злонамерен. Тя бе уверена, че това е добронамерен човек, на когото, по една щастлива случайност, бе попаднала още на перона, но никак не очакваше, че е оня, при когото я изпращаха. Г. Караславов, ОХ IV, 525. Такива хора винаги са удобни — знаещи, можещи, добронамерени и същевременно скромни, изпълнителни и безопасни. Евг. Кузманов, ЧДБ, 7. Добронамерени приятели побързаха да ме предупредят да не ходя.. в стола и изобщо да не се мотая много из двора на фабриката, защото този, когото бях използувал за прототип на отрицателния герой, се е познал и се е заканил,.., да ме заколи. Ив. Остриков, ОФ, 1976, бр. 9770, 4.
2. Който е израз или проява на добронамереност. Противоп. злонамерен. На дебелите му [на непознатия] месести устни сякаш бе кацнала добронамерена приятелска усмивка, която, кой знае защо, не се стори на момчетата съвсем искрена. П. Вежинов, СО, 10. После помоли да повикат баща му. Главният лекар се поколеба. Очевидно тия визити, колкото и да бяха добронамерени, не носеха нищо хубаво на пациента му. П. Вежинов, БГ, 210. Трябва да кажа, че послушах този далновиден и добронамерен съвет, никога вече не прописах поезия. П. Не-знакомов, ЖВ, 12. Добронамерени чувства.
ДОБРОНАМЕРЕНО. Книж. Нареч. от добронамерен. С голяма мъка си водеше записки — но ги водеше, най-добронамерено ги изучаваше, а дигнеха ли го да го изпитват, излизаше, че е наизустил предаденото и записаното не тъй, както трябва. Б. 06-ретенов, С, 132. Аз бях щастлив, макар и един шепот да ме предупреждаваше от време на време — упорито, добронамерено: „Всъщност ти спиш...“. Др. Асенов, СВ, 119. Само свещеникът на стъпалата към мазето изглежда бодър, той наблюдава суетнята около разтоварването на камиона любопитно,.. и току подхвърля — добронамерено, но и с укор, — сякаш се учудва на лекомислието им: — Няма да стигнат, това е салон с близо шестотин места... Др. Асенов, ТКНП, 120.
ДОБРОНАМЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от добронамерен; склонност, готовност да се върши добро. Противоп. злонамереност. В неговите пиеси съществува една откровена човешка добронамереност, която прави произведенията му прозрачни, детински чисти и наивни в своята непосредственост. Л. Тенев, С, 1972, кн. 9, 166. Той не рисува само забавните приключения на тримата глупаци, но изгражда самия образ на глупостта в нейните характерни черти: наивитет, добродушие, добронамереност, симпатичен мързел. ФН, 1971, кн. 7, 7. Днес са настанале вече такива времена, в които., осъждат не само явните, но и тайните убийци, които под вид на добронамереност жертвуват човеческия живот без срам и без разкаяние. Знан., 1875, бр. 22-23, 360.
ДОБРОНЕНАВЙСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. О стар. Книж. Който мрази доброто, който изпитва ненавист към доброто.
ДОБРОНЕНАВЙСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Доброненавистен човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОНЕНАВЙСТНИЧЕСТВО, мн.
-а, ср. Остар. Книж. Качество или проява на доброненавистник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОНРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. 1. Който има добър, благ характер или е с добри нрави, с добро поведение; благонравен, доброчест, добро-честен, доброчестив. Противоп. злонравен. На 23 януари 1856 година в Свищов., група честни и добронравии граждани развързват кесиите си и събират 37359 гроша, „за да поставят едно българско читалище, гдето ще бъде библиотека и музеум“. Ст. Станчев, HP, 111. Който прави всякога доброто и приличното, казва ся добронравен человек. Пч, 1871, кн. 2, 29. Трябва да ся избират способни и добронравии хора.., които да управляват общенародните ни работи. Лет., 1874, 176. По-младата Тулия била опърничава и властолюбива,..; а по-старата,.. — добронравна и кротка, баща й я оженил за лютаго и властолюбиваго Луция. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 273.
2. Който е свързан с проява на добър, благ характер или на добри нрави, добро поведение; благонравен. При това той [свещеникът] трябва., да е готов да поучава хората от всякой клас и пол;.. Да ги насърчава към всичко, що е полезно и добронравно. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 51.
ДОБРОНРАВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на добронравен; морал, нравственост, благонравие. Противоп. злонравие. Хрисиптовци и Сократов-ци са биле пред него [Омир] оскъдни философи; тии са знаяли само да разказват сухо наредбите за добронравието, той е знаял да надъхва людето с тях. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. V, 13. Сега, избрани отци, установете такъв закон, който би отнемал от подобните врагове на реда и на добронравието възможността да оправдават себе си с юридически извращения. Хр. Ботев, КК, 66.
ДОБРОНРАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на добронравен; благонравие, добронравие. Тряба.. да гледат да настаняват [като учители] хора, способни и да вдъхнат на младежите честност, добронравост и любов към науката и отечеството. Г, 1863, бр. 7, 55.
