ДОБРООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Благообразен; добро-личен, добролик.
ДОБРООБРАЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество на доброобразен; благообразие.
— Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОПЙСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Краснописец, калиграф. — Да чета умея, а колкото за писмо — мъчно ми върви ръката.. А книгите и перото, дето виждаш, са на брата Григория. Такъв е добро-писец! Ст. Загорчинов, ДП, 199. Нужни са школи за юношите, библиотеки за грамотните, доброписци и подвързани. Затова той се вижда задължен да напише българско монашеско правило. Н. Драгова, КО, 78-79.
ДОБРОПЛбДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който дава добри плодове. Това молитствувание е кратко.., и с малко речи обема все, що человек желае на тойзи свят, сиреч през годината да нема суша, растенията му да бъдат доброплод-ни. БКн, 1859, кн. 1, 1. Харен град си, добро-плоден и воден/но защо си? Нямаш дух ти народен. П. Р. Славейков, КМ, 1871, 50.
ДОБРОПЛОДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество на доброплоден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОПОЖЕЛАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благопожелание; доброжела-ние. Въдвори ли ще се бла годатний мир, искреното добропожелание един към други и усердното взаимно съдействие за благоденствието за доброчестината на отечеството? Ил. Блъсков, КУ, 58-59. Амин, Герге.
— На подбив, кога искат да подиграят някого за добропожеланията му. П. Р. Славейков, БПI, 31.
ДОБРОПОЛЁЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Много, твърде полезен; благопотребен. Това состоянство се придобива с прилежното чтение на доброполе-зните книги. Н. Хилендарец, СПП, 10.
ДОБРОПОЛУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Благополучен. Четеше си книжката,.., разсъждаваше си за себе си и имаше ся по-доброполучна и от княгиня. И. Ненов, ЧГ (превод), 29.
ДОБРОПОЛУЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благополучие.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОПОРЯДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. 1. Който се извършва прилежно, съвестно; добросъвестен. После упражнението с правописателното правило., составление е., на добропорядъч-ното речение или произношение. Н. Хилендарец, СПП, 7.
2. Много порядъчен.
ДОБРОПОРЯДЪЧНО. Остар. Книж. Нареч. от добропорядъчен. Многопотреб-но е и краснописанието, чрез което учим се да писваме красноначертани букви и да ги совокупляваме добропорядъчно. Н. Хилендарец, СПП, 7. От вашата словестност се научих добропорядъчно да живея. Н. Хилендарец, СПП, 7.
ДОБРОПОСЛУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Много, твърде послушен. Впрочем сегашното ви събрание е свясно,..; депутатите състоят от няколко лица само и то разумни и добропос-лушни. П. Р. Славейков, ПХС, 42.
ДОБРОПОСЛУШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на добропос-лушен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОРАЗСЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който добре разсъждава или добре съди, отсъжда. А полезен ли е бил нашият вестник,.., това е работа на доброразсъдната публика и на безпристрастните читатели, да кажат правото. НБ, 1876, бр. 49, 191.
ДОБРОРАЗСЪДНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Качество на доброразсъ-ден.
ДОБРОРАЗУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Много, твърде разумен. Доброто произношение., придобива се, ако отбира някой прилежно чисти речи и доброразумни съчинителства, които биват такови, защо могат да определя-ват.. правите и добрите смиели на работата. Н. Хилендарец, СПП, 8.
ДОБРОРЕЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Красноречив; благоречив.
ДОБРОРЕЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на доброречив; бла-горечивост, сладкодумство, красноречие, благоречие, доброречие.
ДОБРОРЁЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Красноречие, сладкодумство; добро-речивост, благоречивост, благоречие.
ДОБРОРЪК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който работи добре, комуто всичко лесно се удава.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРО СКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Благосклонен. Като са утвърди на престола, показа са праведен, добросклонен, великодушен, верен и постоянен на думата си. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 14.
ДОБРОСНАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Който има хубаво тяло, снага; добротелесен. Доброснажна, добра и благородна е нашата царкиня, каз
