявам, предизвиквам нещо, правя да се появи нещо; докарвам, донасям. — Ще довлече и той някоя поразия да запали селото... П. Тодоров, И I, 19. При всичките премеждиви и дълбоки потреси, които революцията довлече за България, тя има,.. — благодетелно влияние върху морала на българския народ. Ив. Вазов, Съч. XXV, 236. — „Не е край: таз поразия / Цеко я довлече; / тоя човек чедото си / на дявола врече“. Ив. Вазов, Съч. IV, 22. довличам се, довлека се страд. Да се довлече този камък дотук е невъзможно. ДОВЛЙЧАМ СЕ несв.', довлека се св., неп-рех. 1. Обикн. с предл. д о. С влачене, с пълзене достигам до някъде. — Мина ми! — натърти Димо,.. и се загледа във вратата на землянката. На входа се показаха двама души, коленичиха и се довлякоха до Дима. К. Петканов, МЗК, 182. Дошъл в съзнание, след като бе пролежал часове на пръстта, Евгени се довлече до зида и се облегна. Д. Ангелов, ЖС, 519. Между това змията излезна из дупката и полека-лека ся довлече до прага на готварницата. Кр. Пишурка, К, 91. Събуди се посред нощ,.. Довлече се по колени до свещника, обви го с ръце и долепи пламналото си чело до студения му ствол.

А. Гуляшки, ЗВ, 264.

2. Обикн. с предл. д о. С мъка, с усилие достигам до някъде; домъквам се. Старецът се залюля и пристъпи няколко крачки. — Добре си — отсъди Момчил. — Все ще се довлечеш до селото. О. Василев, 33, 18. Запъхтян, действително изморен, измачкан, младежът едва се довлече до опашката пред лятното кино. Д. Шумналиев, ПЛ, 27. Свят се зави на Божура, нозете й се подкосиха. Едва можа да се довлече до къщи и седна до плета. Й. Йовков, СЛ, 73. — Преди малко изпратих сестрата на разузнаване, а теб съм те чакал с нетърпение. Искам да се довлека в клуба, да чуя какво приказват нашите. Ем. Станев, ИК I и II, 509. Понякога стреснат от тракането на апарата, той скачаше, довличаше се до станцията, но веднага всичката му енергия отпадаше. Й. Йовков, ПК, 108.

3. Разг. Неодобр. Идвам, пристигам някъде, където обикн. съм неканен, нежелан; домъквам се. — Кърджи-Осман пак ще се довлече тая вечер. Йв. Вазов, Р, 26. — Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу, пък утре ще се довлече да иска дял,.. С пръст той не е пипнал тази земя. Елин Пелин, Съч. Ш, 21. Очаквах да хвърли кафената чашка в лицето ми и да ме изгони, задето съм се довлякъл в дома й без предупреждение. К. Калчев, ДНГ, 108. Долу пред откритата трибуна, кой знае отде, се бе довлякъл един тридесет и пет-четириде-сетгодишен господин, съвсем не за там. Д. Калфов, Избр. разк., 314-315.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл