на класния й наставник., е наложено мини-мално наказание,., трябва да се пази от наклонения път на своя неблагоразумен.. брат. Д. Бозаков, ДС, 87. — Аз не съм се здрависал с милостта ти, братовчеде... Това стигаше. Фръжин се приведе ниско, отвърна на добросърдечното признание с дълбок, приятелски поклон. Д. Добревски, БИ, 129.
ДОБРОСЪРДЕЧИЕ, мн. няма, ср. Качество на добросърдечен; добродушие, доб-росърдечност, благодушие. Противоп. ко-равосърдечие. Един наш ранен войник гощаваше.. съседа си сърбин,.. След справка узнах, че нашият войник получил раната си от същия в боевете при Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на българската душа и характер добросърдечие. Ив. Вазов, Съч. V, 143. — Де-е! — сръга той воловете си и като минаваше покрай мене, ми се усмихна, просто така, от дружелюбност и добросърдечие.
Н. Тихолов, ДКД, 14.
ДОБРОСЪРДЕЧНО. Нареч. от добросърдечен; с доброта, добродушно. Противоп. коравосърдечно. Ако господин деспо-тът има някаква молба, нека добросърдеч-но и чистосърдечно да я изложи пред пълномощника на логотета. Д. Добревски, БИ, 67-68. Усмихвам се добросърдечно.
ДОБРОСЪРДЕЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от добросърдечен; добросърдечие, добродушие, добродушност, благодушие. Противоп. коравосърдечност. Животът в уличката беше умален вид на живота изобщо — зад неговата идилич-ност и привидна добросърдечност експлоатацията си оставаше експлоатация и търговията — търговия. Ем. Станев, ИК 111,110.
ДОБРОСЪРДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добросърдечие, добросърдечност, благосърдечие. Така и человеците.., изпадат много пъти в безчестие и бедност. По толко е голямо божието добросърдечие, щото и тогава .. той ги приема., и ги прощава. П. Р. Славейков, СК, 28.
ДОБРОСЪСЕДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който става, който се осъществява между добри съседи, между добре настроени един към друг съседи, обикн. съседни държави. Добросъседски отношения. Добросъседско сътрудничество. Добросъседска политика.
ДОБРОСЪСЕДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Добри взаимоотношения между съседи, обикн. съседни държави. Българският княз [Симеон] се ползувал с авторитет и от него се страхували всичките му съседи. Византийският патриарх и император достигнали до унижение в молбите си към него за мир и добросъседство. Ист. X и XI кл, 47.
ДОБРОСЪСТОЯНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благосъстояние, благоденствие. Писачът на тая брошура г. Ф. А. казва, че добросъстоянието и мирът на цяла Европа зависи от съвършеното изпъждане на турците из Европа. НБ, 1876, бр. 25,
100. Вещественото добросъстояние е глав-ното условие, за да бъдат тези народи честити, богати и просветени. Ступ., 1875, бр. 7-8, 49.
ДОБРОТА, мн. няма, ж. Качество на добър човек; добрина. Не се и опитвам да разкажа за оная доброта и кротост, която се излъчваше от нея, та всеки, който се гневеше или лудуваше, виновно свеждаше пред нея глава. А. Дончев, ВР, 157. Хубавото лице на монаха светеше от щастлива и сърдечна усмивка и в кротките му очи грееше доброта и мъдрост. Елин Пелин, Съч. I., 95. От неговата [на Хр. Ботев] поезия блика действително възмущение от неправдата,.. Той знаеше, че пасивната доброта е мост на злото. Ас. Златаров, Избр. съч. И, 353. // Добро отношение към някого. Можех ли аз да възпра сърцето си, като виждах добротата на Иванка към мене и към татка? В. Друмев, И, 7. Той [Жарле] така добре играеше ролята си, че чиновниците [на затвора] се счетоха задължени да му говорят с необикновена доброта. БД, 1909, бр. 26, 2.
ДОБРОТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. 1. Който прави добро, който върши добри дела; благодетелен, благотворителен, добросторен, добродеен, добродетелен, доброчинен. Стражарът помисли себе си за изгубен, когато видя и стра-шилото, но страхът му ся измени завчас в радост, като видя добротворното страшило, че ся хвърли против тигра, когото удуши. К. Пишурка, МК, 22. — Всичко ще се оправи, дете. Бъди спокоен. Лежи. Почивай. И повече да ядеш, повече да ядеш — сили ти трябват сега! Как ти е името?.. Защо да продължавам да крия моето си име, и то от тоя стар, добротворен и кротък хекимин? Нали потерята остана някъде надалече от нас! Ст. Дичев, Р, 165. Или виждаш слепи и сакати / там на твоя праг застават, / а ръка ти / щедра, неуморна, / милости раздава, / майко добротворна! Ем. Попдимитров, К, 113. // Който е присъщ на човек, който прави добро, който върши добри дела. Зная, понеже имате вие милостива душа и добротворно сърце и желаете да сторите добро. Защото това е добро общо за целия български народ, моля ви да помогнете на това. В. Мутафчиева, ЛCB II, 362.
2. Благотворителен (в 1 знач.). Женското добротворно славенско дружество в Москва намерява на 1 идущаго октомврия да отвори училище за български и сръбски девойки. У, 1871, бр. 16, 253.
