Каква радост щеше да бъде, ако можеха сами да доведат цялата работа до нейния естествен край! П. Вежинов, СО, 88-89.
6. Диал. За жена, когато се омъжи втори път — имам дете (деца) от първия си брак, което (които) идва (идват) с мене в новото ми семейство, при новия ми съпруг. Тя се омъжила отново, довела две деца и заварила едно. довеждам се, доведа се страд. Всички войски от отрядите на Ботева и Маринова се построиха в четвероъгълник на една поляна при Кюстендил. Тук се доведоха обезоръжени чинове от двата полка, изменили на клетвата си. С. Радев, ССБ II, 257.
О Довеждам / доведа до просяшка тояга
някого. Ставам причина някой съвсем да обеднее, разорявам го напълно. Поговорих им за тежкото положение на село,.., за причините, които доведоха нашия народ до просяшка тояга, и за изхода от това тежко положение. Сл. Трънски, Н, 123. Ето сега и него, не го ли доведоха до просяшка тояга? Уважаван от всички полковник, бъдещ генерал, може да се каже, превърнаха го в отрепка, в нищо! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374. Довеждам / доведа нещо до. знанието на някого. Книж. Съобщавам някому нещо. Настоящата ми строго поверителна заповед да се препрати и доведе до знанието на всички окръжни и околийски управления за най-точно изпълнение. Ст. Дичев, ЗС П, 677-678. Какъв (кой) вятър те доведе някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочаквано появяване, идване на някого някъде. — Мирчо ... какъв вятър те доведе посред нощ — зашепна тревожно Янко вата майка. Ем. Коралов, ДП, 27. Ето, тази вечер те бяха навалени около сказчика,.. „Кръглите“ го приеха като гост на градчето и вече го имаха за свой човек. Другите искаха да го чуят, за да разберат що за птица е и какъв вятър го е довел при тях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45.
ДОВЕЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от довеждам и от довеждам се. Довеждането на осъдените предизвика смут сред войскари-те. М. Смилова, ДСВ, 285. В деня на сватбата момчето е действуващо лице само при вземането на момата, венчаването и довеждането й в къщи. Ив. Хаджийски, БДННI, 158.
ДОВЕЗА1. Вж. довезвам1.
ДОВЕЗА2. Вж. довезвам2.
ДОВЕЗВАМ1, -аш, несв.\ довеза, -еш, мин. св. довезах, св., прех. Веза и това, което е останало за везане, извезвам нещо докрай. Везала Станкя ръкави, /.. / Па хи коприна не стигна / ръкави да си довезе. Нар. пес., СбНУ XLVII, 111. довезвам се, довеза се страд.
ДОВЕЗВАМ2, -аш, несв.\ довеза, -еш, мин. св. довезох, прич. мин. св. деят. дове-зъл, -зла, -зло, мн. -зли, св., прех. Остар. и диал. Довозвам, докарвам. Клеос и Битон, впрегнали са в колесницата и довезли майка си до храма. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 127. На лозе ходих, мале ма, /.., / коле насякох, мале ма, / .., / пърте довезох, мале ма, / .. / Градинка сградих, мале ма. Нар. пес., СбНУ XLVI, 276. довезвам се, довеза се страд. Единът [от пътищата] е правен от братът на египетския кедив,.., за да може тоя азиатец да са довезва рахат до лятната си къща. С, 1872, бр. 39, 310.
ДОВЁЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довезвам1 и от довезвам се.
ДОВЁЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от довезвам2 и от довезвам се.
ДОВЁК. Вж. д о в е к а.
ДОВЁКА, довёки и (съкр.) довёк нареч. Остар. и диал. 1. До края на живота; завинаги, вечно. [На Момчил] му се струваше чудно, че е тука, че има дете и Елена е негова жена, а не болярска дъщеря, сякаш му бе писано да бъде довек самин. Ст. Загорчи-нов, ДП, 472. — Подарявам го [кръстчето] на детето. Ето слагам го на шийката му. Там ще си остане довеки. Г. Райчев, ЗК, 190. — Тодоре, левен Тодоре, / дечица ситна росица, / имане гнило бунище, / хубаво либе довека. Нар. пес., СбНУ XLIII, 362. Тумба-лумба два дни, а довека гладни. — Тумба-лумба за три дни, уф та леле довека. П. Р. Славейков, БП II, 177.
2. Докато съществува светът; вечно, безкрайно. — Отделил съм нещичко, та... да го скъташ, да ви си стои, все ще потрябва. .. То тази проклета война няма да е довека. Г. Караславов, ОХ I, 445. Не жаля аз за род-ний край, / довека гордо той ще трай / и аз все същий ще го зърна, / когато и да се завърна. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 52.
ДОВЁКИ. Вж. довека.
ДОВЕР м. Остар. Апт. Само ед. Лекарство, обикн. на прах или на таблетки, против кашлица. // Ед. и мн. Отделна таблетка от това лекарство.
— Англ. от собств.
ДОВЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се ползва с нечие доверие, комуто може да се вярва. Знаех, че той дълги години е ходил по планините, че е бил близък и доверен другар на Апостола. И. Йовков, Разк. III, 82. Изпратен съм при вас .. и трябва да ви говоря още тая вечер... — каза Павлович. И прибави доверително: — Отнася се до народните ни работи. — Заповядайте! — .. Господата са мои доверени хора. Ст. Дичев, ЗС I, 119. До стрина Илчовица .. често достигаха думи и натяквания, пращани от доверени на стрина Венковица жени, че дъщеря й била разглезена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 276. Поставил се на разположение на народния войвода [Раковски], Хаджията
