ли имах доведена сестра... О, той безумно я обичаше! М. Марчевски, П, 112. А в ония години майка ми наистина се държеше с мен като с доведено дете, бях за нея живо нещастие и незаслужена обида от живота. А. Гуляшки, ДМС, 160. Една жена имала две дъщери: едната била доведена, другата
— заварена. Д. Минчев, БЕ П, 31. Доведен син.
ДОВЕДЕНИК, мн. -ци, м. Син от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, обикн. по отношение на новия й мъж; доведен син. Вторият му баща не е лош човек, но има и други деца и не може да подпомогне доведеника си в училището. Ив. Бурин, НП, 74.
— Друга (диал.) форма: доведнйк.
ДОВЕДЕНИЦА ж. Дъщеря от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, обикн. по отношение на новия й мъж; доведена дъщеря.
— Друга (диал.) форма: доведнйца.
ДОВЕДЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от доведеник и от доведеница; доведено дете. Една зла жена имала две деца — и двете момиченца: едното заварениче, а другото до-ведениче. Чичо Стоян, ДК, 37. — Наистина, чудни работи се вършат в нашата държава. Вчера, се вика, ни роди като свободни граждани и вече хвана да ни смята за дове-деничета. Ст. Чилингиров, ХНН, 85.
— Друга (диал.) форма: доведнйче.
ДОВЕЖДАМ, -аш, несв.\ доведа, -еш, мин. св. доведох, прич. мин. св. деят. довел, св. 1. Прех. Като го водя, съпровождам, правя някой или нещо да дойде, да бъде на мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. — Другарите ми са тука. Отивам да ги доведа. У нас ще нощуват. Д. Талев, И, 371. Отидох аз в ближното градче, та доведох оттам околийския лекар. Т. Влайков, Съч. П, 55. Довеждат коня на Индже и той се качва на него. И. Йовков, СЛ, 131. Хаджи Генчо излязъл, но скоро са върнал назад и довел дъщеря си за ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 92. Една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Заптиетата ме оставиха до една порта и влязоха вътре да доложат, че са ме довели. К. Величков, ПССъч. I, 6. // За път, пътека и под. — като насочвам движението на някого или нещо, правя да дойде до определено място. Без да усети, Теодосий се задълбочи в гората,.. Пътечки шареха на всички посоки и както бе унесен, често пътечката го довеждаше до някой непроходим храсталак. Ст. Загор-чинов, ДП, 209. Човек би трябвало да знае защо живее,.. Най-сетне мозъкът затова му е даден, за да осъзнае изходените пътища и да разбере докъде са го довели. Ем. Манов, ПС, 33.
2. Чрез вада, канал, ров или тръби правя някаква вода да потече, да стигне, да дойде до определено място; докарвам. От планината доведоха вода и шарени чешми зашуртяха по селата. Елин Пелин, Съч. IV, 99.
3. Ставам причина, правя някой да дойде, да бъде на определено място, някъде; докарвам. Съдбата довежда тия войски при бреговете на Струма. Й. Йовков, Разк. III, 135. Склонността към леност и удобства,.., беше го довела в старата воденица. Елин Пелин, Съч. Ш, 46. // Ставам причина, правя някой да заживее на мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори. — Ти ще да ожениш сина си и ще да доведеш в къщата си зла и непослушна снаха. Л. Каравелов, Съч. II, 9.
4. Прех. и непрех. с предл. д о. Прен. Пораждам нещо, предизвиквам проявата на нещо, ставам причина за извършването на някакво действие, за някакво събитие. Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 170. За някаква съвсем ни-щожна част от секундата температурата на урановия блок се повишава на десетки милиони градуси, което довежда до ужасяващ взрив — това е атомната бомба. Ц. Цанев, A4, 15. Най-сетне героичните борби на народа през пролетта на 1876 г., които косвено доведоха до освобождението на България, завършиха венеца от епичните дела на комитета. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Разпродаването на турските чифлишки и други земи не довело до изравняването на българските селяни, а обратно, засилило разслоението всред тях. Ист. X и XI кл, 187. — Понякога и минималните количества отрова могат да доведат до гибел... П. Вежинов, ДБ, 151.
5. Прех. и с др. същ. с предл. до. Ставам причина, правя някой да премине в ново състояние, да стигне до някакъв резултат или да извърши някакво действие; докарвам. По цели часове се умисля, нищо не пох-ваща, нищо не говори. .. Рисуването я доведе до този хал. Н. Русев, П, 14. Всичките му опити го довели до извода, че при окото може да се говори за четири вида чувствителност. Вл. Харалампиев, ПСС, 94. Куршумите бръмчеха около мен, огънят се усилваше Чувствувах вече, че всяка загубена минута може да ни доведе до гибел. П. Вежинов, НС, 50. — Тая страст ще го доведе до самоубийство... Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 108. // Йравя нещо да достигне в развитието си до определена граница, предел. После наставнически и надълго обясняваше какво нещо е броненосец и какво — тор-пилъор и неусетно довеждаше разговора до морската битка при Скагерак. Й. Йовков, Разк. II, 18. За пръв път момчетата се сблъскаха с истинския сериозен живот,...
