рещо, когато се сипе в паниците. Д. Талев, ГЧ, 297.
ДОВИРАНЕ ср. Отгл. същ. от дови-рам.
ДОВИЯ. Вж. довивам.
ДОВКАРАМ. Вж. довкарвам.
ДОВКАРВАМ, -аш, несв.; довкарам, -аш, се., прех. Вкарвам и това, което е останало да се вкарва, вкарвам нещо напълно, докрай. Бранителите се стараят да блокират пътя на нападателите, а последните
— да довкарат.. топката в коша. Б. Такев и др., Б, 112. Довкара овцете в кошарата и я затвори, довкарвам се, довкарам се страд.
ДОВКАРВАНЕ ср. Отгл. същ. от довкарвам и от довкарвам се.
ДОВЛАЧА. Вж. довлачвам и довл ачам1.
ДОВЛАЧАМ1, -аш, несв. (диал.); довла-ча, -иш, мин. се. -их, се., прех. Довлачвам1. довлачам се, довлача се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВЛАЧАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); довлека, довлечеш, мин. св. довлякох, довлече, прич. мин. св. деят. довлякъл, -кла, -кло, мн. довлекли, се., прех. Довли-чам, довлачвам2. Малцина от рояците софиянци, що всеки трамвай довлача от столицата в Княжево, си дават труд да се разходят по шосето до тоя мост. Ив. Вазов, Съч. XVII, 17. До ддма някой непознат / по късна презнощ ме довлача. Д. Дебелянов, ЗлП, 28. Турците не могат вече да довла-чат войска из Азия, защото са са породиле смущения помежду кюрдите. НБ, 1876, бр. 31, 122. довлачам се, довлека се страд.
ДОВЛАЧАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от довлачам1 и от довлачам се; довлачва-не, доизвлачване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВЛАЧАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довлачам2 и от довлачам се; довличане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВЛАЧВАМ1, -аш, несв.; довлача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Влача, развлач-вам и това, което е останало да се влачи, влача всичко докрай; доизвлачвам. Оня ден, привечер, като довлачвала вълната, дето я била сложила пред дарака, токо дошло едно момиче, унука на Стаменица Пожар-ката. Т. Влайков, Съч. II, 266. довлачвам се, довлача се страд. Вълната трябва да се довлачи още тази вечер.
ДОВЛАЧВАМ2, -аш, несв.; довлека, довлечеш, мин.св. довлякох, довлече, прич. мин. св. деят. довлякъл, -кла, -кло, мн. .Довлекли, св., прех. Довличам. Седми ден корабът се люлее върху вълните, от време на време пристъпите на морската болест ни довлачват до койките. Н. Радев, СК [еа]. довлачвам се, довлека се страд. ДОВЛАЧВАМ СЕ несв.; довлека се св., непрех. Довличам се. Андро се довлачва надолу .. С отчаяно едноръко махане вика да му се притекат на помощ. Бл. Димитрова, Лав. [еа].
ДОВЛАЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от довлачвам и от довлачвам се; доизвлачване.
ДОВЛЕКА. Вж. довличам, довла-чам2идовлачва м2.
ДОВЛЕТ м. Остар. и диал. Държава, страна; девлет. — Ние денонощно се молим на бога за нашия султан .. и за целия турски довлет, и за тебе, войводо. Д. Талев, ЖС, 130.
ДОВЛЕЯ, -ееш, мин. св. довлях, прич. мин. св. деят. довлял, -а, -о, мн. довлели, несв., непрех. Остар. Книж. 1. Стигам, достатъчен съм. Дой млеко, и не изваждай кръв; довлее (стига) ти вълната и остави кожата. П. Радов, КТБР, 66. Мъдрому мало довлеет. НБ, 1876, бр. 30, 116.
2. Властвам, тежа, тегна над някого. Без вина ако червек убиеш, той грях ти довлее. С. Радулов, НД (превод), 128.
ДОВЛИЧАМ, -аш, несв.; довлека, довлечеш, мин. св. довлякох, довлече, прич. мин. св. деят. довлякъл, -кла, -кло, мн. довлекли, прич. мин. страд. довлечен, св., прех.
1. С влачене придвижвам нещо до мястото, където се намира лицето, което говори или на което се говори; домъквам. Измокрен и изкалян, в своите яростни усилия да се освободи, той [вълкът] бе хванал студеното, бездушно желязо и бе довлякъл капана тук, ведно с тежкото дърво, о което бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 113. Когато беше готова и колата, Стоян — какъвто беше мъ-жага — на ръце я довлече от коларя и я изви пред къщната врата. И. Волен, МДС,
88. // С предл. д о. С влачене придвижвам нещо до определено място; домъквам. За да се дигне камъкът, трябваха най-малко четирима души, но чичо Митуш не понесе думите на Василя и само с Аго, като се напъваха и пъшкаха, довлякоха камъка до край стената. И. Йовков, АМГ, 154. В това време излязоха на двора и другите две деца на Велика,.. Димо им подаде пълни дисаги с плодове. Те с мъка ги довлякоха до дървения праг на пруста. К. Петканов, МЗК, 10. Велко беше гол до кръста,.. — довличаше вагонетката до извозната галерия, слагаше й куката, прикачваше я за въжето. X. Русев, ПЗ, 15. // За вода, река, порой и под. — нося, донасям със себе си, с течението си нещо или някого. Всички извикаха, помислиха, че [телето] се е удавило. В това време водите го довлякоха до същата оная елха, която Андрей беше забелязал. Ем. Коралов, МВ, 7. От някое далечно корабокрушение вълните може да довлекат добра
