но се доверява, вярва на другите. Някои от нашите сънародници не устояваха на изкушението да изиграят доверчивия старец и почти редовно плащаха само половината от онова, което консумираха. К. Константинов, ППГ, 219. Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на онзи, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъ-же. Елин Пелин, Съч. III, 16-17. Непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост. Ал. Константинов, БГ, 120. От свенлив, какъвто беше най-напред, той скоро стана доверчив и из-лиятелен и ме посвети в своите най-скъпи въжделения и интереси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 153-154. // Който е присъщ на такъв човек. С душа доверчива и със сърце неначе-то от изпитанията на живота, той се намери неприготвен да ги посрещне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94. „Сърцето ти е, дъще, доверчиво, / пази се от издайници навред!“ Бл. Димитрова, Л, 190.
2. Който изразява доверие. Погледът му бе открит, ясен и доверчив. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. — А вие защо сте го търпели? Девойката се усмихна тъжно, безпомощно и сви рамене в наивен и доверчив жест. — Навярно заради името ви! — каза просто тя. С. Северняк, П, 76. На овална порцеланова плоча стоеше фотография на младо момиче.. Очите й бяха големи, бистри, а усмивкатай.. каква доверчива, радостна усмивка! Й. Йовков, Разк. III, 39.
ДОВЕРЧИВО. Нареч. от доверчив; с доверие, с вяра. Иглика го слушаше доверчиво и детските й мечти рисуваха едно чудно бъдеще. Елин Пелин, Съч. II, 53. Той не пускаше момченцето, а и то се държеше доверчиво за ръката му. Т. Харманджиев, Р, 81. Всяка нейна дума беше моя, всяка моя мисъл — нейна! Доверчиво отпуснатата й в дланта ми ръка ме пареше като съвест. Кл. Цачев, СШ, 137.
ДОВЕРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на доверчив. Към този човек .. той изпитваше особено чувство на предразположение и доверчивост. Б. Обре-тенов, С, 105. Тя мислеше, че има работа с честен човек, на чиято закрила оставяше с пълна доверчивост своята личност и своята чест. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 31. Мария е трагичен образ, жертва на детски чиста доверчивост и обич. Г. Константинов, ПР,
45. През 1849 г. [Раковски] закупил да събира всички даждии и берии от Узунджовския панаир, но поради голямата му доверчивост съдружниците му го изиграли и го дали под съд. Н. Ферманджиев, РХ, 26.
ДОВЕРЯ. Вж. доверявам.
ДОВЕРЯВАМ, -аш, несв.; доверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Разкривам, съобщавам някому нещо, обикн. тайни, съкровени неща, които не трябва да се знаят от другите; поверявам. Моят познат лейтенант,.., тук ми доверяваше и копнежите, и болките си. Разтваряше си просто сърцето и разказваше ли, разказваше... Ст. Станчев, HP, 97. Тя винаги първа научаваше новините и клюките от цялото село и първа ги доверяваше на другарките си. Ст. Марков, ДБ, 218. И Здравко понякога съжаляваше, че не случи с женитбата. Да няма кому да довери тайните си вкъщи... Кр. Григоров, Н, 165. Кажи ми, сестро моя, довери ми / копнежа си най-спотаен и плах! Бл. Димит-
ова, Л, 231.
. Поръчвам на някого, в когото имам доверие, да пази, да се грижи за някого или да извърши нещо или му предоставям да пази, да съхранява нещо; поверявам. Покойният ми баща .., изпрати мене и брат ми Григора в Габровската гимназия, като ни довери на покойния Милан Радивоев. СбЦГМГ, 12. — На тебе я доверявам, Марине. Ще я закриляш, ще внимаваш. Г. Райчев, ЗК, 207. Сами беше станал като че по-свободен с него, no-сърдечен. И при мисълта, че Сами .. му е доверил такава опасна работа, Евгени се чувствуваше горд и радостен. Д. Ангелов, ЖС, 196.
3. Обикн. несв., непрех. Остар. Вярвам, доверявам се. — Нашата апостолска длъжност е само да организираме въстанието..; а после нека народът си избира за предводители такива лица, на които той доверява. 3. Стоянов, ЗБВ I, 416. Девойката не доверяваше на очите си. Страхувайки се да я не издадат, тя все гледаше към двора. Н. Попфилипов, РЛ, 63. Не бързаше [Левски] да доверява на хората; опипваше като в тъмнина, изпитваше, загатваше и само когато истински се уверяваше в човека,.., дръпваше го настрана, та да му каже прямо и ясно защо бе дошъл при него. Ст. Дичев, ЗС П, 244. доверявам се, доверя се страд. И пак се занареждаха имена на люде сигурни и смели, люде, на които може да се довери тайна, на които може да се разчита. Ст. Дичев, ЗС II, 223. Такава важна работа не бива да се доверява на случайни хора.
ДОВЕРЯВАМ СЕ несв.; доверя се св., непрех. 1. Отнасям се с доверие, проявявам доверие към някого или нещо, опирам се, осланям се на някого, на когото вярвам. Апостолът, който иска сам да го [Д. Общи] изпита, не му се доверява и затова не го запознава навсякъде с членовете на комитета. Ив. Унджиев, ВЛ, 229. — Не й се доверявай. Capo, Красимира е лукава. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Не се доверявайте на пътеводител, който ще ви каже, че до хижа „Бузлуджа“ се отивало за два-три часа. Ст. Станчев, ПЯС, 18. — Да прехвърлим на сина твоите работи, пък той ще се съветва с мене.. — А бе аз исках ти, че си по-улегнал човек, знаем се отдавна, пд мога да ти се доверя. П. Славински, ПЗ, 236. — Щом сме
