се доверили на Радан да ни стовари, дето той намери за добре,., можем да говорим пред него. Ст. Дичев, ЗСII, 595.
2. Разкривам, съобщавам някому тайни, съкровени неща, които не трябва да се знаят от другите. Иван, или Поета, както го наричат всички в болницата, обича да ми се доверява, да ми чете новите си стихотворения. С. Таджер, ПНМ, 148. Дядо Петко седеше в един ъгъл и махаше с ръка. Когато партизаните отминаха, той се довери на едни свой съсед: — Аз бях в гората при тях... К. Ламбрев, СП, 297. Беше силно разтревожен, отчаян. Напразно го молеше Надка да й каже, да й се довери какво му е, какво му се е случило. Д. Калфов, Избр. разк., 381. Поетът е бил обичан от всички свои приятели,.. Когато са почувствували в нужда да кажат на някого нещо свое ин-тимно, да се доверят на някого, приятелите му са отивали пак при Лилиев. Е. Каран-филов, Б Ш, 149-151.
ДОВЕРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от доверявам и от доверявам се. Това приятелство започваше някъде по брега на Мрамор-ното море, дето като деца двамата ходеха да ловят риба и раци, преминаваше през дългите им разговори за великото минало на османското царство и достигаше до взаимното доверяване на интимни преживявания и чувства. Ст. Дичев, ЗС I, 42. След буен спор с Креона, когото Едип мисли за вдъхновител на Тирезия, следва сцената на Едипа-Йокаста — сцена на двойно доверяване. Ив. Стефанов, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 145.
ДОВЕЧЕР нареч. Диал. Довечера; дове-черка. — Като е така, щом го свършиш [кревата], ще ми направиш пък някой стол.. — Ако хванеш пиле за пладне, може. — Аа, няма пиле за пладне. Пиле довечер, да си са тук и децата. И. Волен, БХ, 60-61. Змейо си Стани говори: /— Стано ле, много хубава, / на майкя, Стано, да кажеш, / никой да си се не бои, / довечер, Стано, че дойдем! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 274.
ДОВЕЧЕРА нареч. Тази вечер, днес вечерта. Драмата „Многострадална Генове-ва“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. Ив. Вазов, Съч. XXII, 99. Сред облаци днес слънцето възлезе; / довечера, преди то да се скрий, / полето ра-вно ще потъне в кърви. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 139. — Довечера ще да дойдем, / знай, Радо, знай, либе мое, / на вашта гюзел седянка. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 190. Довечера ще имаме гости.
ДОВЕЧЕРАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Който ще бъде, ще стане довечера; довечершен. Довечерашното представление вълнуваше от много дни обществото. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100.
ДОВЕЧЕРВАМ СИ, -аш си, несв.\ довечерям си, -яш си, св., непрех. Довършвам вечерята си, свършвам да вечерям. — Иди ги доведи пак, да дойдат да си довечерят... Ив. Вазов, Съч. XXII, 184. После дойде съл-нцето и изнесе майка му вечеру да вечера, и си сълнцето вечера. Ама нема да си довечера още малко. Нар. пес., СбНУ X, 161.
ДОВЕЧЁРВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-вечервам си.
ДОВЁЧЕРКА нареч. Диал. Довечера; довечер. Вечер затварят дюкяните едновременно със съседа си Коста Кафеджията.. — Косъо, — рекъл му един ден Дуду-нът — дай ми, чичовото, едното вестниче, да го попрегледам довечерка, за залиска колкото, па утре ранко ще ти го донеса. Чудомир, Избр. пр, 99. Гиргише, луда гиди-йо, /.. / довечерка у дома да дойдеш. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 109.
ДОВЁЧЕРШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Довечерашен. — Слав кривна към Тюлеви, защото бяха се наговорили с баджанака си да поговорят за довечершно-то партийно събрание. Г. Караславов, ОХ II, 487.
ДОВЕЧЁРЯМ СИ. Вж. довечервам
си.
ДОВЁЯ1. Вж. довявам1.
ДОВЁЯ2. Вж. довявам2.
ДОВЗЁМА1. Вж. довземам1 идовзи-мам1.
ДОВЗЁМА2. Вж. довземам2 идовзи-мам^.
ДОВЗЕМАМ1 и ДОВЗЙМАМ1, -аш, несв.\ довзема, -еш, мин. св. довзёх, прич. мин. св. деят. довзёл, прич. мин. страд, дов-зёт, св., прех. Вземам всичко докрай, вземам и това, което е останало да се взема или колкото още е необходимо. Беше пред Коледа и кооператорите повече от други път идеха един подир друг, едни довземаха онова, което им се пада, а други пък уреждаха сметките си. Ст. Даскалов, СЛ, 451. довземам се и довзимам се, довзема се страд. Царевицата няма да стигне, трябва да се довземе още малко.
— Друга (простонар.) форма: дозёмам, дозймам.
ДОВЗЁМАМ2 и ДОВЗЙМАМ2, -аш, несв.; довзема, -еш, мин. св. довзёх, прич. мин. св. деят. довзёл, прич. мин. страд, дов-зёт, св., прех. Диал. Доземам2, дозймам2. довземам се и довзимам се, довзема се страд.
ДОВЗЁМАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довземам1 и от довземам се; довзимане1.
ДОВЗЁМАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от довземам2 и от довземам се; довзимане*.
ДОВЗЙМАМ1. Вж. довземам1.
