ДОВЗЙМАМ2. Вж. д о в з е м а м2.
ДОВЗЙМАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довзимам1 и от довзимам се; довземане1.
ДОВЗЙМАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от довзимам2 и от довзимам се; довземане^.
ДОВЙВАМ, -аш, несв.; довия, -йеш, мин. св. довйх, прич. мин. страд, довйт, св., прех. Вия, увивам нещо докрай, вия и това, което е останало да се вие. Стефчов дови-ваше цигарата си... Ив. Вазов, СбНУ II, 66. — Ти, сестро, изви вече венец — хубост една! .. —Дай и твоя да довием, сестрице. П. Тодоров, Събр. пр II, 143. довивам се, довия се страд.
ДОВИВА МИ несв.; довие ми, мин. св. довй ми, св., непрех. Диал. Дотяга ми, до дява ми. — Дъщерко Вело убава! / Проклета да си, триклета! / Името да ти не чуя, / вече ми дови, досади! / От вилаетски сеймене. Нар. пес., СбНУ XIV, 21. Сосало ми йе, довило / кървави кръпи да пера, божне ле, / ръждиви саби да мия. Нар. пес., СбНУ XLVI, 30.
ДОВЙВА МИ СЕ несв.; довие ми се св., непрех. Диал. Довива ми. Божне ле, додяло ми са е, / божне ле, довило ми се е / от този Богдан войвода. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 71. — Горете, тънки дарове, / на ситен пепел станете, / да падне сърце на место, /на моя майкя душманка /и на баща ми завистник, / че им се дови, досади, / да гледат мома по двори / и момчетия край дво-ри. Нар. пес., СбНУ XIV, 21.
ДОВИВАНЕ ср. Отгл. същ. от довивам и от довивам се.
ДОВИДЯ. Вж. д овиждам.
ДОВИЕ МИ. Вж. довива ми.
ДОВЙЖДАМ, -аш, несв.; довйдя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. довидял, -а, -о, мн. довидёли, прич. мин. страд, довидян, -а, -о, мн. довидёни, св., непрех. и прех. Ос-тар. Обикн. с отриц. Виждам достатъчно добре. — Ти ходиш с два чифта калеври.. — Това не са два чифта... — смънка господинът. — Горните са галоши... — Лоши ли? Море, ти мене не мож ме излъга, макар да не довиждам дип харно. Глей какви са лъскави... Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. Баба Галунка ги кърпеше комай всяка вечер, пък сълзи течаха от очите й, защото тя не довиждаше твърде. А. Гуляшки, ЗР, 171. Макар и да не дочува и да не довижда добре, дядо Готю, също като ония магесни-ци,.., също като тях той открива и спира точно пред вира, където никога не е имало и не ще има каквото и да е рибенце. Д. Кал-фов, КР, 17. Броих ги, като се мъчих да не довиждам добре, с полузатворени очи. И. Йовков, Разк. II, 194. — В мрачината всеки може да сбърка и ти може да не си довидял, да не си чул. М. Смилова, ДСВ, 187. Отново се подхванаха предишните разговори — кой не довидял, кой е виновен... Б. Несторов, АР, 147. — Може аз пък да не съм довидял нещо. Ем. Манов, ДСР, 289. довиждам се, довидя се страд. Той искаше да се разсъмне хубавичко, предпочиташе да действува на дневна светлина, тъй като в здрача можеше нещо да не се довиди. Д. Фучеджиев, Р, 180.
ДОВЙЖДАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от довиждам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОВЙЖДАНЕ неизм. Поздрав при раздяла, с пожелание за нова среща. Когато пионерите започнаха да се разотиват, навън вече бе паднала здрач. — Довиждане, другарко — сбогуваха се всички с Лена. П. Проданов, С, 16. — Татко,.., нека излезем навън!.. Довиждане, Тошко! — Довиждане!
— отговаря хладно Тошко и тръгва към стълбата. П. Незнакомов, МА, 86. — Отговор не чакате ли? — Не. — Тогава благодаря. И сбогом! — Довиждане! — настоя непознатият,., и с бързи стъпки излезе от черквата. Ст. Дичев, ЗС I, 88. Като стигна до градинката, Тони му каза довиждане и тръгна към града. М. Марчевски, П, 221. С голяма мъка натоварихме багажа, но брат ми успя да се настани до прозореца, откъдето ни махна с ръка за довиждане. К. Калчев, ПИЖ, 100.
◇ Вземам си довиждане. Разделям се с някого с пожелание за нова среща; сбогувам се. Елисей чувствуваше, че трябва да каже още нещо, но не знаеше какво —.. и си тръгна, без да си вземе довиждане. И. Волен, МДС, 154.
ДОВЙКАМ. Вж. довиквам.
ДОВЙКВАМ, -аш, несв.; довикам, -аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Повиквам, привиквам някого да дойде. Кога виде Света Богородица, /оти mue не я оставале, /за да правят църква манастира, / го пратила ан-гело на небо, / да довикат ангели, хем светци. Нар. пес., СбНУ II, 28.
2. Непрех. Зова, викам, докато някой ме чуе. Викнала е Лайка да плачи: / "Олеле, боже, олеле, / да бягам — не ще побягна, / да викам — не ще довикамНар. пес., СбНУ XXVII, 189.
3. Каня, викам и други (Н. Геров, РБЯ). довиквам се, довикам се страд.
ДОВЙКВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довиквам и от довиквам се.
ДОВЙРАМ, -аш, несв.; довря, -йш, мин. св. доврях, прич. мин. св. деят. доврял, -а, -о, мн. дoвpèли, св., непрех. Варя се още колкото е необходимо, сварявам се напълно, докрай. И излизам в къщи, та сядам до огъня, над който довира пресола със свинската глава. Т. Влайков, Пр I, 242. Оставено бе яденето да доври на огъня, за да бъде го
