доверие: — На това, за тепсийка. Д. Талев, ЖС, 90. Населението отначало не погледна с голямо доверие на американските лози. Хр. Даалиев, ТИА, 10.
◇ Вот на (остар. за) доверие (съкр. доверие). Полит. Одобрение на действията на правителство или на негов представител, изразено чрез гласуване. Общинските и областните партийни ръководства — ..си самогласуваха .. вот на доверие. Диал., 1990, бр. 7, 3. „С това,.., ще дадем още един вот за доверие на г-да Стамболова и Кара-велова..“ С. Радев, ССБ П, 459. „Сложихме край на правителствената криза, но пред нас стоят трудни задачи“ — заяви министър-председателят .. само няколко часа след като правителството му получи доверие в парламента. РД, 1977, бр. 222, 6. Кредит иа доверие. Нов. Полит. Доверие на избирателите в определена политическа сила или политик, за които те гласуват с очакване то да бъде оправдано, когато избраниците им поемат управлението на страната. Когато дойдохме на власт, получихме от избирателите си огромен кредит на доверие. 168 часа, 2000, бр. 40, 2. И двамата полски премиери са стартирали с еднакво висок кредит на доверие. ОВ, 1990, бр. 13487, 4. На доверие. 1. Без специално доказване, без проучване. На регулатора се „казва“ какво трябва да върши. Тъй като този „машинен език“ е доста особен, приемете на доверие, че съществува начин хората да разговарят с машините. К, 1963, кн. 9, 22. Камен намери батальона, който лаге-руваше в хижата под Мургаш. Приеха го на доверие — идеше с парола. В. Андреев, ПР,
125. 2. В съчет. с вземам, давам, купувам и под. Без да плащам, без да ми се плаща веднага (вземам, давам, купувам); на вяра, на кредит. — Кой ви каза, че ще купувам от Вас на доверие! Всичко плащам в брой и в жълтици. К. Петканов, ЗлЗ, 203. — На доверие ти ги [гвоздеите] дадох, а ти не ми ги плати. В. Попов, Избр. пр, 30.
ДОВЕРЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Юрид. Лице, което е поверило правната си защита на адвокат; довереник. Съдията, не желаейки да изложи ни един от двамата писатели, предложи помирение, като помоли Чеш-меджиева да поиска извинение от името на своя доверител. М. Кремен, РЯ, 512. На защитниците бе разрешено да говорят по четвърт час.. Във всеки случай тяхната набързо скърпена защита не отегчи положението на никого от нас и никой от тях не се опита в интереса на доверителя си да прехвърли вина другиму. Ем. Манов, ПЯ, 38.
ДОВЕРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се пази в тайна, който не подлежи на разгласяване; поверителен, таен. В доверителните си беседи с близки приятели той раздухваше историйката до размерите на една любовна приказка от
Хилядо и една нощ... Ив. Вазов, Съч. X, 160. Скоро онези, на които можеше да довери, ставаха цяла дружина и тогава, както в Карлово и Войнягово, той разправяше за Раковски и легията; и както в Карлово и Войнягово, след тия доверителни разкази идеха песните, скоковете и надтичването. Ст. Дичев, ЗСI, 426.
2. За глас, тон — с който се съобщава нещо, което трябва да се пази в тайна, което не бива да се разгласява. Лукан млъкна,.., примъкна се по-наблизо. Гласът му стана доверителен и глух. — .. Този човек има нещо
— кахър има, мисъл има.. Дострашава ме чак понякоги. К. Константинов, СЧЗ, 154.
— Бърза заповед от щаба! — докладва Загорски. Бендерев протегна ръка да я получи. — Устна! — отвърна с доверителен тон Загорски. В. Геновска, СГ, 376.
◇ Доверително писмо. Остар. Канц. Пъл-номощно; довереност.
ДОВЕРЙТЕЛКА ж. Юрид. Жена доверител; довереница. Съдиите слушаха настръхнали тоя свиреп към доверителката си защитник. Ив. Вазов, Съч. XIII, 25. — Но все пак аз питам свидетеля, опитвал ли се е той да интимничи някога с моята дове-рителка и какво е последвало след това? К. Калчев, СТ, 231.
ДОВЕРЙТЕЛНО нареч. Книж. С доверителен глас, тон. Кукена не я удари — само я придърпа към себе си да говорят по-ти-хо. — Скрил съм ги [пендарите] — доверително, като на своя съучастница, й каза той. — Когато ти дотрябват, ще ти ги дам. П. Славински, ПЗ, 11. Бенковски се наведе към Танча и каза някак доверително:
— Ти, бай Танчо, ме познаваш. Но не ми казвай на име и не казвай никому, че съм оттук. Л. Стоянов, Б, 45. — Ще бъда искрен — каза доверително полковникът. — Не обичам немските войскови части. П. Илиев, ЛВ, 262.
ДОВЕРЙТЕЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на доверителен.
— Елате, елате — протегна ръка князът. В гласа му звучеше мекота и доверител-ност. Найден Загорски никога не бе го виждал тъй любезен и сърдечен. В. Геновска, СГ, 12.
ДОВЕРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Доверчив. Аз растях весела и доверлива. Ч, 1875, бр. 8, 381.
ДОВЕРЛЙВО. Остар. Нареч. от до-верлив; в доверие. Миролюбивият цар же-лаял да живее доверливо, без сякакво запа-зяне с народа, който го обичал и уважавал. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 260-261.
ДОВЕРОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Апт. Прил. от довер. Доверов прах. Доверови таблетки.
ДОВЕРЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е склонен да проявява доверие, който лес
