станал един от неговите най-близки и доверени хора. Н. Ферманджиев, РХ, 122.
ДОВЕРЕНИК, мн. -ци, м. 1. Доверено лице на някого, лице, което се ползва с доверието на някого и на което се доверява изпълнението на нещо. Христакиев изпрати свои довереници из Тозлука да дигнат турците, сред които имаше голямо влияние. Ем. Станев, ИК I и П, 481. Тя [Емилия] беше работила в частни фирми и знаеше, че господарите не търпят задълго доверениците си, които знаят за тях повече неща, отколкото им се полага да знаят. А. Гуляшки, Л, 236. До царя бе великият лого-тет Георги Тертер, а до царицата нейният довереник, протовестиарият Добрил. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 432. — Тоя Златанов не е цвете за мирисане — открито заговори капитан Генов. А щом Генов, царският довереник, каже така, думата му на две не става. П. Илиев, ЛВ, 40.
2. Лице, на което нещо се доверява, пред което се изказват тайни, съкровени неща. — Той има нужда от морална подкрепа, трябва да довери на някого мислите си, колебанията си. Защо да не съм аз този довереник. В. Райков, ПВ, 72. Без да ще, Голям Борован направи Сирма довереник на чувствата си към Руска, като веднъж неволно възкликна пред нея: — Ех, Сирме! Много я обичам! Д. Ангелов, ЖС, 380. Нашето младо поколение очаква да срещне в училището наред с всичко друго учителя довереник, търпеливия съветник в моменти на парливи и неясни преживявания. ЖД, 1967, кн. 6, 18.
3. Разг. Доверител. Адвокатът нервно по-шепва нещо в ухото на довереника си, ала той маха безгрижно с ръка. П. Бобев, К, 74. Старият Тъкачев млъкна и се отпусна,.. На своя блуден син .. той гледаше като на противна страна и същевременно като на довереник. Г. Караславов, ОХ I, 243. Но адвокатът не се предава лесно.., търси и най-малката пролука, за да измъкне довереника си. Диал., 1990, бр. 7, 4.
ДОВЕРЕНИЦА ж. Жена довереник; до-вереничка. Ето как въвлякохме в движението голямата скъперница и довереница на властта баба Евга. Сл. Трънски, Н, 470. Тя е хладна, разсъдъчна и опитна в дворцовите отношения дама, която има значение за Гьоте като възпитателка, като съветница, като довереница във вълненията и съмненията му. М. Арнаудов, Г, 23. Умееше [баба Мара] да предразположи човека към откровеност, умееше да стане довереница на стари и млади. Ел Огнянова, НШ, 10.
ДОВЕРЕНИЧКА ж. Довереница. Наро-дната представителка .. работи като механик на АТЦ .. в Благоевград и е довере-ничка на избирателите от II избирателен район. НМ, 1976, бр. 258, 2.
ДОВЕРЕНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Доверие, проява на доверие. Наглед всичко би се показало от добро по-добро: той се ползува от уважението и довереността на императора, който му е сам цензор. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 82-83. Инженерът беше здраво свързан с германците, но не по същата линия на политическа довереност, по която сам той или кой да е от министрите в кабинета бе свързан с тях, но по някаква друга, много по-тайна и по-доверена. П. Вежинов, ВП, 49.
2. Документ, който удостоверява правото на някого да действа от името на лицето, издало документа; пълномощно. Веднага си спомних думите на генерала. Когато ми връчи довереността, каза: — ..В школата не е като в полка.. Трудно ще ти бъде, но. .. Затова те и изпращаме. А. Станоев, П, 10-
II. Отводът може да бъде предявен и от ищеца, ако действующето от страна на ответника лице, като довереник негов няма довереност за това и не може да бъде нито по закона, нито по обичая негов представител в съда. ВП, 38.
— От рус. доверенность.
ДОВЕРИЕ, мн. няма, ср. 1. Убеденост, увереност в честността, искреността, добрите намерения на някого; вяра. Двамата бяха живели в обич и доверие. Елин Пелин, Съч.
III, 13. Благодаря ви, приятели, за доверието, което имахте към мене, и за любовта, която показахте към моето поробено отечество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 410. Апостолът подчертава своето доверие към А. Кънчев, като му възлага касиерството през цялото време на тяхната съвместна обиколка. Ив. Унджиев, ВЛ, 236. — Ти излезе по-смел, отколкото съм предполагала. И това някак си ме сближи с тебе и ми възвърна доверието към хората... К. Калчев, ДНГ, 79. Стрезов: Бих искал да знам какво трябва да бъде моето отношение към прекия ми началник капитан Деянов? Генералът: По моя заповед от него временно е снето всякакво доверие, докато се изясни окончателно участието му в тази история. В. Нешков, П, 28. Игнатиева ме извика настрана в коридора и ме запита малко тихо дали познавам този тип Топ-лийски, който не й вдъхвал никакво доверие. К. Калчев, СР, 64.
2. Убеденост, увереност в способностите и възможностите на някого, в добрите качества, надеждността на нещо; вяра. Чувствува-ме голяма радост и някакво преувеличено доверие към онези, които са пред нас в окопите. Й. Йовков, Разк. П, 157. Верен изразител на основните стремежи на поробения народ, Апостолът също така хранеше безгранично доверие в неговите сили и възможности. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Не му [майстор Кочо] обясняваше вече надълго и нашироко най-прости неща,.., а му казваше с
