ваше секи, който я беше видял. Е. Мутева, РБЦ (превод), 23.
ДОБРОСТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който върши добри дела, който прави добро; добродеен, добро-творен, доброчинен. Противоп. злосторен. От историята човек може да изучи човека. Защото в нея той ще виде истински изобразени наклонности,.., добри и лошави нрави, добросторни или злосторни човеци, под волята на които е попадвала съдбата на цял народ или на цяла страна. Д. Войни-ков, PC, 117. Ние усетихме радостлива гордост за това, дето нашият град произвел такива доброжелателни и добросторни мъже, каквото сте вие. У, 1871, бр. 23, 357.
ДОБРОСТОРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който прави добро някому, който върши добрини; благодетел, добро-творец. Противоп. злосторник. — От това, което досега ми разказвахте, мога да си мисля, че Хюсни паша се е показал към вас пак добър; и мисълта, за това не ви ли въздържаше от предприятието, което трябваше да опропасти досущ вашия доброс-торник? Св. Миларов, СЦТ, 55. Той искаше да стане добродетел, добросторник на своите съграждани, като ги поучава да правят онова, що е добро и полезно за тях, за тяхното подобрение. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.
ДОБРОСТОРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добротворство; добродеяние. Примера на Светите [Кирил и Методий] тряба да бъде за нас., постоянно правило за родолюбив, братолюбие и добростор-ство. Ч, 1872, кн. 13, 712.
ДОБРОСЪВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който работи прилежно, съвестно, акуратно, който изпълнява задълженията си точно както трябва, както е необходимо. А с тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучавах ги грижливо. Защото исках да бъда добросъвестен и прилежен ученик, защото по никой предмет не желаех да имам слаб, нито дори среден успех. Т. Влайков, Съч. 1П, 44. Той [Кръстевич] е един не напълно осъществен български учен поради много житейски причини, той има всички качества на учен — знае езици, получил е солидно образование в Цариград и Париж, не е суетен, а упорит и добросъвестен. Т. Жечев, БВ, 140. Ако критикът на Вашето, наедно и мое дело, би показал самите недостатки на книгата ни, както прилича на един добросъвестен критик, то поблагодарил му бих и аз. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31.
2. Който е израз, проява или резултат на добросъвестност. И сега предаваме тая книга на читающия свят с твърдо убеждение, че той ще види в нея един добросъвестен труд. С. Радев, ССБ I, 20. Доволни от по-раншната добросъвестна татова работа и от неговата опитност, [първенците] сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр. I, 123. Добросъвестното отношение към труда е първото и най-ценно качество, което родителите са длъжни да развият у своите деца.
— Друга (остар.) форма: добросовестен.
ДОБРОСЪВЕСТНО. Нареч. от добросъвестен; прилежно, съвестно, старателно, акуратно. Петър никога не беше го чул да запротестира за нещо,.. Трудеше се като пчела упорито и добросъвестно. И. Петров, НЛ, 149. В това време излизаха статиите и книгите за Яворов. Те бяха добросъвестно написани, с любов към поета. М. Кремен, РЯ, 30. Възлагаха ми се малки задачи, които винаги изпълнявах най-добросъ-вестно. Кл. Цачев, СШ, 9. — Ами ако бях искал разрешение, щяха ли да ме пуснат? Петър Войков забелязваше накъде води разговора момчето, но все пак отговори добросъвестно: — Май че нямаше да те пуснат... П. Вежинов, ЗЧР, 117.
— Друга (остар.) форма: добросовестно.
ДОБРОСЪВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на добросъвестен (в 1 знач.). Тяхната малко комична войственост, тежките, ръждиви кримки и кръстосаните патрондаши ни караха да се усмихваме, но от друга страна, голямата добросъвестност, честното "усърдие,.., трогваха ни до сълзи почти. Й. Йовков, Разк. II, 111. Тази чест той заслужава както поради сериозността на своите концепции, така също и поради рядката си добросъвестност и последователност. Cm. Минчев е образец на добросъвестен литературен деец. Ив. Богданов, СП, 149. Вред, където и да е бил на работа, той [Лилиев] е изпълнявал с прецизност, точност и добросъвестност своите задължения. Е. Каранфилов, Б П1, 139.
— Друга (остар.) форма: добросовестност.
ДОБРОСЪРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Добросърдечен.
ДОБРОСЪРДЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има добро сърце; добродушен, благодушен. Противоп. кораво-сърдечен. Тебе никой с нищо не застрашава, ти си благ и добросърдечен — нима можеш да убиеш човек, та бил той и нечестивец? Д. Мантов, ХК, 125. Най-дълбоко и вълнуващо е разкрит образът на работна-та, добросърдечна, кротка .. и безпомощна да се бори срещу злото Елка. Лит. XI кл, 107.
2. Който е израз, проява на добродушие, на доброта; добродушен, благодушен. — Щастливи бяхме ние под вашето мъдро и добро-сърдечно управление; дано всевишният ви дари с благодатта си; вярваме, тъй ще бъде и занапред... Ст. Дичев, ЗС I, 363. Той .. считал, че отличната ученичка.., на която поради добросърдечното застъпничество
