3. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен, благотворен. Чета сега "Писма от Африка " на полския романист Сенкевич, неотдавна бродил из дълбочините на тоя материк, и срещам там хубави размишления за добротворно-то влияние от пътешествия. Ив. Вазов, Съч. XV, 100.
ДОБРОТВОРЁНИЕ ср. Остар. Книж. Добротворство, добродеяние, благодеяние. Ти трябва да си почиваш от всичко, обаче не и от делата на любовта и человеколю-бието; зачтото добротворението е най-доброто богослужение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 60.
ДОБРОТВОРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Човек, който прави добро, който върши добри дела; благодетел, благотвори-тел, добросторник, добротворител. Тогава ще можете да бъдете добротворци: да нахраните гладни, да напоите жадни, да облечете голи. С. Радулов, НД (превод), 42. Той дене-ноще ся блъскаше и работеше все за пари.. Да бяше с по-благороден дух оня момък при такъв труд би ся и възвисил да стане добротворец и на ближните си, и на себе си. Й. Груев, СП (превод), 229.
ДОБРОТВОРЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Добротворец, благодетел, благотворител, добросторник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОТВОРСТВО, мн. -а, ср. Книж. Вършене на добри дела, на добрини; добродеяние, благодеяние. В раздаването, в жертвата, в почина към добротворство е висшият смисъл на живота. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 172. А планината прави човека чист. Възвисява го. Подтиква го към отзивчивост, към добротворство. Б. Болгар, ВН, 1962, бр. 3265, 4. Тя [литературата] е призвана да сее разумното, доброто, вечното, да преодолява предразсъдъците, които разделят хората, да обединява хората чрез основата на хуманизма и добротворс-твото. П. Зарев, ЛФ, 1977, бр. 1, 1. Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворство, отколкото бедните и неучените человеци. П. Кисимов, ОАI (превод), 56.
ДОБРОТЕЛЁСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Доброснажен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОТЙЯ ж. Диал. Доброта.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРОУСТРОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е добре уреден, устроен; благоустроен. Следователно единството на таз наука е необходимо, както е то необходимо у едно доброустроено домакинство или общество... У, 1871, бр. 5, 68.
ДОБРОХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Доброжелателен, доброволен. Но и они с доброхотно произволение треба да воздават един на други долж-ната си почест, на които са измежду тях по-предни, или на премудрост, или на старина, или на друго някое достойнство. Р. Попович, X, 148-149.
— От рус. доброхотный.
ДОБРОХОТНО. Остар. Книж. Нареч. от доброхотен; доброжелателно. Той махна доброхотно с ръката си и аз седнах на един фотейл, а Субхи-бей до мене. Св. Миларов, СЦТ, 63. Като се явим, или се срещнем с някой си, треба доброхотно да им воздадем достойно поздравление. Р. Попович, X, 143.
ДОБРОЧЁСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Честит, щастлив; доброчес-тен, доброчестит, доброчестив. Противоп. злочест, нещастен. Милий народе български! Всичките около тебе народи са наслаждават от доброчест живот във всяко едно отношение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 169. Никой не отказва, че народното просвещение, на-родното образование,.., ще ни доведе до едно по-благополучно и доброчесто състояние. Ступ., 1875, бр. 5, 34. — Царю ле, царю честити, / честити и доброчести, / .., не-дея си къпа войската, / че има болни сякак-ви, войската ша си разболиш. Нар. пес., СбНУ XV, 24. Да са честити и доброчести младоженците! Ст. Младенов, БТР I, 549.
2. Благочестив; благонравен, добронравен, доброчестен, доброчестив, доброчестит.
ДОБРОЧЁСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Доброчест, доброчестит, доброчестив. Противоп. злочестен. — Послушай ме Ивайло, не пропадай за мене. Ти ще бъдеш доброчестен, може би и повече от оная, която ще ме замести. Ив. Вазов, Съч. XXI, 44. А каква е основата на един доброчестен живот? Основата е — правдата, законността. ПСп, 1876, кн. 11-12, 27. Прегърна децата в прегръдките си и ги държеше със сълзите си;.. Доброчестна-та Графица не намерваше думи доволни, за да им докаже онова, що усещаше тя сама в оная минута. Й. Ненов, ЧГ (превод), 48. Която й мома най-доброчестна, / нейната паламарка най-напред върви. / О, Еньо, Еньо, Еньова бульо, / сегни извади паламар-ката. Нар. пес., СбВСт, 171.
ДОБРОЧЕСТЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Доброчест, доброчестен, доброчестит. Противоп. злочестив.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОЧЁСТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Щастие, благополучие, доброчес-тина. Противоп. злочестие, злощастие, зло-честина. Едни [божества] били добри, защото награждали человеците с доброчестие и спомагали им в работите,.., а други били зли. Д. Войников, КБИ, 17. — Ех, то нейни
